Преобразуването на енергийната система е ключово не само за постигане на целите на Европа, но и за колективната сигурност

Ключови са инвестициите в наука и иновации, в образование и умения, сътрудничество с държавите-членки, регионите и бизнес, коментира еврокомисарят Мария Габриел

Енергетика , Икономика / България , Зелен преход
3E news
607
article picture alt description

Зелената сделка, представена през 2019 година, е отговорът на климатичната криза - "амбициозен план за трансформиране на енергийната ни система и превръщането на континента ни в климатично неутрален до 2050 година". Това заяви еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони в речта си на събитието на Dir.bg и 3E-news Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход". По думите на един от специалните гости на събитието, който се включи с видео връзка, прекратяването на зависимостта от Русия ще струва на ЕС 200 млрд. евро инвестиции допълнително.

"Днес това усилие изглежда още по-неотложно - агресивната война на Русия срещу Украйна добави геополитическо измерение към климатичните цели", коментира Джентилони. 

Според него Русия използва енергията като оръжие и по този начин увеличава несигурността по отношение на бъдещите доставки, като също повишава и цените, "за да финансира бруталната си инвазия и да откъсне напълно страните от ЕС от енергийните доставки".

"Русия вече не е надежден партньор и България знае това повече от всеки друг", посочи еврокомисарят по финансовите въпроси и продължи: "Днес преобразуването на енергийната ни система е ключово не само за постигането на целите ни - то е от решаващо значение и за колективната ни сигурност, а това означава да прекратим зависимостта си от руските изкопаеми горива най-скоро. Именно това е целта на плана REPowerEU". 

Той припомни, че миналия месец е бил представен пакет от предложения с три основни цели - увеличаване на икономиите на енергия, диверсификация на доставките и ускоряване въвеждането на възобновяеми енергийни източници.  "Вносът на изкопаеми горива от Русия струва на ЕС близо 100 милиарда евро годишно, а Русия използва тези приходи, за да финансира войната", уточни еврокомисарят по финансовите въпроси. 

"Днес това усилие изглежда още по-неотложно - агресивната война на Русия срещу Украйна добави геополитическо измерение към климатичните цели", коментира Джентилони. 

Според него Русия използва енергията като оръжие и по този начин увеличава несигурността по отношение на бъдещите доставки, като също повишава и цените, "за да финансира бруталната си инвазия и да откъсне напълно страните от ЕС от енергийните доставки".

"Русия вече не е надежден партньор и България знае това повече от всеки друг", посочи еврокомисарят по финансовите въпроси и продължи: "Днес преобразуването на енергийната ни система е ключово не само за постигането на целите ни - то е от решаващо значение и за колективната ни сигурност, а това означава да прекратим зависимостта си от руските изкопаеми горива най-скоро. Именно това е целта на плана REPowerEU". 

Той припомни, че миналия месец е бил представен пакет от предложения с три основни цели - увеличаване на икономиите на енергия, диверсификация на доставките и ускоряване въвеждането на възобновяеми енергийни източници.  "Вносът на изкопаеми горива от Русия струва на ЕС близо 100 милиарда евро годишно, а Русия използва тези приходи, за да финансира войната", уточни еврокомисарят по финансовите въпроси. 

"Трябва да ограничим възможностите ѝ за това. Затова приветствам неотдавашното споразумение между лидерите на ЕС по предложението ни за налагане на ембарго върху по-голямата част от вноса на руски петрол като част от последния кръг санкции", допълни Джентилони. 

 
По думите му прекратяването на зависимостта на Европа от руските горива обаче няма да е евтино, а ще изисква около 200 млрд. евро допълнителни инвестиции за следващите пет години.

"Тази инвестиция се прибавя към допълнителните инвестиции в размер на повече 500 млрд. евро, които трябва да мобилизираме всяка година до 2030 г., ако искаме да постигнем поставените цели за климата", отбеляза Джентилони. Той обясни, че имаме голяма нужда от инвестиции, като голяма част от тях се очаква да дойдат от частния сектор.

"Нашата задача е да създадем условия и да осигурим стимули за насочване на частния капитал в тази посока. Таксономията на ЕС за устойчиво финансиране е един от примерите за това как можем да насочим инвестициите на частния сектор към иновативни и екологични решения", уточни Джентилони.

