Приоритет за държавата е безопасността и подобряване на транспортните връзки между Северна и Южна България

Темата за стратегическите инфраструктурни проекти, която е ключова за развитието на България и за нашия регион, би трябвало да не се влияе от политически крамоли, през които преминаваме в момента. Ние - като ръководство на МРРБ, вярваме в приемствеността и затова изготвихме интерактивна карта с плановете за развитие на пътната инфраструктура в България до 2040 г. Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Явор Пенчев, който участва в Софийския икономически форум. Според него в основата на икономиката са е добрата транспортна свързаност както в държавата, така и в страните от региона.

За тази цел от МРРБ са изготвили специална карта с пътни проекти, която за първи път показва плановете за развитие на пътната инфраструктура в България до 2040 г. "За България основен приоритет е осигуряването на сигурна и безопасна инфраструктура. Поради тази причина за нас на първо място стои именно идеята да изградим безопасни пътни връзки между Северна и Южна България", обясни Пенчев.

Той допълни, че страната ни е една от малкото в ЕС, в които липсват пътни оси, разположени по направление Север-Юг, като допълни, че по тази причина е важно изграждането на магистрала в тези посоки. Една от мечтите на МРРБ пък е изграждането на бърза и безопасна пътна връзка на Западна Европа с Атина през "Дунав мост 2" при Видин. Пенчев уточни, че това значи да бъде изграден автомагистрален път от Видин до София през нов тунел през прохода "Петрохан" и този път да се включва в автомагистрала "Струма".

В следващите години са планирани за изграждане и два тунела през Стара планина - при Шипка, и втори тунел заради изграждането на магистрала "Черно море", която е с проектна дължина 104 километра и е част от коридор 8. На показаната карта е представен и вариант за изграждане на трети тунел под Прохода на Републиката, но това за момента е само идеен проект.

В тази връзка ключов проект за МРРБ остава изграждането на магистрала Русе - Велико Търново и връзката с бъдещата АМ "Хемус". А от Велико Търново през бъдещия тунел под Шипка ще може да се прави бърза връзка с АМ "Тракия" и прохода "Маказа", обясниха още от регионалното ведомство.

Пътната свързаност между България и Република Северна Македония ще изглежда съвсем по-различно, ако се изгради още едно магистрално трасе по направлението Гюешево - Кюстендил - Дупница, като идеята е трасето да продължи с още два участъка, за да осъществи връзка "Тракия" и "Хемус", допълни заместник-министърът. Това са участъците от Дупница-Самоков и Самоков-Ихтиман-АМ "Тракия".

По всички тези проекти се работи усилено в последните шест месеца, стана ясно от думите на Пенчев. Той изрази и оптимизъм, че вече МРРБ реално е пред обявяване на обществени поръчки за изработване на разширени идейни проекти за всеки от тези пътища. За магистрала "Черно море" вече са разработени три проекта, входирани в МОСВ със съответното становище по тях. Пенчев предположи, че в следващите 6 месеца ведомството би имало дори и избрани изпълнители за проектиране на трасетата, за изработване на подробни устройствени планове, ако се запази този екип за работа.

Природата, опазването на живота и Кресненското дефиле

По отношение на строителството лот 3.2 на АМ "Струма" Пенчев сподели, че основният проблем е свързан с опазването на околната среда. Той напомни, че има влязла в сила ОВОС за този участък, постановен 2017 г., но след обжалване съдът е постановил окончателно решение през 2018 г. Тази оценка важи пет години и в този срок трябва да започне строителството на участъка на магистралата. Но това не може да стане, въпреки че има проведена обществена поръчка с избран изпълнител. Причината са допълнителни напътствия на Европейската комисия, където са изискали да се направи допълнителна проверка на съответствието на ОВОС с природозащитните цели на защитената зона Кресна.

По думите на Пенчев тези цели обаче все още не са изработени, като МОСВ е възложило изработката им на търговско дружество, но според него тази дейност няма да приключи в рамките на годината. Това на практика означава да бъде пропусната възможността да започне строителството на базата на действащия ОВОС. При тези обстоятелства би се забавило завършването на АМ"Струма" с повече от две години заради необходимостта отново да бъде извървяна цялата процедура по издаване на ОВОС и евентуалното ново обжалване. При подобна хипотеза не е ясно и какво ще се случи с европейското финансиране за проекта, който е ключов за транспортните връзки на Гърция с континентална Европа.

Гърция жадува за АМ "Струма"

Гърция има силен интерес да реализира проектът "Струма", защото той подпомага свързването между София и Солун и съответно оттам с мрежата от магистрали. Това заяви главният съветник на гръцкия премиер по енергетика, климат, околна среда Джордж Кремлис, който участва в дискусията. Той припомни, че единствената част, която е останала неизпълнена от целия проект, е Кресненското дефиле. Това са малко повече от 11 километровото трасе през защитена природна местност. Според Кремлис тези, които казват, че искат да защитят дефилето, не постигат своята цел. Ако ситуацията остане непроменена, ще се продължи с увреждането на природата в тази част от пътя. Причината ще бъде натовареният трафик и замърсяването, което се създава при сегашното преминаване през дефилето. Ключов фактор е и опазването на човешкия живот, а именно в този участък стават много пътни инциденти, припомнят специалистите. Европейската комисия вече е одобрила проект на трасе, който е щадящ към природата, припомни гръцкия съветник. Тези, които се притесняват за околната среда, трябва да помислят за тези емисии на тези километрични опашки по границата, заяви Кремлис.

Износ на жито от Украйна през България до Гърция

Според него в сегашната политическа ситуация и военен конфликт в Украйна е от съществено значение изграждането на нови транспортни връзки в направление Север - Юг. Той визира изграждането на пътя Виа Понтика - магистрала започваща от Солун и продължаваща през Кавала и Александруполис към Бургас, Варна, Констанца и Одеса. Подобен път би позволил по-лесен пренос на стоки, включително и на жито от Украйна. Една такава магистрала ще бъде и алтернатива на турските проливи и ограниченията за преминаване на кораби през Босфора.

Ръководителят на регионално представителство на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за Западните Балкани Александро Браконзи заяви на форума, че банката има планове за инвестиции в областта на транспорта, както и мерки за чиста енергия, за енергийна ефективност и дигитализация, развитие на частния сектор, опазване на околната среда, на борбата с наводненията, изграждането на мощности за пречистване на вода. Той припомни как банката финансира инфраструктурни проекти като жп линията Ниш-Димитровград, чието продължение е към българската граница.

Приоритет е завършването на транспортните връзки, после зелена сделка и зарядни станции

През територията на България преминава един основен транспортен коридор - това е "Ориент/Източно-Средиземноморски", но има и други значими проекти за страната ни. Това обясни на форума проф. д-р Христина Николова, ръководителят на катедра "Икономика на транспорта и енергетиката" в Университета за национално и световно стопанство. Транспортната инфраструктура, както и всички други инфраструктурни проекти, са от значение за конкурентоспособността на България, както и за нейната оценка от страна на инвеститорите. Пред България стоят ключови икономически въпроси, свързани и с подобряване на индекса на логистично обслужване, базирано на съществуващата инфраструктурата, както и развитието й, каза още проф. д-р Николова.

След кризата с ковид ситуацията с транспорта се промени коренно. "Говорим за нови логистични концепции, нови изисквания за наличието на бизнеса. Също така на бизнеса му е необходима качествена инфраструктура" категорична бе д-р. Николова. Тя също припомни, че Северна България изостава драстично откъм транспортна инфраструктура, спрямо Юга. След довършването на транспортните връзки вече може да се говори за дигитализация на трасетата, категорична бе тя. "Другата важна тема е мобилността. Това ще даде достъп на хората до здравеопазване, образование и по-добра свързаност", обясни тя.

Според д-р Николова е важно опазването на природата в Кресненското дефиле при изграждането на Лот 3.2 на АМ "Струма". Но загубата на човешки животи и замърсяването на природата поради задръстванията и сегашното трасе са сериозни проблеми. Тя изнесе данни, че поради тези задръствания, то изчисленията показват как 6,5 млрд. лв. на година губи страната ни заради липса на адекватна инфарстукрута. Това са калкулации, направени от специалисти по логистично обслужване в ЕС. Вместо да гарантираме на бизнеса развитие, ние не може да гарантираме показателите за устойчивост и безопасност за фирмите, да се развиват ефективно, стана ясно още от думите на д-р Николова.

Тя бе категорична, че за изпълнението на зелените цели е нужно завършването на транспортната инфраструктура. Чак след това може да се говори за изграждане на зарядни станции и дигитализация на транспорта. Тя припомни, че транспортът е кръвоносната система на държавата, и като имаме проблеми с нея, това коства човешки животи.