Радан Кънев: Сериозен дебат за емисиите CO2 ще има в Страсбург на предстоящото заседание на Европарламента

Тежък дебат се очертава да има през новата седмица в Европейския парламент. Той ще бъде по отношение на механизмите за ограничаване на въглеродните емисии и намеренията на ЕК да повиши допълнително стойността им. Целта е да се ограничат всякакви "мръсни" производства, които бълват емисии и по този начин да се стимулира декарбонизацията на икономиката. Подобни идеи срещат отпор сред редица страни, предимно в Източна Европа, обясни пред Dir.bg и 3eNews евродепутатът Радан Кънев, който е член на комисията по околна среда в ЕП. Повече подробности по дебатите той ще даде на 10 юни по време на международната конференция Green Transition 2022 "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход".

Радан Кънев ще бъде гост-лектор в панел "ESG политики и технологии на бъдещето". За втора поредна година конференцията ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.

- Г-н Кънев, бихте ли ни разказали как виждате настоящата позиция на Европа по отношение на зеления преход. Не стана ли много трудно осъществяването на тези политики. Или точно обратното - те могат да са ключ към нашата независимост и устойчиво развитие?

- В момента им 2 тези по въпроса, много ясно различими. Те са видимите не само в ЕП, но и изобщо при европейския публичен дебат, не само в парламента. Едната е, че кризата, предизвикана от агресията в Украйна, и инфлационната криза, която я предхождаше - те доказват в максимална степен политиките на правилността на зелената сделка. Тоест всичко, което в момента се случва изцяло потвърждава и дори засилва аргументите, с които Зелената сделка бе предложена и впоследствие пакетът Fit for 55 бе предложен също. Има и друга теза и тя е, че сегашната инфлационна криза и проблемите в сигурността на доставките на електроенергия, предизвикана изцяло от военната ситуация, налагат най-малкото отлагане на амбицията на зелените политики. Според мен и двете тези са крайни и бих казал доста евтини. Защото едната теза произхожда от хора, енергични защитници и проводници на Зелената сделка, какъвто е например вицепрезидента Тимерманс. Докато другата произхода от хора, които винаги са атакували тези политики и просто сега намират нов повод за да ги атакуват.

И двете тези издишат, защото не е необходимо да гледаме черно-бяло на картината. Ако не гледаме така ще видим, че действително политиките, свързани със засилване на дела на възобновяемите източници на енергийния микс, се налага да бъдат ускорени. Просто защото изкопаемите източници първо са значително по-скъпи и второ - достъпът до тях е много затруднен и то може би за дълъг период от време.

С още по-голяма сила това се отнася за политиките, свързани с енергийна ефективност и конкретно, политиките, свързани с реновиране на сградния фонд. Защото те имат и социален ефект - намаляване на цените в момент, в който те са ужасно високи, облекчаване на сметките на гражданите. Тези мерки имат и елемент на увеличаване на енергийната сигурност, защото бързо намаляват зависимостта от горива, които са внос. И то несигурен внос. Така че по отношение на този голям елемент на Зелената сделка не може да има съмнение, че действително политиката се налага да бъде засилена и ускорена. А от това може да има само ползи.

Не съм обаче убеден, меко казано, че така стоят нещата по отношение на тази част от пакета Fit for 55, която е свързана основно с политики за увеличаване на цените на изкопаемата енергия и нейните производни. Тоест целия пакет по изменение на директивата за търговия с емисии, въвеждането на граничния въглероден механизъм, или въглеродната тарифа. Това са политики за насърчаване на конкуренцията чрез повишаване на цени - откровено проинфлационни политики. Аз не виждам смисъла тези политики да бъдат налагани ускорено в момент, в който цените вече са пределно високи. Ако търсим мотивация за технологична промяна, тя мотивацията вече е налице. Не виждам нужда да бъде допълнително засилвана.

От тази гледна точка е интересно как ще протече гласуването през следващата седмица на точно този пакет, свързан с търговията с емисии, в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург. В комисиите той вече мина, но комисията по околна среда не е много точен измерител на настроенията в Европейския парламент.

- Защо? Как протекоха дебатите?

- Дебатите бяха много дълги и разгорещени и в крайна сметка гласуването в комисията ни показа едно значително мнозинство за ускоряване, къде значително, къде не толкова. Но се видя едно стабилно мнозинство за разширяване на пазара на квоти и намаляване на свободните - тоест изваждане на свободни квоти от пазара. Включително и преди ефективното влизане в сила на граничния въглероден механизъм. Комисията по околна среда е с много силен зелен уклон, независимо от партийното членство. Ако гледаме становищата по тези законопроекти, които гласуваха комисиите по индустрия и енергетика или транспортната комисия то ще видим едни доста по-умерени резултати. Наистина е доста интересно какво ще се приеме в пленарната зала. Само по директивата за системата за търговия с емисии имаме 200 пленарни изменения предложени и които ще се гласуват. Това е наистина огромен брой и прави крайния вид на директивата непредвидим от днешна гледна точка.

- Значи темата за зеления преход я очаква разгорещен дебат през седмицата.

- О да. Основното е граничния механизъм за въглерода, емисиите CO2 при леките автомобили и вановете и директивата за емисии. Енергийната ефективност няма да я гласуваме сега, защото чрез механизма Repower EU, комисията промени предложението си. Тоест тази директива се задържа по комисиите малко по-дълго време.

Планирано е целия дебат във вторник да е на темата Fit for 55. В сряда ще има 2 дни гласуване, който са, както казах вече, доста непредвидими.

- А България има ли позиция в този дебат?

- Българската национална позиция съществува, има я. Но за съжаление не мога да кажа, че е много добре развита. Дали постоянната смяна на правителства през 2021 г. или традиционното пренебрегване на климатичните политики през предишните десет години от управлението на ГЕРБ, които никога не зае ясна позиция по тези въпроси. Като цяло нашата позиция е скептична и въздържана, предпочитаме да не се развиват твърде бързо тези политики. Но основното е дали на ниво съвет, когато преговарят правителствата, дали тази наша позиция има достатъчно съюзници. Това ме съмнява, защото за да се постигне мнозинство е необходимо едно значително ниво на компромис. А твърдите позиции на отхвърляне обикновено но остават в малцинство. Понякога дори в безнадеждно малцинство, което не би било добро развитие.

- Предполагам, че и Полша търси промени на пазара, а не увеличаване на напрежението покрай CO2 емисиите?

- Със сигурност в момента полската страна е много резервирана. Най-вероятно и на ниво депутати от Полша няма да има сериозна подкрепа, въпреки че и те търсят границата на разумния компромис. Все пак крайното решение да бъде взето с тяхно участие, а да не свърши както се случвало друг път с пакета "Мобилност" и да има сблъсък Изток - Запад. В него Западът има многозначително мнозинство, така че това не е полезна позиция за нас. Самозатварянето в ъгъла е опасно решение, защото води до събиране на мнозинство, в което просто ние не участваме и съответно не участваме в изработването на документите.

- А какво предстои? Програмата Fit for 55 те първа ще я дебатираме. Българският Плана за възстановяване и устойчивост е в малко по-напреднала фаза. Как ви се строи този план и добре ли е структуриран сега?

- Моето мнение е, че планът е добре структуриран. В известен смисъл забавянето му свърши добра работа. Това е парадокс, а не търсен ефект разбира се. Но е факт, който е настъпил. И той е, че много планове за възстановяване и устойчивост на държави, които имат значителен въглищен компонент в производството на електроенергия, стъпваха на замяната на въглищата с газ като преходно гориво. И една постепенна трансформация от газ към по-голям дял на възобновяемите източници в енергийния микс.

Аз от първия момент не бях никак привърженик на тази концепция на газа като преходно гориво, именно защото газът показва значителна нестабилност в цените си. И да произвеждаш електричество от една суровина с непредвидима цена е много голям риск за електроенергийния пазар. На второ място, което е и по-важно, газът създава много тежка зависимост на европейската индустрия и енергетика. И когато каже, че от ресурс, който е частично собствен, минаваме на ресурс, който е изцяло вносен, то всъщност очевидно задълбочаваме тази зависимост. А при сегашните цени на газа и тази несигурност при доставките на синьо гориво е очевидно, че във всички планове за възстановяване и развитие, които предвиждаха газа като преходно гориво, просто ще трябва да бъдат преработени. Те вече не са актуални.

Българският план в последната си версия, благодарение изключително на позициите и настояванията на вицепремиера Асен Василев , изключи концепцията за преходно гориво природен газ. И премина на друг вариант - по-дълъг живот на въглищните мощности с постепенно извеждане, заедно с много по-ускорено въвеждане на възобновяеми източници - специално соларна и геотермална енергия. Плюс вече прословутия проект за съхранение на енергия в рамките на Маришкия енергиен комплекс. Аз мисля, че това е едно добро решение. То е решение, което в момента е и официалната политика на Европейската комисия. Когато предлагахме планът, още не беше, но в момента това решение показа, че се вписваме добре в европейския енергиен дебат в момента. А това е необичайно за страната ни.

Има причини за оптимизъм сега. Това производство на батерии звучи като доста рискова инвестиция, не е правено в този мащаб и изключително важен ще бъде процеса на подбор на инвеститор, вкарването на наистина сериозни иновации, включително на научната общност. Но това дава шанс ние да заемем в един важен сектор на близкото бъдеще - съхранението на енергия - да имаме лидерски позиции. С такава роля България не е свикнала и трябва да се научим най-малкото да се борим за нея.

- А можем ли да сме новатори в тази сфера? Защо не и за зеления водород?

- Имаме много голям потенциал и той е свързан със системите за съхранение на енергия. Правилно отбелязвате, че водородът има очевидно сериозно бъдеще в тази сфера и е още една област, в която трябва да се борим за лидерски позиции. Не бива да се примиряваме с това, че Северозапада на Европа е лидер в технологиите, а ние някак си догонваме.

Възможностите на нашата ПАВЕЦ също са много съществени. Сега тя е в някаква кризисна ситуация, аз нямам научни или техническо познание да мога да я оценя. Но публичните данни са, че има сериозен проблем. Но това е една възможност да произвеждаме огромни количества възобновяема енергия без да ги губим. При това с удачно съхранение. Аз мисля, че трябва сравнително бързо да ориентираме морските си и речни пристанища в тази посока на позеленяване с оглед на подписания меморандум с Румъния наскоро. Тези проекти са за ускорена електрификация на пристанищните дейности. Това е приоритет на ЕК и може да бъде голямо конкурентно предимство в черноморския басейн ако преминем към производство на енергия от офшорен вятър. Това може да го правим заедно с Румъния по нашето северно Черноморие и можем да изграждаме подобни хъбове заедно с румънците. Включително и по река Дунав може да има подобни проекти за електрификация. Това ни спомогнало много за развитието на цяла Северна България, която традиционно е по-бедна, а разликата в доходите и заетостта се увеличава. Това е много важен момент за нас.

Преди всичко бих се изразил като докладчик по становищата на комисията по околна среда за директивата за енергийните характеристики на сградите, за енергийната им ефективност. Ние трябва много да напреднем В проектите си за реновиране. Нашите сгради са в тежко състояние - и публични, и частни. И съответно разходите на домакинствата за енергия са много високи.

А не е нужно да бъдат такива. Съществуват технологии, които доказано намаляват сметките радикално. И това не трябва да бъде достъпно само за богатите хора. Трябва да проведем политика, чрез която да достигнем до тези, които най-много страдат от високите сметки. Говоря за хората с ниски доходи.