Евробарометър: Разходите за живот са по-важни от защитата на ценностите за 70% от българите

Поддържането на цените трябва да бъде водещо, дори ако се отразява на защитата на общите ценности. Това мнение споделят 70 на сто от българите, участвали в проучване Евробарометър, посветено на войната в Украйна и последиците от нея. Данните бяха представени от Европейския парламент.

За сравнение този отговор се споделя от 39 на сто от останалите участници в допитването от ЕС. Защитата на свободата и демокрацията като европейски ценности трябва да бъде цел, дори ако се отразява на разходите за живот, заявяват 59 на сто в ЕС. У нас на това мнение са 28 на сто.

Едва един от четирима българи очаква животът му да остане непроменен заради войната в Украйна, а в ЕС такъв отговор дават 37 на сто. Промени очакват 71 от българите и 61 на сто от останалите в ЕС. Последиците от войната вече са намалили стандарта на живот на 40 на сто от европейците и на 62 на сто от хората у нас, показват данните.

Мнозинството в нашата страна (88 на сто) и в ЕС (58 на сто) заявява, че не е готово да се сблъска с покачване на цените на енергията заради войната. Общо 40 на сто в ЕС и за осем на сто у нас казват, че са готови да плащат по-скъпа енергия.

Попитани дали могат да посрещнат поскъпване на храните, в ЕС готовност изразяват 39 на сто, докато у нас този отговор се споделя от едва 10 процента от участниците. Не са готови 59 на сто в ЕС и 87 на сто от българите, показва проучването.

Мненията на участниците се различават чувствително при отговорите на въпроса за отношението им към отделни страни. В ЕС 58 на сто имат положително отношение и 27 на сто - отрицателно мнение, за САЩ. У нас 40 на сто се отнасят към САЩ положително, а 53 на сто - отрицателно.

Проучването за България може да бъде прочетено тук!

В контекста на войната в Украйна гражданите се обединяват в подкрепата си за ЕС

От пролетното проучване на Евробарометър на Европейския парламент става ясно, че войната на Русия срещу Украйна е засилила обществената подкрепа за ЕС.

Почти две трети (65%) от европейците смятат членството в ЕС за нещо добро. Това е най-високият резултат от 2007 г. насам, когато този показател бе 58%. Членството в ЕС е определено като „нещо добро“ от мнозинството от гражданите във всички държави членки с изключение на Гърция и Словакия, където повече респонденти го определят като „нито добро, нито лошо“. В сравнение с последното проучване на Парламента, проведено в края на 2021 г., резултатите по този показател са се увеличили значително в повечето държави, особено в Литва (+20 процентни пункта), Малта (+12 процентни пункта) и Естония (+9 процентни пункта), докато в България се отчита лек спад от 2 процентни пункта (47%).

Към настоящия момент 52% от европейците имат положителна нагласа към ЕС и само 12% отрицателна. Наблюдава се увеличение от 3 процентни пункта при положителните нагласи в сравнение с проучването от ноември-декември 2021 г. и в същото време това е най-добрият резултат в рамките на проучванията за Европейския парламент от 2007 г. насам. Националните резултати по този показател варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината анкетирани имат положително виждане за ЕС (49%), което представлява спад с 2 процентни пункта спрямо края на 2021 г., като отрицателни нагласи са изразили 20% от респондентите.

ЕС и светът

Неотдавнашните събития също така формираха вижданията на европейците за други големи участници на международната сцена. Русия се оценява положително само от 10% от анкетираните европейци, което представлява спад от 20 процентни пункта в сравнение с 2018 г. (30%), когато този въпрос беше последно зададен. Китай е с втория най-нисък резултат от 22% (спад от 14 процентни пункта). В сравнение европейците имат по-положителна нагласа към Обединеното кралство (65%, +1 процентен пункт), следвано от САЩ с 58% (+13 процентни пункта). Българските респонденти също имат висока положителна нагласа към Обединеното кралство (62%), но нагласите им към останалите геополитически субекти се различават съществено. Почти всеки втори българин оценява Русия (49%) и Китай (50%) положително към настоящия момент, като преобладаващата оценка спрямо САЩ е отрицателна (53% отрицателна срещу 40% положителна).

Войната в Украйна и последиците от нея

Повечето граждани възприемат войната в Украйна като фундаментална промяна: 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане непроменен. Само около една трета от респондентите не очакват промени в начина си на живот (37%). В България над две трети от анкетираните са неуверени, че животът им ще остане непроменен (71%), като едва 25% не очакват промени. Проучване, публикувано миналата седмица от Европейската комисия, показва, че осем от десет респонденти в Европа са съгласни с налагането на икономически санкции на руското правителство (80%), както и на руски компании и физически лица. Мнозинството от гражданите в 22 държави членки одобряват отговора на ЕС на руското нашествие в Украйна.

Поради нарастването на инфлацията и разходите за живот още преди началото на руското нашествие в Украйна, което допълнително усили тенденцията, четирима от всеки десет европейци заявяват, че вече усещат негативно въздействие върху стандарта си на живот (40%). В България почти двама от трима респонденти заявяват, че вече изпитват отрицателен ефект върху начина си на живот (62%), като това е най-високият дял от всички държави членки. Независимо от негативите, 59% от европейците считат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, дори това да се отрази на цените и разходите за живот, което се определя като ясен знак за европейска устойчивост и единство. В България едва 28% от респондентите смятат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават предимство на поддържането на цените и разходите за живот (70%).

Ценности за защита и приоритети на Европейския парламент

Нарастващото безпокойство относно икономическото състояние е отразено и при определянето на политическите приоритети, върху които европейските граждани искат Парламентът да се съсредоточи: борбата с бедността и социалното изключване се споменава на първо място (38%), следвана от общественото здравеопазване (35%), където се наблюдава значителен спад от 7 процентни пункта през последните шест месеца, и демокрацията и принципите на правовата държава (32%), като този показател на свой ред бележи ръст от 7 процентни пункта. Нагласите на българските респонденти се доближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни темите за борбата с бедността и социалното изключване и подкрепата на икономиката и създаването на нови работни места (и двете с 46%), като на второ място се поставя общественото здравеопазване (39%), а на трето демокрацията и принципите на правовата държава и бъдещето на Европа (и двете с 28%) .

Възприятията за войната и значението ѝ за Европейския съюз се отразяват и при определянето на основните ценности, които гражданите искат Европейският парламент да защитава приоритетно: демокрацията отново заема челно място и бележи увеличение с 6 процентни пункта в сравнение с есента на 2021 г. (38%).

Следват защитата на правата на човека в ЕС и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки показател с 27%.

За българските респонденти водещите ценности, които Европейският парламент трябва да защитава, са свободата на придвижване в Европейския съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността между държавите членки на ЕС и неговите региони (27%). Демокрацията и защитата на правата на човека в ЕС и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта - на шесто с 20%.