С евросредства ще се проучва дали може да се съхранява CO2 в газовото находище Галата

Европейската комисия съобщи, че отпуска безвъзмездно над 1,8 млрд. евро за 17 големи проекта за чисти технологии в ЕС, в които участва и България. Сумата ще бъде разпределена за проекти и в Германия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Финландия, Франция и Швеция. Проектите са насочени към намаляване на емисиите на парниковите газове. 

По одобрения български проект, чието финансиране не се уточнява, се предвижда в нашата страна за първи път да бъдат покрити всички последователни дейности за улавяне и съхранение на въглеродния двуокис в циментов завод. Това съобщиха днес от ЕК.

Тези дейности ще бъдат свързани с постоянно морско хранилище в изчерпани газови находища в Черно море чрез газопроводна мрежа на сушата и в морето, се посочва в съобщението на комисията. Експерти припомнят, че става дума за използване на морското газово находище Галата за нагнетяване на въглероден диоксид. Към момента от ЕК не дават повече ясно за инвеститора в проекта, нито за финансовите параметри.

По линия на този фонд ще се отпускат безвъзмездни средства с цел довеждане до пазара на революционни технологии в различни области като енергоинтензивните отрасли, приложенията на водорода, енергията от възобновяеми източници, инфраструктурата за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и производството на ключови компоненти в областта на акумулирането на енергия и възобновяемите енергийни източници.

Избраните проекти се осъществяват в България, Германия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Финландия, Франция и Швеция.

Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Комисията, заяви: „С отпуснатите днес безвъзмездни средства ще бъдат подкрепени иновативни предприятия в цяла Европа за разработването на авангардни технологии, които са ни необходими, за да стимулираме прехода към зелена икономика. Фондът за иновации е важен инструмент за постигане на едни по-мащабни иновации в областта на водорода от възобновяеми източници и други решения за европейската промишленост. В сравнение с първия кръг плащания наличните средства се увеличиха с 60 %, което обаче ни позволи да удвоим броя на подпомаганите проекти. Това е голям стимул за декарбонизацията на енергоемката промишленост в Европейския съюз“.

Всичките 17 проекта бяха избрани в рамките на втората покана за представяне на предложения за широкомащабни проекти, тоест проекти с капиталови разходи над 7,5 млн. евро. Те бяха оценени от независими експерти по това как допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове в сравнение с традиционните технологии и как въвеждат иновации, които надминават съвременното технологично равнище, както и дали техният стадий на разработване позволява внедряване. Други критерии за подбор бяха потенциалът на проектите за разширяване на приложението им и тяхната икономическа ефективност.

Избраните проекти обхващат широк кръг от сектори с принос в усилията на Европейския съюз за декарбонизация, като производството, разпространението и използването на чист водород, оползотворяването на отпадъци за производство на водород, вятърната енергия от разположени в морето инсталации, производството на фотоволтаични модули, съхранението и рециклирането на батерии, улавянето и съхранението на въглероден диоксид, устойчивите авиационни горива и биогоривата от ново поколение. Заедно те имат потенциала да спестят 136 млн. тона еквивалент на CO₂ през първите 10 години на приложение.

Освен това до 20 обещаващи проекта, които обаче все още не са разработени дотолкова, че да получат средства, ще преминат предварителен подбор от Европейската инвестиционна банка с цел отпускане на помощ за доразработване. Те ще бъдат обявени през четвъртото тримесечие на 2022 г.

Кратка информация за проучванията

Енергоинтензивни отрасли:

Цимент (4 проекта): в циментов завод в Германия ще се внедрява процес от второ поколение с кислородно горене за улавяне на въглерод, който ще се предоставя след това като суровина за по-нататъшна преработка в синтетичен метанол. В рамките на проект в Полша ще се създаде цялостна верига за улавяне и съхранение на въглерод, като се започне от улавянето и втечняването на CO2 в циментов завод и се стигне до съхранението му в обекти, разположени в морето. Във Франция проект планира улавянето на емисиите на CO₂ от отработените газове в производството на вар и ще се съхраняват постоянно в геоложки образувания, разположени в морето. При четвъртия проект за първи път в България ще бъдат покрити всички последователни дейности за CCS и съоръженията за CCS в циментов завод ще бъдат свързани с постоянно морско хранилище в изчерпани газови находища в Черно море чрез газопроводна система на сушата и в морето. Улавянето и съхранението на въглерод (CCS) е интегриран пакет от технологии, които могат предотвратяване на големи количества от парниковия газ въглероден диоксид (CO2). изпуснати в атмосферата.

Химикали (3 проекта):

Във Финландия по химичен път ще се рециклират пластмаси, които ще се използват като изходна суровина за нефтозаводите. В Швеция ще се създаде първата по рода си инсталация за производство на метанол чрез преобразуване на CO2, остатъчни потоци, водород от възобновяеми източници и биогаз. Друг проект в Швеция ще произвежда ново влакно от пулп за заместване на полиестера в текстилните приложения.

Водородни технологии (3 проекта):

В Холандия ще се произвежда, подава и използва чист водород чрез електролизьор, захранван с вятърна енергия от разположени в морето инсталации. По втория проект ще се произвеждат 15 500 тона водород годишно от възобновяеми източници. В рамките на третия проект ще се обработват потоци от твърди отпадъци, които не подлежат на рециклиране, и ще се преобразуват основно във водород.

Нефтозаводи (2 проекта):

В Норвегия ще се изгради и експлоатира първото в света съоръжение за производство на съвместими въглеводородни биогорива в търговски мащаб, което ще превръща горските отпадъци в модерни биогорива от второ поколение и биовъглища. В Швеция ще се изгради мащабно съоръжение за производство на синтетично устойчиво авиационно гориво, използвайки CO₂, уловен в инсталация за комбинирано производство на топло – и електроенергия (CHP).

Производство на компоненти за акумулиране или производство на енергия от възобновяеми източници (3 проекта):
В Полша ще се изгради завод за производство на иновативни електрохимични акумулаторни уредби за осигуряване на краткосрочно акумулиране на електроенергия. В северна Франция ще се изгради завод за производство на фотоволтаика чрез иновативна технология за хетеропреходни фотоелементи. В клъстера за производство на акумулаторни батерии в Дюнкерк, Франция, ще се изгради завод за рециклиране на литиевойонни батерии с цел производство и рафиниране на черна маса, което ще осигури вторичен източник на суровини за акумулаторни батерии.

Енергия от възобновяеми източници: в германската част на Северно море ще се изгради и експлоатира вятърен парк, който ще прилага иновативни решения при турбините и технологиите, свързани с водорода.

Инфраструктура за улавяне и за съхранение на въглерод: в Исландия на сушата ще бъде изграден терминал с големи възможности за разширяване за съхранение на въглерод под формата на минерали. Неговият приблизителен общ капацитет за съхранение е 880 млн. тона CO₂.

Средствата са с 60%

С приходи от над 38 млрд. евро до 2030 г. от Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), Фондът за иновации има за цел да създаде подходящи финансови стимули за дружествата и публичните органи да инвестират в следващото поколение нисковъглеродни технологии и да осигури на дружествата от ЕС стартово предимство, за да станат световни технологични лидери.

По първата покана за представяне на предложения за широкомащабни проекти бяха отпуснати безвъзмездни средства в размер на 1,1 млрд. евро на 7 проекта в области като енергоемките отрасли, приложенията на водорода, улавянето, използването и съхранението на въглероден диоксид и енергията от възобновяеми източници. Бяха избрани 15 проекта, които получиха помощ за доразработване.

В сравнение с първия кръг плащания от Фонда за иновации сега средствата са с 60 % повече, като броят на проектите, които могат да получат подкрепа, нараства над два пъти. Разширен е също така географският обхват – участие взимат и държави в Източна Европа. Ускорен е и процесът на кандидатстване и оценка.

Успешните проекти по тази втора покана ще започнат да подготвят своите индивидуални споразумения за отпускане на безвъзмездни средства с Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA), тоест изпълнителната агенция на Фонда. Очаква се те да бъдат оформени през четвъртото тримесечие на 2022 г., което ще позволи на Комисията да приеме съответното решение за отпускане на безвъзмездни средства и да започне да изплащането им.

През есента Комисията ще отправи третата покана за представяне на предложения за широкомащабни проекти. Както беше обявено в плана RepowerEU, наличното финансиране ще бъде удвоено до около 3 млрд. евро, за да стане Европейският съюз още по-независим от руските изкопаеми горива. Проектите, които не са били избрани при предишните покани за представяне на предложения, се приканват да кандидатстват отново.

През юли 2021 г. като част от пакета „Подготвени за цел 55“ Комисията предложи да се предоставят допълнителни средства на Фонда за иновации, който понастоящем се финансира от 450 млн. квоти по текущата СТЕ за периода 2021-2030 г. Ще бъдат осигурени нови 50 млн. квоти от съществуващата СТЕ и 150 млн. квоти от новата система, която обхваща емисиите от автомобилния транспорт и сградите. Освен това съгласно предложението квотите, които иначе биха били разпределени безплатно на промишлените сектори, обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, сега ще бъдат продавани на търг и ще бъдат добавени към фонда.