Екоминистерството подготвя стандарт за качество на RDF горивото

В Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предстои сформиране на работна група, която ще изработи стандарти за качество и правила за сертифициране на RDF горивото у нас, научи 3eNews. България има наказателна процедура заради старите сметища и натрупани огромни количества RDF от 70 общини в страната, които са с много лоши показатели, заради което почти никой не иска да ги изгаря. С тези лоши показатели обаче не може да стигнем до намаляване на емисиите и подобряване качеството на въздуха.

Продължаващото производство на RDF ще трябва да се сертифицира, за да се повиши качеството и да се гарантира, че няма конфликт със здравето най-вече, обясни за 3eNews Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов. Ако има лошо рециклиране и високо съдържание на хлор съдържащи съединения от опаковките неизменно ще има вредни диоксини и фурани, допълни той. Липсата на стандарти вече повече от 14 години въпреки че е европейско изискване е довело до това състояние. Всъщност е важно да се определи в кой момент от жизнения цикъл отпадъкът се превръща в суровина. Българската стратегия за кръгова икономика все още не е готова въпреки че трябваше да бъде представена за обсъждане още в началото на годината.

RDF горивото е раздробена фракция, произведена от различни видове отпадъци, като „твърди битови отпадъци“, промишлени сухи отпадъци и отпадъци от различни търговски обекти. По състав RDF е смес от материали, отличаващи се с по-висока горимост (например хартия, пластмаса) в сравнение с компонентите в общия поток отпадъци. В България, където контейнерите за смет са предимно на открито и са с високо съдържание на влага, може да се очаква, че полученото RDF е с по-лошо качество, показват анализите.

Но и каква е реалността? В момента само четири компании имат разрешения за изгаряне на отпадъци. Това са циментовите заводи “Златна панега” и “Девня цимент”, “Холсим” и Топлофикация -Сливен. Фирмите плащат по 300 евро на кубик, за да изгарят вносни отпадъци, а на българските общини плащат по 30 евро на кубик и не искат да ги изгарят заради по-лошото качество. Затова служебният министър Асен Личев наложи забрана за вноса на отпадъци, но качеството на неправилно събраните отпадъци не е добро за производство на добро гориво, признават от екоминистерството.

Сертифициране на SRF отпадъци

Заедно със задължителното сертифициране се очаква екоминистерството да внедри и използването на SRF отпадъци, съобщи Стефанов. Твърдото възстановено гориво (SRF) е висококачествена алтернатива на изкопаемите горива и се произвежда от предимно търговски отпадъци, включително хартия, дърво, текстил и пластмаса. То е преминало през допълнителна обработка за подобряване на качеството и стойността. Има по-висока калоричност от RDF и се използва в съоръжения като циментови пещи.

България от една страна не е закрила всички стари сметища, а от друга новите регионални депа бързо се запълват заради неправилно разделяне на отпадъците, все още голям дял на депониране и малък дял на рециклиране. Според последния Доклад за състоянието на околната среда за 2020 година, страната ни не постига националната цел за рециклиране на битови отпадъци от 50%. През последните пет години даже има спад на оползотворените рециклирани материали двойно от 4,40% до 2,60%.

Проблемът с рециклирането и отпадъка като ресурс

Според европейските изисквания България трябва да депонира само 10% от отпадъка до 2035 г., а може да изгаря около 20%. В момента обаче България депонира 60% от отпадъка и изгаря около 7%, което може би е противоречие и донякъде стимулира изгарянето, беше коментирала служебният зам.-министърът на екологията Ренета Колева. Едно е ясно, че до 2030 г. 90% от количествата отпадъци трябва да се превърнат в ресурси за нови икономически дейности. Това е големият проблем и с отпадъците на София и плановете й за изгаряне на отпадъци. Не може да планираме масова замяна на въглищата с RDF колкото и да имаме натрупани обеми в случая със Столична община, знаейки че те трябва спрем използването им следващите осем години, коментира Георги Стефанов. Не може да развиваме бизнес план, който се базира на тази горивна база. Отделно са екологичните проблеми, отделно са и проблемите, които българското общество вижда при изгарянето на RDF отпадъци.

Все още обаче няма официално информация дали София ще завърши проекта  за интегрираната система за управление на отпадъците. Трета фаза на проекта предвижда производство на RDF - гориво на площадка "Садината". Изграждането на инсинератора се финансира със средства от програма „Околна среда“ 2014-2020. На няколко пъти вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов призова Столична община да се откаже от проекта. Но пък общината коментира, че проектът е одобрен и трябва да се реализира, за да завърши процеса по използване на отпадъците. Според еколозите изгарянето на отпадъци вече не е решение заради по-високите правила на Брюксел, проектът на София ще бъде едва ли не последният със средства за изгаряне и хваща едва ли не последния влак. През новия програмен период изгарянето няма да допустимо за финансиране. Възможно е да не се стигне до изпълнение на проекта, което пък може да е свързано с загуба на средства за страната ни, ако не бъде изпълнен в срок.

С инсталацията намаляваме зависимостта на „Топлофикация София“ ЕАД от вноса на природен газ и стабилизираме цената на парното. 10% от използвания природен газ ще бъде заменен с RDF-гориво. Това означава намаляване на вноса на природен газ с близо 65 000 хил.м3. В настоящата ситуация на неясни доставки на природен газ и космическите му цени, тази инсталация е възможност за стабилизиране на цената на парното за крайните потребители, коментира зам.-кметът на София Десислава Билева. Това е и единственият проект, който може да гарантира, че столицата на България ще продължи да постига екологичните европейски норми за депониране под 10%, допълни тя.

 Най-сериозният аргумент срещу завода е, че той няма да стимулира разделното събиране и оползотворяване на отпадъци, което е приоритет за управлението на отпадъците вместо да се горят и депонират. Планираният му капацитет е за обработка на 180 000 тона отпадъци, който най-вероятно няма да бъде запълван и ще трябва да се возят от други общини или да се внася, коментират еколозите.

 Но при липса на ефективно разделно събиране, компостиране и изчисляване на такса смет според количеството без изгаряне като опция България едва ли би постигнала тези цели, смята екоминистърът Николай Сиджимов. Въпросът според него е доколко този завод трябва да бъде изграден в центъра на София, а не именно до площадката за завода за битови отпадъци в с. Яна. Сегашното временно решение за транспортиране на RDF до циментовите заводи прави общината зависима от частни оператори. След като бъде изградена, инсталацията ще осигури топлинна енергия за 40 000 домакинства и електрическа енергия за 30 000 домакинства. Електроенергията ще се предоставя на националната електрическа мрежа, а топлинната енергия - на вече съществуващата топлофикационна мрежа в София, каза още Билева.

Ако започнем да разделяме отпадъците, няма да имаме нужда от инсталации за горене, коментират от екологично сдружение "За Земята".

Бюджет за нови лаборатории за измерване на диоксини и фурани

В бюджета за 2022 предвиждаме средства за нови лаборатории, които могат да измерват количествата на вредните вещества диоксини и фурани, които със стандартните лабораторни измервания не могат да се измерят, обясни Стефанов. Става дума за 35 силно токсични вещества, които водят до риск за здравето на хората и за околната среда. Изискването да имаме такива лаборатории е от 2004 г., което досега не се е случило, допълни началникът на кабинета на вицепремиера по климатични политики.