Германия се готви за живот и бизнес без газ. Ще нагнети ли това кризата у нас и в Европа?

Германското правителство подготвя план за удължаване на работата на въглищните централи. Целта е да бъде ограничена употребата на природен газ, съобщават Ройтерс и ДПА.

Най-голямата европейска икономика е силно зависима от доставките на руски газ, а сега е изправена пред възможността Москва да ги спре напълно. От началото на тази седмица в тръбопровода "Северен поток-1" през Балтийско море не постъпва газ заради началото на 10-дневна планова поддръжка. Голямото опасение е, че Русия няма да отвори отново кранчето след края на рехабилитацията.

Очаква се съответната наредба да бъде одобрена от кабинета утре, сряда. Двете камари на парламента – Бундестага и Бундесрата, вече са приели законови изменения в този смисъл.

Планът предвижда въглищни мощности, които трябва да затворят през тази и следващата година, да продължат да произвеждат електричество, докато страната е в извънредния режим, въведен заради намаляването на руските доставки.

До този момент Германия следваше една от най-стриктните за Европейския съюз политики по спиране на въглищните централи, с цел ограничаване негативния ефект върху климата. За целта обаче страната разчиташе на природния газ, което се превърна в неудобство, след като Русия нападна Украйна.

Използването на въглищните електроцентрали за генериране на електричество ще позволи да се спести газ и да се складира по-голямо количество за студения период. Според първоначалните сметки обаче, удължаването на работата на въглищните централи ще спомогне за спестяването на едва 1% от газовото потребление на Германия.

Какво следва за България и Европа, ако потоците от руски газ за Германия наистина секнат

"Газпром" доставя за Европа транзитно през Украйна газ в обем от 41,3 милиона кубични метра дневно през газоизмервателната станция (ГИС) "Суджа". Заявките за изпомпване през "Сохрановка" са отхвърлени от украинската страна, заяви пред журналисти говорител на руския газов холдинг, цитиран от ТАСС.

Вчера доставките възлизаха на 39,4 милиона куб. метра.

През времето на спиране на доставките по Северен поток 1 единствен маршрут за синьо гориво до Западна и Централна Европа остава транзитното трасе през Украйна. Доставките на газ по "Турски поток" и "Син поток" са предназначени за Турция и страните от Южна и Югоизточна Европа.

На този фон цената на газа в Европа днес нарасна с над 3,5 процента и отново прехвърли 1750 долара за 1000 куб. метра, сочат данни на Междуконтиненталната стокова борса (ICE) в Лондон.

Стойността на августовските фючърси в газоразпределителния център Те Те Еф (TTF) в Нидерландия достигна 1772 долара за 1000 кубични метра или 171 евро за МВтч (по текущия обменен курс на еврото към долара). Вчера цената на газа за Европа спадна с близо 12 процента след съобщението на Канада, че ще върне ремонтираната турбина на "Сименс" (Siemens) за газопровода "Северен поток".

Президентът Владимир Путин предупреди в петък Запада, че продължаващите санкции срещу Русия заради войната в Украйна рискуват да предизвикат катастрофални покачвания на цените на енергията за потребителите по света, предаде Ройтерс.

Путин, който гледа на санкции срещу Русия като обявяване на икономическа война, каза, че призивите на Запада да се намали зависимостта от руската енергия са провокирал "трескав" скок на цените на петрола и газа на световните пазари.

Клиентите от Европейския съюз заявиха, че искат да се откажат от руския газ, докато лидерите на Г-7 обявиха миналия месец, че искат да проучат възможността за въвеждане на "ценови горни граници" на руските изкопаеми горива, включително на петрола.

"Санкционните ограничения срещу Русия причиняват много повече щети на онези страни, които ги налагат. По-нататъшното използване на санкции може да доведе до още по-тежки – без преувеличение, дори "катастрофални" – последици на световния енергиен пазар“, заяви Путин пред лидерите на руската нефтена и газова индустрия, включително главния изпълнителен директор на "Роснефт" Игор Сечин и вицепремиера Александър Новак, съобщава Ройтерс.

"Знаем, че европейците се опитват да заменят руските енергийни ресурси. Очакваме обаче резултатът от подобни действия да бъде повишаване на цените на газа на спот пазара и повишаване на цената на енергийните ресурси за крайните потребители", каза още Путин.

Трябва да се има предвид, че Русия е вторият по големина износител на петрол в света след Саудитска Арабия, като същевременно е най-големият износител на природен газ в света и най-големият износител на пшеница в света. Европа внася от Русия около 40% от природен си газ и 30 процента от своя петрол.

Ройтерс представя някои възможни рискове при частично или пълно спиране на доставките на руски газ за Германия.

Защо "Северен поток-1" е толкова важен?

Това е тръбата с най-голям капацитет за пренос на руски газ към Германия - 55 милиарда куб. м годишно. През миналата година Германия потреби 100 милиарда куб. м природен газ.

