Прехвърлянето на топката продължава, екоминистерството все още не е готово със специфичните цели за зоните в Кресненското дефиле

Затова не може да бъде направена оценка на алтернативите, съобщиха от МРРБ.

Икономика / България , Екология
Рая Лечева
471
article picture alt description

От 1,27 млрд. лева за Източен вариант до 2,5 млрд. лева за тунел може да излезе цената на последната отсечка на магистрала Струма, стана ясно от отговори към 3eNews на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). За първи път от няколко години виждаме най-актуалната оценка на всички алтернативи, които почти дори три пъти надвишават първоначалните оценки от 2020 година, публикувани от неправителствения сектор.

Когато има два пъти разлика в цената на алтернативите за последната отсечка на магистрала Струма

По информацията на МРРБ:

Източен вариант Г10.50, който е най-неблагоприятен за еколозите, е с предложени цени, съгласно тръжните процедури за Източен вариант Г10,50: Обща стойност на СМР и надзор – 1,27 млрд. лв. с ДДС;

Източен вариант Г20 е с приблизителна прогнозна стойност СМР и надзор след направена калкулация по експертна оценка би била около 2 млрд. лв., предвид инфлацията и покачващите се цени на материалите.

Вариантът дълъг тунелен вариант, който според министъра може да спести нуждата от оценка на въздействието върху околната среда, защото няма какво да се оценява, е с прогнозна стойност по експертна оценка, спрямо изграждащия се тунел „Железница“, индексирана в следствие инфлацията за строителство и строителен надзор – около 2,5 млрд. лв. с ДДС. В тази цена не е калкулирано извозването и депонирането на изкопаното количество скална и земна маса – близо 5 млн. куб. м, коментират от регионалното министерство. 

В последните месеци ставаме свидетели на прехвърляне на отговорността между Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според екоминистъра Борислав Сандов забавянето е от регионалното министерство, което се бави да направи оценка на алтернативните трасета за последната отсечка на магистрала Струма. Това би струвало забавянето на програма "Транспортна свързаност", защото според нейната оценка за въздействието върху околната среда трябва да има оценка на алтернативите както за магистрала "Струма", така и за преминаване обхода на гр. Габрово, включително тунел под връх Шипка.

В становището на МОСВ за съгласуване на екологичната оценка на програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. са определени мерки и условия при прилагането на програмата за два от проектите – Лот 3.2 на АМ „Струма“ и обхода на гр. Габрово. Условията изискват извършването на допълнителна оценка на алтернативите и възможностите за строителството на двете трасета на Лот 3.;2 на АМ „Струма“ – Г 10.50 и Г20, а за обхода на гр. Габрово – на възможностите за строителство на етапите на пътния обект и на съоръженията към него, спрямо специфичните природозащитни цели за защитените зони, уточниха в отговорите си от регионалното министерство.

Две от работните групи не са започнали работа, очакват да бъдат обявени специфичните цели на защитените зони

Към момента специфичните природозащитни цели за засегнатите от двата проекта защитени зони все още не са определени и приети от МОСВ, съобщиха за 3еNews от МРРБ. Това възпрепятства АПИ да изпълни изискването за възлагане на допълнителна оценка за съответствието на проектите спрямо тези цели. Също така следва да се има предвид, че процедурата за оценка съответствието на проектите с определените и одобрени специфични природозащитни цели все още не е регламентирана и подробно разписана от МОСВ в националното законодателство. Поради това не са ясни нейният обхват, продължителност и етап от разработването на проекта, в който следва тя да се проведе, включително и за проекти, за които има постановено Решение по ОВОС, казват от ведомството.

Проектът за реализацията на АМ „Струма“ и по-конкретно спазването на екологичните аспекти е предмет на проследяване от Постоянния комитет на Бернската конвенция.

 

 

През миналата година Постоянният комитет на Бернската конвенция препоръча на българските власти да си сътрудничат с неправителствените екологични организации и научната общност по въпроса за изграждане на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.

През ноември 2021 г. е представен съвместен доклад на българското правителство и неправителствения сектор до 41-ото заседание на Комитета. В него е посочено, че ще се сформират три тематични работни групи с ясно определен формат, мандат и компетенции с цел обсъждане на основните дискусионни въпроси – определяне на специфични природозащитни цели за защитени зони „Кресна-Илинденци“ за местообитанията и „Кресна“ за птиците;

Трябва да се вземат предвид всички екологични аспекти, свързани с оценка на съответствието на проекта за Лот 3.2 на АМ „Струма“ спрямо приетите от МОСВ специфични природозащитни цели; социално-икономически аспекти (като достъпност на местното население до населените места, до обработваемите земи, до крайпътни търговски обекти и пр.);

Трябва да се вземат предвид мерки за пътна безопасност. Специфичните природозащитни цели за двете защитени зони в Кресненското дефиле са разработени от екип от експерти (от ИБЕИ-БАН), възложени от МОСВ преди повече от 2 години. Те са изготвени по одобрена от ЕК методология, съвместно с европейски експерти, ангажирани от Комисията и е необходимо да бъдат приети от МОСВ.

Тематичните работни групи са създадени – първата със заповед на министъра на околната среда и водите, и втората и третата – със заповеди на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Първата работна група, съгласно съвместния доклад, има за цел да прегледа и дискутира проекта на специфични природозащитни цели на защитени зони „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“, като при необходимост направи предложение до министъра на околната среда и водите за тяхното прецизиране. Тя трябва да подготви предложение до министъра на околната среда и водите на административен акт, който да въведе специфичните природозащитни цели за двете защитени зони. Това е първата група, която беше сформирана и заработи преди останалите комисии. Но резултат от нейната работа все още официално няма.

Втората тематична работна група „Екологични аспекти на проекта на Лот 3.2 на АМ „Струма“ и третата – „Социално-икономически и свързани с пътната безопасност аспекти на проекта на Лот 3.2 на АМ „Струма“ ще започнат работа след установяване на специфичните природозащитни цели на двете защитени зони, тоест след като приключи работа първата тематична работна група, обявиха от регионалното министерство.

МРРБ предлага реализиране на Източен вариант Г10.50-

дясно платно в посока Кулата по съществуващия път и ляво в посока София, което ще се строи в източна посока от дефилето

От МРРБ ясно обясняват, че за участъка лот 3.2 на АМ „Струма“, с Решение по ОВОС № 3-3/2017 е одобрен вариант „Източен Г10,50“ по прединвестиционно проучване от 2016 г. Той предвижда дясното платно в посока Кулата да е по съществуващия път в дефилето, който ще се рехабилитира. Лявото платно в посока София, с габарит 10,50, което ще се строи, ще е в източна посока от дефилето. Решението по ОВОС беше обжалвано по съдебен ред от две физически лица и една неправителствена организация. С решение на Върховния административен съд от 23 май 2018 г. жалбите са отхвърлени и законосъобразността на Решението по ОВОС и проведените процедури по ОВОС и ОС са изцяло потвърдени. Това означава, че тази оценка все още е в сила. 

Решаващо предимство на „Източен вариант Г10.50“ е еднопосочното движение на превозни средства, което съществено ще намали трафика в дефилето (независимо, че се ползва съществуващият път по него няма да преминават автомобилите в посока от Гърция към София) и риска от инциденти (както прегазването на животни, така и пътнотранспортни произшествия). Това е основният аргумент на регионалното ведомство в полза на този вариант. Смекчаващите мерки за опазване на човешкия живот, както и на консервационно значими животински видове ще подобрят значително настоящата ситуация, смятат от ведомството.

Изпълнението на този вариант ще позволи също значителна гъвкавост при експлоатацията на участъка, каквато в момента липсва.

„Източен вариант Г10.50“ е особено благоприятен в сравнение с всички останали алтернативи, тъй като двете платна за движение не се намират близо едно до друго. Поради това, те не биха били едновременно уязвими от едно и също критично събитие, съществено намалявайки шансовете за едновременното им спиране. В случай на инциденти, аварии, природни бедствия, други катастрофични събития, засягащи едното платно, движението може да бъде веднага пренасочено по другото платно. Това ще позволи бърза и безопасна реакция на институциите, както и ще намали смущенията и забавянията на трафика през това време.

На въпроса дали не се избира този вариант, защото българските фирми не могат да построят тунел и ще се наложи да се търсят чужди изпълнители, от регионалното министерството уточниха само, че в тръжните процедури за изпълнение на проектирането, строителството и строителния надзор могат равнопоставено да участват както български, така и чуждестранни фирми.

За МРРБ най-удачният вариант е, в случай че след извършването на анализ за съответствието на проекта на Лот 3.2 на АМ „Струма“ спрямо разработените и приети от МОСВ специфични природозащитни цели се потвърди „Източен вариант Г 10.50“ за реализацията на проекта, строителството на лявото платно в посока от Кулата към София може да се реализира.

След прехвърляне на трафика по новоизграденото трасе, може да се направи рехабилитация на дясното платно в посока от София към Кулата. Дали това е най-правилното решение предстои да видим, защото екологичната общност е на друго мнение и предлага пълен източен обход или тунел през дефилето. Изпратихме въпроси към екоминистерството да разберем кога ще бъдат готови специфичните цели за двете защитени зони в Кресненското дефиле, защото явно сагата магистрала "Струма" все още не е свършила.

*На картата може да видите възможните варианти и оценката на еколозите за всеки от тях, както и първоначалните оценки за цените от 2020 година.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща