Инж. Радослав Михайлов: Доходите на домакинствата няма да покрият сметките за хляб и отопление тази зима. Трябват спешни мерки, защото лишенията ще са животозастрашаващи
Дали цената на природния газ е непосилно висока или нямаме достатъчно количества за зимата – няма разлика в удара по домакинствата и енергийната ни система, заяви директорът на Топлофикация Враца
„Този път компенсации не просто трябва да има за домакинствата, но и да се мисли кой е оптималният им размер от много повече аспекти. Необходимо е спешно решение от първите хора в държавата, че компенсации трябва да има и всеки месец да се решава размерът им спрямо цената на природния газ. Хората не бива да се жертват. Отливът на абонати от топлофикациите би застрашил електропреносната мрежа. Всичко в енергийната система е обвързано. Знаете за ефекта на пеперуда, която може да пърха в единия край на света и това да доведе до ураган в другия. При нас дори не може да се говори, че става дума за лекото трептене на крилата на пеперудата, защото процесът е започнал, а ние сме някъде в близката периферия на сърцето на урагана.“ казва изпълнителният директор на топлофикация Враца инж. Радослав Михайлов.
По същество от дружеството повдигат въпроса за отсъствието на компенсации през юни и юли. Въпреки че работят на по – малък капацитет, осигурявайки топла вода за домакинствата, производство има и то търпи загуби заради непостоянната цена на природния газ. Недовзетият приход за Топлофикация Враца, който се формира още предходния отоплителен сезон и в момента бележи нови върхове поради високите стойности на природния газ. От дружеството са сметнали, че недовзетият приход скоро ще достигне над 7 милиона лева. Според тях нито дружеството, нито крайните потребители могат да поемат тази тежест повече.
„Ако държавата не може да си позволи компенсации, как очаква, че централите могат да поемат милионите разлика или потребителите хилядите върху сметките си?“ Задава риторичния въпрос инж. Михайлов.
Прогнозната цена за месец юли за природния газ, който трябва да купува топлофикация Враца е определена от КЕВР като 122,36 лв. за периода от юни 2022 година до юли 2023 година. Още през юли реалната цена е 186,00 лв, а 4 дни преди да изтече месецът Булгаргаз поиска увеличение до 286 лв.
За топлофикация Враца това означава вместо планираните около 25 милиона лева за сезона само за природен газ да изхарчи около 55 милиона лева по новата цена. За това и изпълнителният директор на дружеството инж. Михайлов казва:“ Дали цената на природния газ е непосилно висока, или нямаме достатъчно количества за зимата – няма разлика в удара по домакинствата и енергийната ни система.“
Връщайки се към ефекта на пеперудата, трябва да кажем какво става, ако потребителите решат да преминат от отопление на топлинна енергия към електрическа енергия, която е с фиксирана за тях цена в случай, че топлофикациите останат без достатъчни като обем компенсации.
Първо това би било свръх натоварване на електропреносната мрежа, което ще означава множество и трудни за овладяване аварии и ще доведе до режим на тока на много места.
Второ за държавата не би следвало да има разлика дали ще компенсира електрическата или топлинната енергия за крайните потребители. Ако размерът на тези компенсации обаче не се прецизира, отливът на потребители ще постави на изпитание енергийната система
Не на последно място за потребителите дали няма природен газ, или цената му е космическа е едно и също, защото и двете хипотези го правят недостъпен за тях.
„Призовавам отговорните институции да погледнат в цялост енергийната система. Нека отчетат, че дефицитът, който би се създал при отлив на абонати от топлофикационните дружества е и на електрическа енергия, защото ние сме централи с комбинирано производство. Разбирате, че увеличаване на консумацията на електрическа енергия при по-свито производство е сериозен проблем за цялата икономика. Ако не получим компенсации вероятно ще има протести.“ казват в заключение от Топлофикация Враца.
И докато Европа призовава за намаляването на потреблението на енергия с 15%, то в България призивът трябва да е и за последния залък, защото ние отдавна сме заменили възможността за комфорт с надежди за оцеляването си.