"Но инвестициите от публичния сектор също ще бъдат толкова важни. На ниво ЕС има две програми, които ще изиграят ключова роля в това отношение - "Следващото поколение ЕС" и InvestEU", каза еврокомисарят и обясни, че първата програма е безпрецедентен отговор на пандемията и необходимостта от ефективно възстановяване.

"Подкрепата за екологичния преход е една от ключовите цели на Механизма за възстановяване и устойчивост, който е в основата на "Следващото поколение ЕС", добави Паоло Джентилони.

По думите му България е показа, че иска да се възползва максимално от тази възможност и почти 60% от нейния План за възстановяване и устойчивост е насочен към целите, свързани с климата. 

"Това означава безвъзмездни средства в размер на 3,7 млрд. евро за декарбонизиране на енергийния сектор, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност на сградите. Със зелената светлина, която светът даде миналия месец, България вече е готова да изпълни амбициозния си план", категоричен е Джентилони и допълни, че дългосрочният компонент на Механизма за възстановяване и устойчивост остава на разположение за финансиране на инвестициите, набелязани в плана REPowerEU и за намаляване на зависимостта от руската енергия.

"Държавите членки за тази цел ще имат възможност да добавят специална глава към своите планове за възстановяване и устойчивост веднага след като съзаконодателите постигнат споразумение по плана REPowerEU", каза още еврокомисарят. 

Той обясни, че програмата InvestEU е вторият стълб и ще използва гаранция от бюджета на ЕС за мобилизиране на публично и частно финансиране чрез Европейската инвестиционна банка и други партньори по изпълнението. Програмата е наследник на Европейския фонд за стратегически инвестиции или т.нар. "план Юнкер", който се оказал много успешен в България.

"Страната се нареди на трето място по общ размер на инвестициите в резултат от плана като дял от БВП. Убеден съм, че новата програма InvestEU ще бъде също толкова успешна", подчерта еврокомисарят по финансовите въпроси и сподели, че ще се радва на сътрудничество с Българската банка за развитие.

"Както виждате, на ниво ЕС ние представяме много значителни суми за стимулиране на Зелената сделка.  И трябва да сме готови да обмислим нови общи инициативи и в бъдеще", апелира Джентилони и добави:

"Ясно е обаче, че осъществяването на Зелената сделка ще изисква и по-големи публични инвестиции, финансирани от националните бюджети. За тази цел считам, че трябва да адаптираме общите ни фискални правила към предизвикателствата на новите икономически и геополитически реалности", категоричен беше еврокомисарят. 

Той съобщи, че предложенията ще бъдат представени след края на лятото. 

"Осъществяването на Зеления преход и прекратяването на зависимостта ни от Русия няма да бъде лесно. И ние добре осъзнаваме, че за някои региони и някои отрасли това ще бъде още по-трудно. Ето защо винаги подчертаваме, че преходът трябва да бъде справедлив. Но също така вярвам, че ако останем единни и решителни, както бяхме по време на пандемията и през последните три месеца, ще успеем", каза още Паоло Джентилони и завърши речта си с цитат на премиера Кирил Петков:

"Ако най-зависимата от Русия страна с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС може да си позволи да се противопостави на Путин, то всички трябва да могат да се противопоставят на Путин".

С видео връзка участие в Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" взе и българският еврокомисар Мария Габриел. Тя, заяви, че "във време на възстановяване от последиците от пандемията сме изправени и пред новото предизвикателство - военната агресия в Украйна. Аргументите за бърз преход към чиста енергия са по-силни и ясни от всякога. С инициативата REPowerEU целим разнообразяване на доставките на горива и използването на потенциала на възобновяемите енергийни източници."

Габриел сподели, че събитието се провежда и в момент, когато с екипа ѝ подготвят нова европейска иновационна програма, целяща да направи икономиките и обществата по-устойчиви и автономни. 

"Как можем да осигурим стратегическата автономност на Европа не само в енергетиката, но и в останалите сектори на икономиката, как да ускорим действията за постигане целите на Зеления пакт и същевременно той да бъде справедлив и от полза за обществото?", попита еврокомисарят за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, а след това продължи:

"Позволете ми да споделя конкретни примери в отговор на тези въпроси. За мен най-напред ключови са инвестициите в наука и иновации, в образование и умения, сътрудничеството с държавите членки, регионите и бизнеса. На първо място смятам, че Европа има шанс да бъде лидер в новата вълна високотехнологични иновации. 42% от стартъпите в света, които са най-напреднали с предлагането на решения с енергийна ефективност, са европейски. Време е да подкрепим стартъпите, компаниите, талантите. Затова и както казах - подготвяме с екипа ми нова европейска иновационна програма. Последната програма за иновации датира от 2011 година".

Тя отбеляза още, че за да успеем и бъдем реалисти и успешни с целите на Зелената сделка, трябва да направим така, че талантите, компаниите и работните места да са в европейските региони, да носят полза именно сега.

"Сега е моментът на мащабни инвестиции в иновации. Важно е и това да бъдат високотехнологичните иновации, носещи конкретни ползи за сектори като енергетика, земеделие, транспорт, здравеопазване. Нуждаем се от паневропейска иновационна екосистема, осигуряваща по-лесен достъп до финансиране, откриване на таланти и свързване на местните екосистеми. Това бяха и темите, около които се обединихме с над 40 иноватори в България, когато бе учреден Форумът за иновации на 10 март. Убедена съм, че той ще допринесе за създаване на ефективни партньорства и развитие на силни местни свързани екосистеми", подчерта Габриел, като добави, че "имаме най-силния бюджет в света в подкрепа на науката и иновациите".

"95,5 млрд. евро по програма "Хоризонт Европа". Четири от мисиите по програмата допринасят за целите на Зеления пакт", каза европейският комисар.

Тя сподели, че е радостна София и Габрово да са сред стоте града, избрани да приложат конкретни решения за постигане на климатична неутралност до 2030 година, и така да вдъхновят и други градове в Европа.

"Нещо друго - Бургас е един от регионите, избрани в мисията "Адаптиране към изменението на климата". Целта е подкрепа на 150 европейски региона за постигане на устойчивост спрямо изменението на климата", заяви Мария Габриел и добави:

"Има и други важни теми. И тук искам да отбележа инвестициите в чист водород. Нашето предложение е конкретно - искаме удвояване броя на водородните долини в Европа до 2025 година. В момента има 23 водородни долини - това е екосистема, която на място решава как с нови технологични решения ще намалим въглеродните емисии. Тук е важна ролята на регионите, работата с бизнеса, публично-частните партньорства. С допълнително финансиране за проекти с зелен водород - 200 млн. евро по линия на "Хоризонт Европа" и публично-частното партньорство с чист бюджет 2 млрд. евро подкрепяме създаването на широка европейска мрежа за внедряване на пробивни водородни технологии". 

"Радвам се да видя, че и България е поела предизвикателството и инвестира във водородна долина. Миналата седмица бях в София и Стара Загора заедно с изпълнителния директор на съвместното предприятие за водород. Поздравления за успешното начало за за изграждане на водородна долина и в България", каза още тя и отбеляза инвестициите в уменията.

"Адресирахме това предизвикателство с европейската стратегия за университетите. За първи път мобилизираме европейско финансиране от порядъка на 80 млрд. евро за висшето образование. Освен това ще подкрепим изграждането на умения за водородната икономика чрез програма и мащабен проект в рамките на съвместното предприятие за чист водород", уточни еврокомисарят по иновациите.

По думите ѝ е важно е да се създадат ефективни взаимодействия между програмите като "Хоризонт Европа", "Еразъм+", Механизма за възстановяване и устойчивост, кохезионната политика, за да може инвестициите да имат максимално въздействие. 

"И накрая поставям акцент върху инициативата, която е най-близо до гражданите и Европейския зелен пакт - това е новият европейски баухаус - с него се стремим да доближим Зелената сделка до хората, до тяхното съзнание, до техните идеи за това как те могат да бъдат двигатели на промяната. Тези провеждаме първия фестивал Нов европейски баухаус - присъединете се на място или виртуално към многобройните събития и прояви. Творчеството, иноваторството на гражданите, бизнесът, културният и творчески сектор са важни за успеха на инициативата. Европейският зелен пакт ще бъде успешен само ако цяла Европа се възползва от ползите от него. Аз съм убедена, че и България разполага с необходимото, за да се възползва от възможностите, които предлага", каза на финала на обръщението си Мария Габриел.


Конференцията Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" е организирана от Dir.bg и 3Е-news с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща