Заплатата на около 1.7 млн. работещи българи не е достатъчна за да се издържат

Близо две трети от работещите не получават заплата за да се издръжат, техният брой се увеличава с нови 222 хил. души и достигат до около 1, 7 милиона работещи към май 2022 г. спрямо ноември миналата година. Това показва Наблюдение на потребителските цени и заплата за издръжка за второто тримесечие на 2022 г. на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), представени днес на пресконференция от президента на КНСБ Пламен Димитров и зам.-директора на ИССИ Виолета Иванова.

През второто тримесечие на тази година продължава тенденцията за поскъпване на живота и нарастване на разходите за издръжка на живот, макар и с по забавени темпове в сравнение с първите три месеца на 2022 година. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през юни достига 1268 лв., отчитат от ИССИ.

Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, живеещо само, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. Необходимият нетен месечен доход за издръжка  на тричленно домакинство (т.е. двама работещи с едно дете до 14 г.) пък през юни достига 2282 лв.

Данните показват, че за едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 358 лв. , а за 1 работещ от едночленно семейство със 199 лв., посочи Димитров. От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с 4,2%, а на годишна база с 15,6%.

Виолета Иванова обясни, че ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка се дължи на пълзящото движение нагоре на цените на хранителните стоки, енергоносителите и горивата следствие от двете кризи – COVID и войната в Украйна. От началото на година се наблюдава драстичен скок при:

- цените на природния газ, с около 82% от началото на годината, така през месец юли цената достига до 186,87 лв./Mwh, след като през декември 2021 е 102,33лв./Mwh. Тревожността нараства както за бизнеса, така и за домакинствата след  новото заявление на “Булгаргаз” за увеличение на цената през август с 54% и достигане до 287 лв./Mwh.

Наред с това, продължава да нараства цената на електроенергията за небитовите потребители, както и на петрола. През месец юни цената на суровия петрол достигна своя пик от 123,19 $/барел и нараства с повече от 54% от началото на годината. Този ръст се пренесе у нас върху горивата (бензин/дизел) и през юни те регистрират ръст от 59,2% на годишна база, което се пренася в почти всяко производство.

Наред с това недостатъчно ефективни се оказват антикризисните мерки от въвеждането на 0% ставка на ДДС за хляба и брашното и отстъпката с 25 ст. на литър гориво. Нашето експресно изследване в периода 06-09.07.2022 г. показа, че реалното намаление на цените на хляба е между 2 и 6%. Поевтиняването с 20%  е само в големите вериги, които не са достъпни са всички домакинства. Предстои ново изследване в началото на месец август за изменението на цените на хляба, но дори и то да отчете такова намаление, нашите прогнози са, че хлябът ще се задържи по-евтин за кратък период, защото цената на пшеницата от новата реколта е почти двойно по-висока в сравнение с предходната година, въпреки добрата реколта, обясни още Иванова.

Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжка през второто тримесечие на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки.

Хранителните стоки

На тримесечна база хранителните стоки нарастват с 6,2%, а на годишна с 23,6 на сто. По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:

- “Хляб и зърнени храни” – с 11,6% на тримесечна база, на годишна с 30,3%. Само групата на „Хлебни изделия“ бележи ръст с 18,6% и достига годишно нарастване с около 40%; групата на „Брашно“ бележи годишен ръст от близо 42%. В стойностно изражение увеличението на цената е с около 40-50 ст. в сравнение със същия период на предходната година.

-“Месо и месни продукти” – тримесечният ръст общо за групата е с 9,4% и с 20,4% на годишна база. Драстично нарастване на годишна база се наблюдава при пилешко месо – с около 42,7%.

- “Яйца” – с 37,5% на годишна база, а на тримесечна – 6,5 на сто;

- “Мляко и млечни продукти” – групата бележи тримесечен ръст с 9,3%. В абсолютни величини забележимо е нарастването за годишен период при цените на сирената с около 2 – 20 лв., а при кашкавали с около 5 лв. Годишният ръст на групата достига съответно с 22,9 до 36,2%.

