Само за седмица бизнесът трябва да извади над 100 млн. лева за плащания за електроенергия и природен газ

Г-н Стаменов, как се справят предприятията в момента със сметките за електроенергия и природен газ? Успявате ли да получавате сумите за възстановяване от държавата?

При тези високи цени на електроенергията през последната седмица заедно с високите цени на природния газ, които станаха известни в последните дни, бизнесът ще изпадне в ликвидна криза. Причината се крие в начина на компенсиране за високите цена на електроенергията. До момента електроенергията се купуваше на високи цени от компаниите и след 30-40 дни се възстановяваха договорените компенсации. Като илюстрация - надплатените сметки за май получихме обратно чак в края на юни. Тоест фирмите трябва да финансират 30-40 дни енергийния сектор, за да очакват впоследствие да им се възстановят част от сумите.

Предприятията не могат да генерират такъв голям паричен поток, за да плащат тези високи сметки за електроенергия и природен газ. 

За да ни разберат вашите читатели бих дал следния пример: Днес Вие си вземате заплатата и отивате да заредите с гориво автомобила си. Парите Ви свършват, защото бензинът е ненормално скъп. И ако заплатата отиде само за бензин, как ще поемете другите си разходи през следващите дни на месеца?
Разбирате, че в предприятията не всичко е само плащане на сметка за ток и природен газ. А при нас се получава точно това. Разчетите, които правихме в БФИЕК показват, че при тези цени на електроенергията и природния газ, още другата седмица бизнесът трябва да извади над 100 млн. лева за плащане на сметките. Тук говоря за дружествата, членове на федерацията, които представляват и енергоинтензивната индустрия на страната ни.

Това в годишен план означава плащания за около 4-5 млрд. лева.
Бизнесът няма как да осигури такива средства за разплащане сега – това ни блокира всички парични наличности, постъпления и други. Дори ги надвишава. Затова смятам, че този механизъм на компенсации след 30-40 дни не е работещ.

А какво може да се направи?

Най-удачният вариант за бизнеса е да си заплаща електроенергията директно на 250 лв./мвтч. А не да плащаш 700 лв./мвтч и после да чакаш да ти върнат 450 лв./мвтч след месец. Нека държавата да намери начин за компенсиране на тези високи цени. Например ББР да кредитира Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ краткосрочно и да осигурят ликвидност. Това е вариант, за да може да работи икономиката.

Това не е проблем само за членовете на БФИЕК,  проблем е и за всички потребители, в т.ч. и търговците на електроенергия. Сред предприятията си имаме и такива, които са клиенти на търговци на електроенергия и купуват от тях. Те са също енергоинтензивна индустрия, макар и в по-малки мащаби.
Така търговецът на ток фактурира на едно предприятие електроенергията на 250 лв./мвтч, но борсата ще му поиска 700 лв./мвтч. В този случай и търговецът няма откъде да вземе този ресурс и също изпада в ликвидна криза. Търговецът също не може да чака 40 дни да му върнат средствата.

А при природния газ също ли е толкова трудна ситуацията?

Премиерът в оставка Кирил Петков пое ангажимент на 16 май, че цените на природния газ до края на годината няма да са над цените от месец април. Тогава той обяви, че ако има цени, над тези от месец април, то бизнесът ще бъде компенсиран и за цените на природния газ.

Досега обаче за бизнеса са дадени само обещания, които не са изпълнени със съдържание. Няма и такъв текст при актуализацията на държавния бюджет, а за подобни компенсации средства няма откъде другаде да се акумулират, освен от бюджета. Все пак заплащането на природния газ и финансовите потоци там излизат извън страната и средствата не остават в някой български икономически оператор, както е при електроенергията.

Отделно допреди ден бизнесът знаеше, че ще има природен газ за икономиката, но не знаеше на какви цени. Сега обаче лъсна истината, че няма да има и достатъчно природен газ, а и цената остава неизвестна. Започна вече да се говори за намаляване на потреблението, ограничаване в доставяните количества към крайни клиенти. Това бе обяснено от депутати.

Очакваме, че ще има криза и трябва час по-скоро във формат кризисен щаб да се набележат нужните мерки. Това трябва да се случи независимо дали има редовно или служебно правителство. Тази задача е за вчера!
В допълнение бих казал, че Европа също не е наясно какво точно ще се случва в следващите месеци на газовия пазар. Говореше се, че ще има съвместни европейски доставки на природен газ. Каквото и да е развитието на ситуацията, трябва да се направи кризисен план.

Всъщност хранилището край Чирен е запълнено на около 30%, а до зимата остават няколко месеца. Очертават се един не лек есенно-зимен сезон?

Да за съжаление. За мен не е вариант да бъдем хоум офис, без работа и без доходи. И без икономика.

И на студено.
Да. В пълен обем трябва да си дадем сметка какво ни очаква и спешно да набележим мерки.

Поискахте ли среща с правителството или с президента?

От Асоциацията на организациите на българските работодатели заедно със синдикатите е поискана среща и свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество. От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) сме отправили искане за среща към министрите на икономиката и енергетиката в оставка, към фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и към Българската независима енергийна борса. Целта е да се мисли за вариант как да се запази сумата от 250 лв./мвтч за ефективно плащане на електроенергията от страна на бизнеса, за да не се стигне до ликвидна криза.

Щом има яснота дали ще има правителство в рамките на този парламент или ще се назначава служебно, ще искаме среща и в този формат.
Целта на БФИЕК е възможно най-бързо да имаме подобна среща. Просто няма никакво време за реакция.

Исканията на БФИЕК и АОБР са общи и заедно търсим вариант за да може да оцелеят предприятия и икономиката, без да се стига до ликвидна криза и загуба на работни места.

Подготвените промени в Закона за енергетиката по повод на компенсациите за бизнеса дали ще можем скоро да ги видим как се прилагат?

 При фонд „Сигурност на електроенергийната система“ имаме два аспекта. Единият е да имаме компенсации до 250 лв./мвтч и източникът да е Фонда. При сегашните промени и актуализацията на бюджета това е осигурено. Към момента по този параграф средствата се очаква да идват единствено и само от държавните електроцентрали.

В същото време в промените на Закона за енергетиката останаха текстове, които не са част от Закона за бюджета. В тях се казва, че средствата за компенсации във Фонда трябва да се събират от свръхпечалбите на всички електропроизводители, не само от държавните. Това обаче все още не е прието от депутатите. Според мен в момента изобщо няма развитие по тази тема.

Отделно стои и въпросът за дългосрочните договори за енергоинтензивните предприятия, които са базовата индустрия на България. Този тип договори също бяха предвидени в промените на Закона за енергетика, който обаче стои „на трупчета“.

Високите транспортни разходи покрай цените на горивата предполагам също са проблем за индустрията? Как успявате да се справите?

По този въпрос сме засегнати като цени на услугите за превоз на нашите стоки до крайни клиенти и на суровините по доставки до предприятията. Тези нива опосредствено ни влияят. Но ние сме енергоинтензивна индустрия и основните разходни пера са природният газ и електроенергията.

С подобни неясноти в цените на природния газ и електроенергията ли се очаква да привличаме нови инвестиции у нас?

Това е валидно за цяла Европа, не е само у нас този проблем в момента. Лошо за нас е, че Европа доста по-бързо и адекватно реагира на предизвикателствата с цените на енергоносителите. Много страни-членки вече въведоха данък върху свръхпечалбите на енергийните компании. Някои държави като Испания и Португалия въведоха таван на цената на електроенергията както за домакинствата, така и за бизнеса. И таванът бе изчислен при цена на природния газ за електропроизводство от 40 евро/мвтч. Тоест там е са определени много по-ниски нива на електроенергията. Подобни механизми действат в Румъния и редица други държави.  В Белгия, Франция, Германия, Нидерландия, дори във Великобритания има таван на цените за енергоинтензивната индустрия през дългосрочни договори. Там цената от януари 2022 г. е 90 евро/мвтч за енергоинтензивната индустрия. Това ние не успяхме да защитим. Така ние сме с най-ниска конкурентоспособност дори в сравнение с страните членки на ЕС. В САЩ, Русия, Турция енергоносителите са далеч по-евтини.

Подобни високи разходи за енергоносители предполагам, че биха накарали редица предприятия да се замислят изцяло дали има смисъл да работят?

Вече чувам изказвания как торови заводи у нас са изключително затруднени. Наистина има предприятия, които ще преустановят производство и ще изчакат, за да се ориентират в ситуацията. Поръчките в заводите са поне 2-3 месеца напред, а как да сключите договор с клиенти като не знаете колко ще Ви струва газа и тока? Логично е да спрете и да изчакате.
Причините за спиранията сега са основно заради цените на енергоносителите. Друг важен фактор за бизнеса е сривът в поръчките, който е възможен сценарии по световните пазари.