Транзитът на руски газ през Полша е напълно спрял, а този през Украйна е ограничен поради войната.

Половината от домакинствата в Германия разчитат на газ за отопление от октомври до март и ако след профилактиката доставките не бъдат възобновени, страната няма да успее да напълни газохранилищата си преди началото на зимата.

Те биха могли да задоволят потреблението за около 2 месеца и половина, но засега са пълни само на 64,6 на сто при цел от 80 на сто до 1 октомври.

Същевременно глобалните газови пазари не предлагат много алтернативи, а цените продължават да растат, отбелязва международната информационна агенция, цитирана от БТА.

Кога и как Германия ще ограничи газа за потребителите?

Ако Германия обяви трета степен от националния план за реагиране при извънредна ситуация, мрежовият регулатор ще трябва да гарантира, че газът се разпределя справедливо между потребителите.

До тази степен може да се стигне при изключително високо потребление или при прекъсване на доставките, например ако потоците по "Северен поток-1" изцяло спрат.

Германия се намира във втората степен на плана от 23 юни, когато обемите газ по тръбопровода спаднаха до 40 на сто от капацитета.

За кои бизнеси рискът е най-голям?

Производителите на химикали, стомана, стъкло и хартия са най-големите потребители на газ в Германия, но ефектите то липсата на доставки ще се усетят почти навсякъде - от хранителната промишленост до производството на порцелан.

Алуминиевата промишленост, например, за която работят 60 000 души, а продажбите й възлизат на 22 милиарда евро, разчита на газ за топене и рециклиране.

Хартиеният сектор с 40 000 служители и оборот от 15,5 милиарда евро е от ключово значение за производството на опаковки за храни и лекарства, както и на хигиенни материали.

Какво правят компаниите?

"Унипер" (Uniper), най-големият вносител на газ в Германия, поиска помощ от правителството в размер на около 9 милиарда евро. Подобна стъпка се очаква и от други подобни компании.

Водещият производител на стомана "Тисенкруп" (Thyssenkrupp) готви план за прекъсване на работа, тъй като не може да замени газа с петрол или въглища, казва говорител на компанията. Ако не се гарантират поне минимални доставки на газ, работата ще трябва да бъде спряна, което не изключва и потенциални щети за агрегатите.

Намаляване на газа за заводите за алуминий дори само с 30 на сто означава, че половината от тях ще спрат да работят, по данни на "Алуминиум Дойчланд" (Aluminium Deutschland).

Химическият гигант Ба Ес Еф (BASF) се нуждае от поне половината от получавания досега газ, за да продължи производството. Намаляването му ще накара компанията да прибегне до задействане на плана си за извънредни ситуации.

Какво ще се случи с икономиката?

Според най-мрачната прогноза на баварската промишлена асоциация Фау Бе Ве (vbw) в случай на спиране на руските газови доставки германската икономика ще загуби 12,7 на сто от потенциала си през втората половина на годината.

Какви са социално-политическите рискове?

Социалното недоволство може да налее вода в мелницата на крайнолевите и крайнодесните популисти, което би намалило потенциала на рационалния дебат как да се действа оттук насетне. Берлин при закон, който дава право на правителството да прецени как да разпределя газа, в случай че доставките намалеят.

Последствията за Европа

Гърция търси решение на евентуална енергийна криза, ако Москва прекрати изцяло подаването на природен газ. Войната в Украйна нанася огромни щети на икономика, енергетика и транспорт, заяви бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу на международен форум в Атина.

Гърция не може да се освободи от руската зависимост, защото 40% от природния газ, необходим на страната, е руски, признават енергийни експерти. Ако Москва прекрати доставките, това ще е пълна катастрофа въпреки опитите на правителството да балансира ситуацията.

В рамките на извънредните мерки влиза поддържане на 100% на платформата за втечнен газ на остров Ревитуса, до която има достъп и България. Предвижда се също внос на по-голямо количество азерски газ по връзката ТАП, както и увеличаване на производството с лигнитни въглища.

При необходимост се предвижда да се намали захранването на производствените предприятия, за да има гориво за битови нужди.

Германия и Чехия планират да сключат споразумение за газова солидарност поради растящите опасения, че Русия може изцяло да спре доставките на природен газ за Европа, предаде ДПА.

Министрите на икономиката на двете страни Роберт Хабек и Йозеф Сикела подписаха предварителен меморандум по въпроса. 

Чехия е почти изцяло зависима от доставките на газ от Русия. Сикела обаче съобщи, че страната си е осигурила допълнителен капацитет през бъдещия терминал за втечнен природен газ в Нидерландия.

Испанското правителство пък призова енергийните групи да намалят максимално вноса на руски газ, тъй като противно на всички очаквания Русия през юни стана втория най-голям доставчик за иберийската страна, изпреварвайки Алжир, предаде Франс прес.

Би било добре, ако компаниите, които търгуват с газ се опитат да намалят максимално вноса си от Русия, заяви испанската министърка на екологичния преход и демографските въпроси Тереса Рибера след заседание на правителството. 

Това послание, което, както заяви министърката, иска да предаде незабавно на енергийните компании, идва, след като през юни Русия се превърна във втория най-голям доставчик на газ за Испания след САЩ.

Според оператора на испанската газотранспортна мрежа 24,4 на сто от вноса на газ за Испания миналия месец е дошъл от Русия спрямо 29,6 на сто от САЩ. Алжир, която дълго време бе водещият доставчик за иберийската страна, е доставил 21,6 на сто от общия внос.

Покупките на руски газ през юни вероятно са плод на търговски споразумения, сключени преди войната в Украйна, отбеляза Тереса Риберо.

Тя обаче изтъкна, че въпреки това е важно испанските компании да работят за диверсифицирането на договорите си.

Досега Мадрид внасяше голяма част от газа от Алжир, основно през газопровода "Медгаз"  (Medgas), който свързва Иберийския полуостров с газовите полета, управлявани от алжирския гигант в областта на въглеводородите "Сонатрак" (Sonatrach). 

Къде е България

Според някои анализатори при драстичен ръст на горивата ще има абсолютен срив на икономиката, на цялата държава. Вече над два месеца сме свидетели на силна динамика с рекордни цени на газа и в Европа, и у нас. Българската икономика все още издържа на ценовия натиск, включително с финансовата подкрепа на държавата. И НСИ, и икономиченското министерство изнесоха наскоро статистика, която показва добро състояноие на бизнеса.

Въпросът е къде е таванът на ценова поносимост за потребителите – предприятия и домакинства, колко ни струва реално вносът на LNG и другите алтернативни доставки, как ще се определят цените на газаи до кога може да продължи финансовата помощ от държавата. Не е ясно дори има ли осигурени количества газ за попълване на резерва в газохранилището в Чирен и за нуждите на хората и на бизнеса през следващите месеци, включително през зимата.

"В момента нищо не знаем и това е големият проблем. Проблемът не е цената сама по себе си. Проблемът е, че няма никаква информация от какво зависи тази цена, за какъв период определени фактори влияят върху нея, какви ще са доставчиците – дали ще са за 3 месеца, за 9 месеца, за 12 месеца”, коментира в началото на кризата икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Тази неяснота продължава досега – а утре очакваме новината за ново 32-процентно поскъпване на газа за бъэлгарските предприятия и домакинствата.

При всички условности и проблеми с договора с "Газпром" там имаше горе-долу предвидимост, знаехме от какво зависи цената, можеше да се направи някаква прогноза, заяви по БНР Калоян Стайков. По думите му "сега и това няма", а управляващите нямат достатъчно добра комуникация с бизнеса.

Относно доставките на втечнен газ от САЩ експертът посочи, че ще има допълнителни разходи за транспорт, регазификация, пренос до нас. Калоян Стайков е на мнение, че има възможности да се работи и с друг петрол, освен руския, но "дори на европейско ниво тази ситуация не е достатъчно изчистена и продължава да има доста спорове". Експертът подчерта, че пропускаме време за подготовка и "до последно се поддържа тезата, че трябва да останем в тази матрица".

Газ в България ще има и страховете за липса на синьо гориво са неоснователни, каза енергийният министър в оставка Александър Николов. "В момента паниката, която се опитват, по политически причини определени хора да нагнетяват в България, е абсолютно ненужна. Има един договор, който се спазва, има един договор, който е все още ефективен и по който продължават да се водят преговори".

Истинската алтернатива обаче са газовите връзки с Румъния и Гърция, през които можем да получаваме газ от различни от Русия източници. Румънската връзка беше изградена и работи, но нейният капацитет е малък, а и съседката ни не е много отзивчива към исканията за ревесивни потоци към България. Очаква се интерконекторът Гърция – България да заработи до няколко седмици и по него да потекат договорените 1 милиард кубически метра азерски газ. През нея и през съществуващите реверсивни газопроводи към Гърция и Турсия могат да се получават количества газ от Катар и САЩ. А догодина в Комотини ще бъде изградена компресорна станция, което ще позволи използването и на втечнен газ от терминала в Александруполис.

Незнайно остава защо газохранилището в Чирен се пълни с такива бавни темпове. Точно обратното - би трябвало да е и да се използва лятото, когато търсенето на газ е малко. Зимата, когато всички ще търсят газ, ще е късно да търсим танкери, а в момента там трябва да се нагнети газ на 90%. Това е напълно възможно, коментира по Нова икономистът Георги Ангелов.

През лятото е лесно да се намери танкер с газ. „Но трябва да мислим в перспектива и да подпишем по-дългосрочен договор“, . „Чирен“ в момента е пълен на 37%. Това вече е стратегически резерв. Трябва да се пълни по-бързо“, заяви икономистът.