Euractiv: „Бъркотията“ от енергийната криза причинява главоболие за регионите в преход

Стремежът на ЕС да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива след войната в Украйна провали плановете на членовете на блока за постепенно премахване на въглищната енергетика. Някои региони в ЕС, които планират да се откажат от въглищата, сега виждат нарастване на производството и генерирането на енергия от изкопаеми горива в отговор на покачването на цените на природния газ и спирането на руските доставки, предава Euractiv. ЕС създаде Фонд за справедлив преход (JTF) от 17,5 милиарда евро за бюджетния период 2021-2027 г., за да помогне на регионите, зависими от въглищата, да преминат към чиста енергия и алтернативни възможности за работа.

За да получат достъп до финансирането, въглищните региони трябва да се ангажират с пътна карта, която определя намаляването на емисиите до 2030 г. в План за справедлив териториален преход (TJTP). Подобни планове в момента се разработват и в България.

Досега Комисията е постигнала окончателно споразумение само с Гърция и Германия относно плановете на техните региони, но според изпълнителната власт на ЕС „почти всички“ други държави-членки са споделили поне неофициални проекти за тях. Стремежът на ЕС да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива обаче накара много страни да се борят да намерят алтернативни краткосрочни решения. „Когато беше създаден JTF, нямаше никаква представа за руската инвазия“, каза Лило Барбел Рьош, съавтор на доклад за TJPT, цитиран от европейската медия. „Това беше изключителен геополитически обрат“, добави Рьош.

В отговор на кризата някои държави избраха да се върнат към въглища, за да задоволят енергийните си нужди. Например миналия месец Холандия обяви планове да натовари своите въглищни електроцентрали с по-голяма мощност, за да намали потреблението на изкопаемия природен газ. Преди това тези ТЕЦ-овете можеха да работят само с до 35% от капацитета си.

И все пак основният рамков документ за структурни инвестиции на ЕС в Холандия за следващите седем години, публикуван от Европейската комисия дни след обявяването, обещава на холандските региони „с големи промишлени клъстери с интензивни емисии“ 623 милиона евро от JTF за подпомагане на прехода към неутрална по отношение на климата икономика.

Полша, най-големият бенефициент на финансиране от JTF с отпуснати 3,5 милиарда евро, е силно зависима от въглищата и зависимостта й нараства още от началото на енергийната криза. Полша е отговорна за близо една пета от целия добив на въглища в ЕС и отбеляза увеличение на въгледобива през първите няколко месеца на 2022 г. в сравнение със същия период от предходните години. Само през март са добити 5,483 милиона тона въглища, което е най-високото регистрирано ниво от ноември 2018 г. досега.

В съседна Чехия въгледобивните компании, които планираха да ограничат добива, в крайна сметка го разшириха. Чешката компания за въглища Sokolovská uhelná нае отново десетки служители – повечето от които бяха уволнени преди две години. Компанията оправда разширяването с необходимостта да осигури достатъчно въглища за зимния сезон, съобщи Чешката телевизия.

В Германия също операторът на въглищна електроцентрала RWE в Северен Рейн-Вестфалия, провинция, обхваната от TJTP, вече одобрени от Комисията, спря схемите за ранно пенсиониране на своите служители и търси допълнителен персонал. Общо стотици работници вероятно ще бъдат наети, за да се гарантира, че въглищните електроцентрали са в готовност за работа и през следващата зима.

В Брюксел пък Европейската комисия е наясно, че някои въглищни региони и държави-членки планират да увеличат използването на изкопаеми горива. В отговор до медията изпълнителната власт на ЕС заяви, че в момента „внимателно анализира последните съобщения и мащаба и продължителността на планираното използване на въглища“.

Докато новият план на ЕС за преход от руските изкопаеми горива предвижда някои съществуващи въглищни мощности да бъдат използвани „повече от първоначално очакваното в краткосрочен план“, страните от ЕС остават законово задължени да намалят нетните емисии с най-малко 55% до края на това десетилетие.

Въпреки това „всяко временно разширено използване на въглища с неизбежния ефект върху емисиите ще трябва да бъде балансирано с повече енергийна ефективност и спестяване на енергия и повече използване на възобновяема енергия от сега до 2030 г.“, обясняват от ЕК. Попитан дали е готов да спре финансирането на региони на JTF, които не изпълняват ангажиментите си, от ЕК обясниха, че всеки „сериозен недостатък“ в предварително договорените цели или правото на ЕС може да доведе до спиране или възстановяване на средства, „което се прилага по-специално в случай на неправомерен разход“. Той обаче не уточнява какво представлява „сериозен недостатък“. „Има чувство за снизходителност заради войната“, обясни Рьош.

Чешкият министър на регионалното развитие Иван Бартош, чиято страна пое ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 юли, призна, че някои региони "вероятно" не използват финансирането "по начина, по който трябва, и това е бъркотия". С войната в Украйна обаче „структурата на проектите по Фондовете за справедлив преход трябва да се промени“, тъй като „и теренът се промени“, категоричен бе той.

Важно е да се подчертае, че краткосрочното повторно отваряне на въглищните централи трябва да се случи само като крайна мярка, след като стане ясно, че няма алтернативни начини за производство на необходимата енергия, каза Йенс Хунсбет Шройдер, служител по политиката, покриващ справедливия преход за неправителствената организация CEE Bankwatch. „Алтернативите често са по-евтини и по-ефективни от повторното отваряне на въглищната инфраструктура, така че Европейската комисия трябва да бъде бдителна по този въпрос“, обясни той.