Борислав Сандов: Главната ни цел да е сме домакин на COP29 през 2024 година, защото цялото ни общество ще говори за климата

България е една от страните с най-голямо намаление на емисиите, но в същото време с увеличение на брутния вътрешен продукт, което показва, че политиките за по-чиста околна среда водят до нови възможности.

Климат / България , Екология
Рая Лечева
533
article picture alt description

Главната ни цел е да бъдем домакин на световната среща за климата COP26 през 2024 г., когато ще бъде ред на европейска страна да посрещне политическия, бизнес и обществен елит на света, коментира вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов на събитие за журналисти "Пишем за климата". Това ще е най-голямото събитие в България, такова ниво на политически световни лидери по едно и също време България не е посрещала, допълни той. Това е гарант, че ще говорим активно по темата, която ще бъде на дневен ред за цялото ни общество и за всеки от нас, подчерта министърът.

България е много подходяща като кандидат, защото е страната с най-голямо или с 48% намаление на емисиите спрямо 1988-1990, затворихме икономически производства, които бяха икономически нерентабилни. Всъщност увеличихме нашия брутен вътрешен продукт, намаляването на емисиите не значи задължително обедняване, обратното когато премахваме неефективни производства ще ставаме по-богати, каза още Сандов. 

Имаме добро управление на горите, възстановяване на влажни зони, крайно време е да използваме природните методи за адаптиране към климатичните промени. Важната роля на адаптацията изтъкна и Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по климатичните политики. Емисиите намаляват, но и населението намалява. Лошата новина е, че концентрациите на въглероден диоксид и метан се увеличават. Данните показват, че интензивността на валежите нараства, но пък са намалели с 50%. От десетилетия не са валяли такива количества дъждове в района на Петрохан. Такива извънредни ситуации ще се случват по-често, но държавата при последния ремонт преди години на Петрохан не е предвидил такава промяна на инфраструктурата, изграждане на водостоци и други съоръжения, проблем са също и сечищата, именно изсичането на гората създава възможност за по-голямо бедствие и срутване на кални маси и дървета по на пръв поглед безобидното дере и речно корито, обясни Георги Стефанов, който се намира в района на Петрохан. 

Той съобщи, че 800 млн. лева на година искат общините за компенсации след бедствия, България успяваше да осигури половината от тези средства досега, проблемът е, че вече са нараснали до над 1 милиард лева, а държавата не може да осигури и 1/4. Затова е време за по-сериозни мерки за адаптация, които ще са по-малко от необходимите средства за компенсации, допълни Стефанов.

Макар човечеството да прави много неща резултатът отсъства. Глобалната температура у нас се е увеличила и достига и на места надвишава 1,5 градуса увеличение при средно 1,1 градуса в глобален мащаб. Климатичните бежанци ще се увеличат с половин милион души и то само от Африка, подчерта Сандов. Борислав Сандов продължи с идеите и мерките, по които работи екоминистерството. Една от тях е свързана с борбата със засушаването. Напояването се случва през отворени канали, които губят вода през изпаренията. Преди да стигне до нивата 20-30% се изпарява, ако засеем дървета покрай каналите ще възстановим тези загубени водни ресурси. Екоминистерството отделя 60 млн. лева по програма "Околна среда" за разсадници и посадъчен материал да посеем 100 млн. дървета. Очаква се да се посочи къде точно да се случи това и по какъв начин. 

Най-добре 18-25 годишните много ясно мнозинство разбират проблема, но те са и последното поколение, което може да обърне тренда и да намалим климатичните политики, каза Сандов. Професионалните умения, иновациите са едни от най-големите предизвикателства пред справяне с адаптацията и смекчаване последиците от климатичните промени, подчерта малко по-късно Георги Стефанов. 

Най-големите замърсители на въздуха, причина за емисиите, са отопление, транспорт, земеделие, индустрия. Загубата на биоразнообразие и проникването на пластмасата навсякъде дори и на микропластмасата в човешкия организъм са също сред най-големите заплахи за човечеството.

Държавата вижда все по-голяма промяна и във финансирането на зелени проекти, което се дължи на налагането на ESG политики за финансовата индустрия на световно ниво. Банковият сектор насочва все по-голяма част от инвестициите в зелени проекти. Това е голямо постижение, защото това означава напрактика, че няма да има пари за проекти и инициативи, ако те не са зелени, допълни Стефанов.

Проектът “Game On | Don't let climate change end the game!”  на "Българска фондация Биоразнообразие", АЕЖ и Климатека ще стимулира журналистически разработки и участие в изследователска мисия за журналисти в държава от Централна Америка, с цел документиране на въздействието на климатичните промени в най-силно засегнатите страни. Всички дейности се реализират 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща