Валентин Николов: Очакваме развитието на газовия пазар и борсата да стимулира и използването на газ в бита

Водещ: Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за енергетиката, с които се цели либерализация на пазара на природен газ и създаването на независима газова борса. Поканих да даде разяснения председателя на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов. Какви възможности дават приетите на първо четене промени в Закона за енергетиката?

Валентин Николов: Ако за един компютър трябва да има хардуер и след това да се сложи софтуер, за да може да действа, в случая, за да можем да създадем правила за газова борса, тоест да сложим платформата, която е вид програма, то ние трябваше преди това да си свършим работата. Хардуерът всъщност бяха всички междусистемни връзки със съседните страни. Това са Румъния, Сърбия, това са Гърция и Турция. Връзката с Турция вече е почти готова, до края на годината ще бъде факт. С Гърция вече направиха първа копка премиерът Борисов и премиерът Ципрас. С Румъния вече от година и половина е готова, а фактически имаме и междусистемна връзка със Сърбия. Повечето системни връзки се финансират в по-голямата си част от фондове на ЕС и съответно предпроектното проучване за газов хъб „Балкан“ също беше финансирано от ЕК. Така че да го кажем така: свършили сме работата, част от тръбите се полагат, надявам се до края на тази година, началото на другата да бъде факт т.нар. Балкански поток, който е продължение на Турски поток, и съответно на проектната компания ICGB, която е връзката с „Посейдон“, откъдето очакваме подписване на договор за 1 млрд. кубика азерски газ да минава оттам, поне, минимум. Понеже ние досега сме имали един доставчик с една входна точка на Исакча, по Трансбалканския газопровод, тоест при нас борса не е било възможно да осъществим. Скорошно беше извършен търг на „Булгаргаз“, където трябваше да попълним дефицита си от нужни количества газ за негови клиенти. И на този търг се явиха и закупиха американски втечнен газ, който беше разтоварен на LNG терминала в Гърция и физическите обеми вече се доставят в България с 10% по-ниска цена, отколкото е цената на газа в договора с „Газпромекспорт“ . А това вече показва, че ние можем да пристъпим към етап на регулиране и задаване на законова основа. Всъщност ние какво правим? Три са най-основно ходовете. Първо, всичките балансиращи, тоест дефицити, излишъци ще се търгуват на тази борса. Тоест да може да се балансират всички интересите на потребители и търговци съответно чрез тази борса. Вторият важен ход е всички добивни предприятия, които в бъдеще време ще добиват газ, процентно от добития газ да могат да пласират задължително на тази борса, като създават ликвидност. И третият важен ход е общественият доставчик чрез „Булгаргаз“ да може процентно в годините да увеличава все повече ликвидността с количества газ, които да дава на борсата. Ние съответно в закона ще формираме защитени потребители, които задължително си остават към обществения доставчик и ще бъдат на цена от регулирания пазар. И всички други постепенно с годините задължително ще минават на покупка от тази борса. Така че по този начин ние създаваме лицензирана фирма, която е собственост 100% на „Булгартрансгаз“ към настоящия момент, в перспектива впоследствие да се продадат от нея 49%, тя да бъде лицензирана и съответно да създаде правила за търговия. Като имаме опита от борсата с електрическата енергия, съответно следваме опита на големите в Европа. Това са австрийския хъб в Баумгартен, разбира се, но и италиански, френски и т.н. борси. Но най-вече работим с австрийците в тази връзка и в тази платформа. Това е единственият закон в България, поне аз, доколкото помня, в който имаше представител на Генерална дирекция „Енергетика“ г-н Борхард, който присъстваше на първото четене на закона в комисията и съответно след това имаше приветствие и одобрение от председателя Юнкер и от министър-председателя Борисов във връзка със създаването на борсата. Което е бъдещето на т.нар. газов хъб „Балкан“. Но за да имаме газов хъб „Балкан“, трябва да имаме поне три различни източника на газ, които трябва да бъдат и съответно от поне три трасета. Трасетата ще бъдат изградени, източниците мисля, че ще бъдат ясни, защото и Румъния, като изгради компресорната станция на междусистемната връзка, очакваме оттам поне 1 млрд. куб. метра също да влизат по задължение със споразумение с ЕК. Другото е азербайджанския газ и съответно руска газ от „Газпромекспорт“.

Водещ: Г-н Николов, но при положение, че засега имаме само един източник през Искакча от „Газпромекспорт“, от една страна, от друга страна допълваме с американски втечнен газ, как като заработи борсата, ще бъде създадена конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите чрез обществения доставчик, както пояснихте? Те как ще сключват сделки?

Валентин Николов: Да, нормално е да срещнем затруднения в началото.

Водещ: Имаме само два източника.

Валентин Николов: Към момента – да, но ние очакваме към края на годината, началото на другата вече да влязат и други източници. А всъщност ние имаме два източника поради факта, че досега не сме имали всъщност работеща борса. А иначе имаме реверсивна връзка с Гърция. Съответно реверсивна връзка имаме и с Турция. Така че създадем ли условията на тази борса, при всички случаи самите търговци ще намерят начин да доставят физически и виртуални обеми съответно на нея. Но ние така или иначе подхождаме внимателно преди още да са влезли съответните количества, искаме да изградим, да нагодим, както се казва, самата платформа и самите правила, така че да предотвратим евентуално борсови спекулации. Това ще се извършва по лимити, които са изработени с правила и които КЕВР е задължен да следва във връзка с предотвратяването на такива борсови спекулации. Разбира се, борсата много ефективно може да работи и във връзка с балансирането. Защото балансирането през борсата е най-добрият вариант за формирането на пазарни цени на газа в недостига и при излишъка на газ. Съответно като направим тази Gas Release програма, 7% или 10% от „Булгаргаз“ ще бъдат форсирани на тази борса. Те ще се форсират на пазарна цена, тоест в зависимост от участниците и каква цена ще дадат. Така че в началото ще бъде трудно, ще има по-ниска ликвидност, но при всички случаи ние трябва да започнем отнякъде, за да можем впоследствие, когато искаме и имаме големи планове, все пак 80% от газовата инфраструктура на Балканите е съсредоточена в България, и вече ще имаме опит и достатъчно основания, за да кажем, че хъб „Балкан“ трябва да заработи. Сега му е времето и съвсем нормално е и при малко засега източници да реализираме тази борса.

Водещ: А как ще гарантирате, че при по-малко обеми новата газова борса ще работи на прозрачен и пазарен принцип и ще печели този, който предлага най-конкурентната цена, най-добрата цена?

Валентин Николов: Това със сигурност ще бъде така, защото една борса работи, когато, реално погледнато, кривата на предлагане и кривата на търсене намерят допирната точка и там фактически е пазарната цена. Достатъчно основание е платформата, която достатъчно дълго е работила в Австрия, най-големият хъб в Европа – Баугартен. Но съответно имаме правила, които са вписани в Закона за енергетиката, с правомощията и на КЕВР да следи за такива борсови манипулации. Така че имаме всички основания за добра, работеща европейска борса, да може да бъде и наблюдавана, и съответно да се търсят цените за пазарна реализация. Така че аз от тази гледна точка не се съмнявам. Повече ме притеснява ликвидността, тоест да има повече търсене, отколкото предлагане, или пък обратно. Примерно сега, лятото, на спотовите пазари са по-ниски цените, отколкото дългосрочните и сигурни доставки от „Газпром експорт“, но зимата ще стане обратното – при всички случаи спотовите пазари ще надхвърлят, както беше и тази зима. Така че при едни такива разлики между дългосрочния договор, който е подписал „Булгаргаз“ с „Газпром експорт“ ще има такива влияние при всички случаи върху борсата. Но именно заради това я пускаме сега, за да можем ние да се опитаме да изравним тези влияния.

Водещ: Имате ли като регистрация достатъчен интерес или достатъчна информация за интерес за търсене и предлагане от различни големи производители, търговци на природен газ, за да преминете към такъв амбициозен проект – в рамките на тази година да заработи борсата?

Валентин Николов: Имаме. Имаме даже проявено желание, проучване в момента прави СОКАР – азербайджанската газова компания. Тя за две години само разви целия газов пазар, от гледна точка на разпределение имам предвид, защото в момента, не знам дали ще повярват вашите слушатели, но само 3% от домакинствата ползват газ, с което сме на последно място в Европа по снабдяване с газ на домакинствата. При всички случаи, когато се развие този пазар, един такъв участник го развие, а ние трябва да стигнем европейски нива от порядъка на 30%, то при всички случаи това ще изчисти въздуха, ще реши проблема с въздуха, ще реши проблема с борсата на ток, защото доста от домакинствата няма да се отопляват на ток, при всички случаи ще развие самата борсова търговия на газ. Така че аз съм оптимист, че това ще даде тласък на развитието на тези процеси.

Водещ: Това означава ли, че ще бъде увеличено и потреблението на газ в България, защото на този етап е 3%? И вие какъв процент увеличение предвиждате?

Валентин Николов: Очакваме 30%. От 3 на 30 да скочи.

Водещ: О, това е доста сериозен процент.

Валентин Николов: Да, амбициозно е очакването ни. Има и програми, по които да се финансира, намерени са такива програми, така че аз смятам, че това ще се случи. Но, пак казвам, на нас ни трябва известно време, в което да напаснем хора да натрупат опит, съответно да напаснем съответните елементи и да сме сигурни, че законодателството, което сме приели, е достатъчно да сложи рамката на този процес. Така че ще има в началото нисколиквидна борса с немного сделки, но аз смятам, че те все повече ще се увеличават. Мога да кажа, че през 2007 година, когато първите търговци на ток бяха регистрирани, те бяха 5 или 6, сега са над 200. Така че такъв е начинът, това е пътят.

Водещ: Във времето как ще се развие този процес? Какъв ще бъде преходният период в началото, който ви е необходим, за да се подготвят хората, да се ориентират?

Валентин Николов: По принцип сме направили план. В закона пише, че вземането на ликвидност от доставчика, тоест обществения доставчик „Булгаргаз“, който да се реализира на борсата, все повече ще се увеличава. В началото ще бъде 10%, после на 20, на 30 и т.н. проценти. Все повече фирми ще ги изкарваме на пазара, като, пак казвам, ще уточним, кои са тези защитени потребители, които трябва да бъдат защитени все пак. Говорим за топлофикационни дружества евентуално, може би процент ще изкараме. Още се обсъжда, дискутира се, все пак на първо четене е приет, не знам окончателният вариант как ще бъде накрая. Вече формираме работна група, в която експерти от всички заинтересовани страни влизат, ще поканим и други, които са извън държавните дружества, от асоциации и т.н. Така че ще надявам се, че ще направим баланс на интересите в този закон.

Водещ: И ще лицензирате, допускам, различните големи производители или пък търговци на природен газ, които ще участват на борсата, така че да има допълнителна сигурност, или?

Валентин Николов: Не. В началото такова беше и нашето намерение – да ги лицензираме. Но имаше противопоставяне от всички, защото казват: ние нямаме още достатъчно пазар, пък вие искате още по-тежък режим да създадете за лицензия. Така че ще бъдат на абсолютно регистрационен режим, но в същото време ще трябва да отговарят на правилата на борсата. Впоследствие, понеже във всички страни около нас тези дружества са с лицензия, ще минат към лицензия, но първо ние трябва да си развием пазара. А сложим ли лицензионен режим, това значи да го саботираме още от началото. Така че лицензия няма да има.

Водещ: Контролът кой ще го осъществява, господин Николов?

Валентин Николов: КЕВР ще осъществява този контрол.

Интервю на Цоня Събчева, Радио Фокус