-“Животински и растителни масла” – групата нараства със 7,9% на тримесечна база, на годишна – 43,9 на сто. Забележим тримесечен ръст се наблюдава при цените на слънчогледовото олио, които отново тръгнаха нагоре и достигнат ръст до 5,3%. В рамките на годишен период увеличението на слънчогледовото олио е в диапазон 1,30 – 1,90 лв., и достига ръст от 48,6%;

-“Захар и захарни изделия” – със 7,6%, на годишна – 20,9%. На тримесечна база се наблюдава силна възходяща тенденция при цената на захарта със 17,3%, която е повлияна от значителното поскъпване на международните цени на захарта. Увеличава с повече от 45-60 ст. на годишна база (с около 40%);

Групата на нехранителните стоки и услуги

през последното тримесечие бележат също ускорение с 3,1%, а на  годишна база ръст от 15,6%. По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:

- “Електроенергия, газообразни и др. горива” – нарастването на разходите е с 23% на годишна база, като този ръст се държи основно на нарастването на цената на природен газ с 2,5 пъти на годишна база, на дърва за горене с около 70%;

- “Жилищно обзавеждане и домакински уреди” – също бележат тримесечен ръст с 4,8, а годишен с 12,5%. Само групата на мебелите нараства с 19,8% на годишна база и с 9,7% на тримесечна;

-“Здравеопазване” – с годишен ръст от 5,6%, като само лекарствата нарастват с 4,2% на годишна база.

Прогнозите

Очакванията са през следващите месеци да има продължаващ ръст на цените, като следствие от увеличението на цените за битовите потребители от 1 юли на електроенергията с 3,4%, на топлоенергията средно с 29,7% и на природния газ с 32%. Новото увеличение на цените на енергоносителите вече излиза извън границите на социално поносими цени и са предпоставка за нарастване дела на енергийно бедните.

През 2021 г. 23,7% от населението в България не може да поддържа дома си достатъчно топъл. Това са около 1,6 млн. лица. За сравнение, този дял в ЕС-27 е от 7,4%. При това през изминалия отоплителен сезон подпомогнатите лица с целева помощ за отопление са около 300 хиляди. С новите цени на енергоносителите и липсата на достатъчно мерки за ограничаване на енергийната бедност ще продължи да нараства и техният дял. Това оказва неблагоприятно въздействие както върху здравето, така и върху условията на живот и благосъстояние на населението. В тази ситуация се налага по-бързо търсене на решения преди настъпването на зимния сезон, поради невъзможност домакинствата да посрещнат по-високите разходи за отопление.

При това ускорено нарастване на цените стойностното изражение на Заплата за издръжка бележи възходящ тренд. Брутната Заплата за издръжка за работещ от 3-членно семейство нараства с 230 лв. до 1470 лв., а за един работещ, живеещ сам, нарастването е с 255 лв. за годишен период до 1633 лв.

Заради ниските доходи, растящата инфлация, която очакваме кумулативно да достигне 20% тази година, и очакваните трудни зимни месеци, е задължително бъде направена втора актуализация на бюджета. Тя може да бъде подготвена от служебното правителство и гласувана от новия парламент, коментира Димитров.

КНСБ настоява

за увеличение на минималната работна заплата до 800 лв. най-късно до началото на 2023 г. Това е изключително важно, предвид ръста на цените и тежките зимни месеци, които предстоят. Линията на бедност пък трябва да е 541 лв. за 2023 г., което ще позволи повече домакинства да получат енергийни помощи.

Служебният кабинет има две задачи – да се справи с енергийните цени и да гарантира доставките на газ, подчерта още Димитров. Той обясни, че национално представителните организации на синдикатите и работодателите подготвят актуализация на националното тристранно споразумение, подписано с правителството през юни 2020 г. Така бизнес и синдикати ще предложат на бъдещото правителство обща визия за решения на ключови за страната въпроси.