Евробарометър: Разходите за живот са по-важни от защитата на ценностите за 70% от българите

Едва един от четирима българи очаква животът му да остане непроменен заради войната в Украйна, а в ЕС такъв отговор дават 37 на сто

Икономика / България , Свят
3E news
446
article picture alt description

Поддържането на цените трябва да бъде водещо, дори ако се отразява на защитата на общите ценности. Това мнение споделят 70 на сто от българите, участвали в проучване Евробарометър, посветено на войната в Украйна и последиците от нея. Данните бяха представени от Европейския парламент.

За сравнение този отговор се споделя от 39 на сто от останалите участници в допитването от ЕС. Защитата на свободата и демокрацията като европейски ценности трябва да бъде цел, дори ако се отразява на разходите за живот, заявяват 59 на сто в ЕС. У нас на това мнение са 28 на сто.

Едва един от четирима българи очаква животът му да остане непроменен заради войната в Украйна, а в ЕС такъв отговор дават 37 на сто. Промени очакват 71 от българите и 61 на сто от останалите в ЕС. Последиците от войната вече са намалили стандарта на живот на 40 на сто от европейците и на 62 на сто от хората у нас, показват данните.

Мнозинството в нашата страна (88 на сто) и в ЕС (58 на сто) заявява, че не е готово да се сблъска с покачване на цените на енергията заради войната. Общо 40 на сто в ЕС и за осем на сто у нас казват, че са готови да плащат по-скъпа енергия.

Попитани дали могат да посрещнат поскъпване на храните, в ЕС готовност изразяват 39 на сто, докато у нас този отговор се споделя от едва 10 процента от участниците. Не са готови 59 на сто в ЕС и 87 на сто от българите, показва проучването.

Мненията на участниците се различават чувствително при отговорите на въпроса за отношението им към отделни страни. В ЕС 58 на сто имат положително отношение и 27 на сто - отрицателно мнение, за САЩ. У нас 40 на сто се отнасят към САЩ положително, а 53 на сто - отрицателно.

Проучването за България може да бъде прочетено тук!

В контекста на войната в Украйна гражданите се обединяват в подкрепата си за ЕС

От пролетното проучване на Евробарометър на Европейския парламент става ясно, че войната на Русия срещу Украйна е засилила обществената подкрепа за ЕС.

Почти две трети (65%) от европейците смятат членството в ЕС за нещо добро. Това е най-високият резултат от 2007 г. насам, когато този показател бе 58%. Членството в ЕС е определено като „нещо добро“ от мнозинството от гражданите във всички държави членки с изключение на Гърция и Словакия, където повече респонденти го определят като „нито добро, нито лошо“. В сравнение с последното проучване на Парламента, проведено в края на 2021 г., резултатите по този показател са се увеличили значително в повечето държави, особено в Литва (+20 процентни пункта), Малта (+12 процентни пункта) и Естония (+9 процентни пункта), докато в България се отчита лек спад от 2 процентни пункта (47%).

Към настоящия момент 52% от европейците имат положителна нагласа към ЕС и само 12% отрицателна. Наблюдава се увеличение от 3 процентни пункта при положителните нагласи в сравнение с проучването от ноември-декември 2021 г. и в същото време това е най-добрият резултат в рамките на проучванията за Европейския парламент от 2007 г. насам. Националните резултати по този показател варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината анкетирани имат положително виждане за ЕС (49%), което представлява спад с 2 процентни пункта спрямо края на 2021 г., като отрицателни нагласи са изразили 20% от респондентите.

ЕС и светът

Неотдавнашните събития също така формираха вижданията на европейците за други големи участници на международната сцена. Русия се оценява положително само от 10% от анкетираните европейци, което представлява спад от 20 процентни пункта в сравнение с 2018 г. (30%), когато този въпрос беше последно зададен. Китай е с втория най-нисък резултат от 22% (спад от 14 процентни пункта). В сравнение европейците имат по-положителна нагласа към Обединеното кралство (65%, +1 процентен пункт), следвано от САЩ с 58% (+13 процентни пункта). Българските респонденти също имат висока положителна нагласа към Обединеното кралство (62%), но нагласите им към останалите геополитически субекти се различават съществено. Почти всеки втори българин оценява Русия (49%) и Китай (50%) положително към настоящия момент, като преобладаващата оценка спрямо САЩ е отрицателна (53% отрицателна срещу 40% положителна).

Войната в Украйна и последиците от нея

Повечето граждани възприемат войната в Украйна като фундаментална промяна: 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане непроменен. Само около една трета от респондентите не очакват промени в начина си на живот (37%). В България над две трети от анкетираните са неуверени, че животът им ще остане непроменен (71%), като едва 25% не очакват промени. Проучване, публикувано миналата седмица от Европейската комисия, показва, че осем от десет респонденти в Европа са съгласни с налагането на икономически санкции на руското правителство (80%), както и на руски компании и физически лица. Мнозинството от гражданите в 22 държави членки одобряват отговора на ЕС на руското нашествие в Украйна.

Поради нарастването на инфлацията и разходите за живот още преди началото на руското нашествие в Украйна, което допълнително усили тенденцията, четирима от всеки десет европейци заявяват, че вече усещат негативно въздействие върху стандарта си на живот (40%). В България почти двама от трима респонденти заявяват, че вече изпитват отрицателен ефект върху начина си на живот (62%), като това е най-високият дял от всички държави членки. Независимо от негативите, 59% от европейците считат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, дори това да се отрази на цените и разходите за живот, което се определя като ясен знак за европейска устойчивост и единство. В България едва 28% от респондентите смятат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават предимство на поддържането на цените и разходите за живот (70%).

Ценности за защита и приоритети на Европейския парламент

Нарастващото безпокойство относно икономическото състояние е отразено и при определянето на политическите приоритети, върху които европейските граждани искат Парламентът да се съсредоточи: борбата с бедността и социалното изключване се споменава на първо място (38%), следвана от общественото здравеопазване (35%), където се наблюдава значителен спад от 7 процентни пункта през последните шест месеца, и демокрацията и принципите на правовата държава (32%), като този показател на свой ред бележи ръст от 7 процентни пункта. Нагласите на българските респонденти се доближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни темите за борбата с бедността и социалното изключване и подкрепата на икономиката и създаването на нови работни места (и двете с 46%), като на второ място се поставя общественото здравеопазване (39%), а на трето демокрацията и принципите на правовата държава и бъдещето на Европа (и двете с 28%) .

Възприятията за войната и значението ѝ за Европейския съюз се отразяват и при определянето на основните ценности, които гражданите искат Европейският парламент да защитава приоритетно: демокрацията отново заема челно място и бележи увеличение с 6 процентни пункта в сравнение с есента на 2021 г. (38%).

Следват защитата на правата на човека в ЕС и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки показател с 27%.

За българските респонденти водещите ценности, които Европейският парламент трябва да защитава, са свободата на придвижване в Европейския съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността между държавите членки на ЕС и неговите региони (27%). Демокрацията и защитата на правата на човека в ЕС и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта - на шесто с 20%.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща