След 11 години ЕЦБ ще увеличи за пръв път лихвите от юли и още веднъж през септември
Управителният съвет на финансовия регулатор на еврозоната реши да прекрати дългогодишната програмата за изкупуване на активи
Европейската централна банка (ЕЦБ) ще прекрати от 1 юли дългогодишната си програмата за изкупуване на активи, която е нейният основен стимулиращ инструмент след дълговата криза в еврозоната, и след това ще повиши лихвите с 25 базисни пункта през юли, заявиха от банката, след което добавиха: "Ако средносрочната перспектива за инфлация се запази или се влоши, по-голямо увеличение ще бъде подходящо на срещата през септември.“ Това съобщи на сайта си ЕЦБ след днешщното юнско заседание на Управителния съвет, което се проведе в Амстердам.
От съобщението става ясно, че ЕЦБ запазва референтния лихвен процент по кредитите на нулево равнище, лихвения процент по депозитите - на минус 0.5% и лихвения процент по кредитите - на 0.25%. По-късно на пресконференция Лагард отбеляза, че плановете за повишение през юли се отнасят и за трите ставки.
Освен това, ще последва нова промяна на лихвите през септември, вероятно с по-голяма разлика, пише още в съобщението на ЕЦБ.
Инфлацията
На фона на рекордно високата инфлация от 8,1 на сто, която продължава да расте, ЕЦБ сега се опасява, че ръстът на цените се засилва и може да се превърне в спирала заплати-цени, от която е трудно да се излезе. Това, според банката, поставя край на десетилетие на анемичен ръст на инфлацията, като предвеща нова ера на по-високи цени.
През май инфлацията отново се повиши съществено, главно поради резкия скок на цените на енергоносителите и храните, включително и поради въздействието на войната. Но инфлационният натиск се разшири и засили и цените на много стоки и услуги отбелязаха силно нарастване. Експертите на Евросистемата ревизираха доста нагоре базовата си прогноза за инфлацията. Според тази прогноза инфлацията ще се задържи известно време на нежелателно високо ниво. Очаква се обаче отслабването на енергийните разходи, отзвучаването на свързаните с пандемията смущения в предлагането и нормализирането на паричната политика да доведат до нейното спадане.
Новите експертни прогнози предвиждат годишна инфлация от 6,8% през 2022 г., последващ спад до 3,5% през 2023 г. и 2,1% през 2024 г. – равнища, надхвърлящи прогнозите от март. Това означава, че се предвижда в края на прогнозния период общата инфлация да бъде малко над определеното от Управителния съвет целево равнище. Очаква се средната стойност на инфлацията без енергоносителите и храните да бъде 3,3% през 2022 г., 2,8% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г., което също е над нивото от мартенските прогнози.
Необоснованата руска агресия срещу Украйна продължава да възпрепятства икономиката в Европа и в света. Тя смущава търговията, води до недостиг на материали и допринася за високите цени на енергоносителите и суровините. Тези фактори ще продължат да влошават доверието и да възпират растежа, особено в краткосрочен план. Все пак са налице условия растежът на икономиката да продължи благодарение на нейното по-нататъшно отваряне, силния пазар на труда, фискалната подкрепа и натрупаните през пандемията спестявания. След като отзвучат сегашните неблагоприятни фактори, се очаква икономическата активност отново да се засили. Тази перспектива като цяло намира отражение в прогнозите на експертите на Евросистемата, които предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 2,8% през 2022 г., 2,1% през 2023 г. и 2,1% през 2024 г. В сравнение с прогнозите от март перспективата е ревизирана значително надолу за 2022 г. и 2023 г., а за 2024 г. е ревизирана нагоре, пише в съобщението на ЕЦБ до медиите.
Бързото нарастване на инфлацията първоначално беше предизвикано от скока при цените на енергията, но разходите за храна и услуги сега също растат.
Размерът на повишаването на лихвените проценти за ограничаване на ръста на цените беше интензивно обсъждан от ръководството на централната банка, като главният й икономист Филип Лейн предпочете покачванията с 25 базисни пункта през юли и септември, но според различни мнения увеличенията трябва да бъдат с 50 базисни пункта.
"Управителният съвет очаква, че ще бъде подходящ постепенна, но устойчива посока на по-нататъшни увеличения на лихвените проценти", се казва още в изявлението на ЕЦБ, която подчертава, че ще се погрижи инфлацията да се върне до целевите си стойности от 2 на сто в средносрочен план.
Програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP)
Управителният съвет реши да приключи нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP), считано от 1 юли 2022 г. Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на условия на изобилна ликвидност и подходяща ориентация на паричната политика.
Що се отнася до програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), Управителният съвет възнамерява да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по тази програма, най-малко до края на 2024 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.
При евентуално подновяване на фрагментацията на пазара във връзка с пандемията реинвестициите по PEPP могат да бъдат коригирани гъвкаво с течение на времето, по класове активи и държави, във всеки един момент. Това би могло да включва покупки на облигации, емитирани от Република Гърция, извън и над размера на подновяването на изплатените, с цел да се избегне прекъсване на покупките в тази държава, което би могло да наруши предаването на паричната политика в гръцката икономика, докато тя все още се възстановява от последиците от пандемията. Нетните покупки по PEPP могат също да бъдат възобновени, ако е необходимо, за да се преодолеят породени от пандемията неблагоприятни сътресения.
Операции по рефинансиране
Управителният съвет ще продължи да наблюдава условията за финансиране на банките и ще се погрижи настъпването на падежа на операции от третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) да не възпрепятства гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Същевременно Управителният съвет ще подлага редовно на оценка как целевите операции по кредитиране допринасят за позицията на паричната политика. Както бе съобщено по-рано, специалните условия, приложими по TLTRO III, ще приключат на 23 юни 2022 г.
Управителният съвет има готовност да коригира всички свои инструменти, прилагайки гъвкавост, ако е необходимо, за да осигури стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. Пандемията показа, че в условия на стрес гъвкавостта в характеристиките и провеждането на покупките на активи спомогна за преодоляване на нарушенията в трансмисионния механизъм на паричната политика и направи по-ефикасни усилията на Управителния съвет за постигане на целта му. В рамките на мандата на ЕЦБ, в условия на стрес, гъвкавостта ще остане част от паричната политика винаги когато е застрашен нейният трансмисионен механизъм и това подлага на риск постигането на ценова стабилност, пише в заключение в съобщението на ЕЦБ на сайта на регулатора.
Пресконференцията на Лаград
След заседанието на пресконференция председателят на УС на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че икономическата активност в еврозоната ще бъде ограничена в краткосрочен план от високите цени на енергията, влошаването на условията за световна търговия, повишената несигурност и отрицателното въздействие на високата инфлация върху разполагаемия доход на домакинствата.
По нейните думи ситуацията в Украйна и новите карантинни ограничения в Китай "засилиха предизвикателствата пред веригата за доставки. В резултат на това компаниите са изправени пред по-високи разходи, а перспективите им за бъдещето се влошават".
Въпреки това Лагард заяви, че факторите, подкрепящи икономическата активност в еврозоната, остават в сила и тяхното въздействие вероятно ще се засили в близко бъдеще. Сред тези фактори са повторното отваряне на най-тежко засегнатите от пандемията сектори, укрепването на пазара на труда, както и ръстът на заплатите и потребителските разходи.
Според нея,
ситуацията в Украйна представлява сериозен риск за икономическия растеж в Европа
"Основната заплаха ще бъде по-нататъшното прекъсване на енергийните доставки за еврозоната" и това е отразено в понижаването на икономическите прогнози от страна на ЕЦБ“, каза тя.
Тя добави, че цените на хранителните продукти в еврозоната са скочили със 7.5% през май и според нея, това "показва колко е голямо значението на Украйна и Русия като основни световни производители на селскостопански продукти".
"Инфлацията е нежелано висока и вероятно ще остане над целта ни за известно време. Възнамеряваме да гарантираме, че в средносрочен план темпът на нарастване на потребителските цени ще се върне към 2%. В тази връзка предприемаме следващите стъпки за нормализиране на нашата политика. Следващите стъпки на Централната банка ще зависят от постъпващите данни и ще отразяват променящите се перспективи пред икономиката", каза Лагард. - Готови сме да коригираме всички наши инструменти, за да гарантираме стабилизиране на инфлацията.“