Различни сценарии откриват до 6 млрд. лева дупка за финансиране обновяването в жилищния сектор у нас до 2030 година

Безвъзмездното финансиране не е достатъчно и е необходимо активното участие на граждани и бизнес

Енергетика / България , Зелен преход
Рая Лечева
1252
article picture alt description

Mежду 3,5-6 млрд. лева е дупката за финансиране на жилищния сектор до 2030 година след новите пари за саниране и обновяване в Националния план за възстановяване и средства по европейски програми. Това съобщи ръководителят на екипа, работещ по структурирането на Националния декарбонизационен фонд заедно с Европейската инвестиционна банка Марко Марков на конференцията –изложение в Бургас “Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ”, организиран от ЕнЕфект и ЕкоЕнергия по международния проект BeSMART.

Става дума за около 1 млрд. лева на година до 2030 година за жилищния сектор. Това показват първите анализи при структурирането на Националния декарбонизационен фонд и необходимостта да осъзнаем, че без допълнително финансиране от гражданите и финансови инструменти обновяване на домовете няма как да се случи бързо. От 2023 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост няма да има 100% грантово финансиране, а ще се изисква 20% самоучастие от хората.

Ако върви със същите темпове както досега, специалистите изчисляват, че обновяването на домовете може да отнеме 200 години.

В частния сектор дупката ще бъде по-малка - около 350 -700 млн. лева, обясни Марков. Почти няма да има такава в публичния сектор и нуждите до 2025 година са покрити, защото предвидените до момента средства в Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъдат достатъчни, допълни той. Затова в първите години Националният декарбонизационен фонд ще се фокусира върху жилищен сектор и частни сгради.

Той ще бъде комбинираният инструмент, който ще подпомага бизнес и граждани при финансиране на енергийна ефективност и ще заработи в координация с плановете за инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост. Неговото структуриране е основание за отпускането на средствата по Плана за възстановяване. Затова вече консултантите работят по неговото структуриране и представяне на вариантите по начина, по който той ще работи. Според Марков той ще бъде представен на правителството през есента, но ще отнеме още поне една година докато той бъде реално приложен, за да бъде най-полезен на бизнеса и гражданите. Той може да играе ролята на гарант пред съществуващите вече финансови институции, които финансират саниране. Но ще работи по много по-гъвкави начини, категорични са експертите.

Енергийна ефективност не бива да се бърка със социална политика, тази дейност е бизнес, коментира инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българска асоциация за изолации в строителството. Досега санирането трябваше да се прави бързо, без да има оценка на реалните необходимости на сградите във всеки град. При добре направено обновяване могат да се постигнат над 60% икономия на енергия,  изплащането ще става бързо, редно е да се помогне на тези, които не могат да си го позволят. В България няма данъчна политика, свързана с стимули и рестрикции. Според него е възможно да се приложи по-иновативен подход ако искате 100% публични средства данък сгради да се вдига и обратно, ако ползвате собствени средства той да пада.

Възможности за финансиране има и сега,

но е важно да има предвидимост и да са по-атрактивни за гражданите

И в момента съществуват различни фондове за финансиране, които са готови да поемат по-висок риск. Това е нагласата и на Българската банка за развитие. Малкият бизнес има интерес, но не знае какво и как да си поиска, коментира Валентин Михов, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Банката отпуска предимно кредити за малкия бизнес. В момента има отворена процедура за 60 млн. лева за изграждане на един MWp за собствени нужди като проектите са започнали да пристигат едва през април и май, при положение, че процедурата е отворена от ноември. Фондът на фондовете предлага 700 млн. евро публичен ресурс и още толкова частен ресурс като работи с различни финансови институции.

Надя Данкинова, изпълнителен директор на фонд „Флаг“ и Фонд за градско развитие, който финансира предимно общински проекти, даде пример с необходимостта от предвидимост на пазара. Първоначално университетите е трябвало сами да финансират обновяването на студентските общежития, затова фондът създава специален финансов продукт за финансиране и изплащане на инвестицията. Но след това държавата решава, че ще даде 80 млн. лева със 100% безвъзмездно финансиране. Средствата не стигат и отново се стига до необходимостта подпомагане на фонда, но линията, която е отворил за кандидатстване вече е с изтичащи срокове и трябва да се действа бързо. Когато се работи с търговските банки е важно да се използва икономията от мащаба и да се работи по няколко паралелни продукта, но с повече възможности за финансиране, за да могат да се включат много граждани. Хубаво е да се създава конкуренция, но и всеки фонд е важно да е специализиран в една сфера, за да няма объркване на хората кои фондове за използват.

Фонд „Флаг“ е спечелил проект по програма LIFE и ще създаде допълнителен инвестиционен фонд за чиста енергия за общини и общински дружества, каза Данкинова. Разполагаме с техническа помощ за структуриране и за подготовка на първи пилотни проекти като целта е за три години да направим микс от частни средства от банките и публични средства, обяви тя.

Галя Василева от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници (ФЕЕВИ) каза, че осигурява на гражданите безвъзмездна техническа помощ и за разлика от другите инструмент няма валиден отворен период. Във всеки момент можем да разгледаме проектна документация. Хората, публични сгради, бизнес могат да се възползват от възможностите, които предоставя и Национален доверителен екофонд. От самото начало предлагаме техническа помощ при изпълнение на мерките, което е най-важно. Работим и по стандарти за мониторинг и верификация на спестявания, коментира Камелия Георгиева.

Банките можем да разнообразяваме покритието на риска, защото имаме опит в управлението на финансови инструменти, коментираха от Пощенска банка. Но фондовете трябва да поемат администрирането на процедурите и отчетността на документи, или другият вариант е процедурите да бъдат значително облекчени или този разход на ресурс да има покритие, смятат от банката. Банките могат да бъдат успешен партньор, ако получат гаранция за риска, защото имат широка база от клиенти.

Проблем е, че често публичните финансови институции работят като банки и искат обезпечение, например застраховка или ипотека, и тогава разговорът не продължава. Но все още трябва да се работи по финансово атрактивни инструменти, защото интересът е сравнително малък. Това може да бъде ролята и на новия Национален декарбонизационен фонд, който ще бъде координационно звено за получаване на кредит при най-добри условия, но също ще предоставя продукти за изплащане чрез генерираните спестявания, други стимули или чрез спестени емисии, които след това ще могат да се продават на свободния пазар.

Но изграждането на фотоволтаици на покривите за санирани сгради или за нови все още е невъзможно, необходими са редица промени в законодателството, които да създадат енергийните общности. Според последните промени в Закона за ВЕИ бяха премахнати първите пречки за бизнеса, според които изграждането на ВЕИ за собствени нужди преминава на уведомителен режим.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща