Как подземна охладителна система помага на Париж в борбата с глобалното затопляне?

Може би причината, поради която Мона Лиза поддържа известната си загадъчна усмивка, е, че тя се възползва от една от най-добре пазените тайни на Париж - подземна система за охлаждане, която й помага да се справи със знойната жега, която счупи преди дни температурни рекорди в Европа, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА. 

Малко известната „градска студена“ мрежа се вие ​​под краката на нищо неподозиращите парижани на дълбочина до 30 метра, изпомпвайки ледена вода през 89 километра лабиринтни тръби, и се използва за охлаждане на въздуха в над 700 обекта. 

Системата, която използва електричество, генерирано от възобновяеми източници, е най-голямата в Европа и работи денонощно с оглушителен шум, напълно недоловим над земята.

Кметството на Париж вече подписа амбициозен договор за утрояване на размера на мрежата до 2042 г. до 252 километра. Това би я направило най-голямата система за градско охлаждане в света. 

Новият договор има за цел да помогне на града да се адаптира и да се бори със заплахата от глобалното затопляне. 

Париж ще разширява охладителната мрежа до болници, училища и метростанции през следващите две десетилетия. Не е ясно каква част от системата ще заработи до началото на Олимпийските игри в Париж през 2024 г., но е възможно системите да бъдат използвани в няколко олимпийски обекти.

Без милиони туристи да знаят, тръбопроводът в момента охлажда най-емблематичните обекти на Града на светлината, като Лувъра и музея Ке Бранли. 

Системата се управлява от съвместна компания „Фрешор дьо Пари“ (Fraicheur de Paris), 85 процента собственост на държавната френска енергийна компания Е Де Еф (EDF), а останалите са собственост на оператора на обществения транспорт RATP. Представители на компанията изтъкват ползите от нея за цялата френска столица.

„Ако всички парижки сгради бъдат оборудвани с автономни инсталации, това постепенно ще създаде значителен градски ефект на „топлинен остров“, казва Маги Шелфхаут от „Фрешор дьо Пари“ имайки предвид повишената топлина температура в градовете заради все по-незначителната растителност, която охлажда, и градска инфраструктура, която поглъща слънчевите лъчи.

Шелфхаут казва, че тръбопроводната мрежа може да направи Париж с един градус по-хладен, отколкото ако автономните инсталации бъдат поставени в целия град.

Три от 10-те високотехнологични охладителни обекти се намират на река Сена и са достъпни чрез прибиращо се вито стълбище, в нещо наподобяващо леговището на „Костенурките нинджа“, което едва се вижда от нивото на улицата. 

 Когато водата на Сена е достатъчно студена, машина я улавя и я използва, за да охлади водата в системата. Топлината, създадена като страничен продукт, се изпраща обратно в Сена, където се абсорбира. След това охладената вода се изпомпва през тръбите на системата до нейните 730 клиенти в Париж.

 Всички центрове за охлаждане в Париж използват възобновяеми енергийни източници като вятърни турбини и слънчеви панели. Четири нови обекти за слънчева енергия, които ще захранват тази мрежа, също са предвидени за изграждане. 

Предимствата на охладителна система, която използва възобновяема енергия, за да функционира, вече се усещат от институциите, които ги използват. 

Най-посещаваният музей в света - Лувърът, се възползва от мрежата . „Това ни позволява да се възползваме от енергията с по-нисък въглероден отпечатък, налична през цялата година“, каза директорърт на Архитектурното наследство и градините на Лувъра Лоран льо Гедар. „Особеността на музея Лувър е, че той трябва да използва леденостудена вода, за да консервира правилно произведенията на изкуството и да контролира влажността в „дома“ на 550 000 произведения на изкуството.

„Сметката за електроенергия на Лувъра е около 10 милиона евро годишно през 2021 г. Опитваме се да я контролираме колкото е възможно повече, на фона на очевидните колебания и увеличения на разходите за енергия“, каза Лоран льо Гедар.