Борислав Сандов специално пред Dir.bg и 3еNews: Как изглежда Зеленият преход за въглищните региони за 10 години напред?

Борислав Сандов е вицепремиер по климатичните политики, министър на околната среда и водите, съпредседател на "Зелено движение" и член на председателския съвет на "Демократична България". Председател на постоянната парламентарна комисия околна среда и водите в 46-ото Народно събрание. Завършил е "География" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като е специализирал в направление "Изменение на климата и управление на води". Борислав Сандов е изявен природозащитник. Има дългогодишен опит като организатор и говорител по въпросите за опазване на околната среда и преход към зелена икономика. Участва активно във всички популярни природозащитни кампании през последните 15 години.

Борислав Сандов ще бъде специален гост на конференцията Green Transition 2022. Той ще участва в панела "ESG политики и технологии на бъдещето". За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.

Г-н Сандов, защо се забавят териториалните планове за въглищен преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник?

Забавянето е извън Министерството по околната среда и водите. Териториалните планове се подготвят в Междуведомствената група заедно с консултанта. В момента се работи по финалната версия преди общественото обсъждане. Опитваме се да привлечем повече заинтересовани страни.

През юли ще имаме одобрени териториални планове за въглищните региони

Последният проект на този план е готов и през юни ще го подложим на обсъждане със заинтересованите страни, паралелно с това ще тече комуникация с ЕК, за да може до юли да имаме одобрени планове, които да започнат да финансират от началото на септември, ако имаме съгласие за основните компоненти на тези териториални планове.

Кои са основните елементи в тях и комуникират ли се с хората на място?

Самата комуникация засега е с основни заинтересовани страни, предстои те да се комуникират на място. Водеща роля в това ще имат Министерството на регионалното развитие и благоустройството на базата на изготвен социално-икономически анализ от консултанта PwC.

Нови зелени работни места и нови устойчиви икономически сектори в Перник, Кюстендил, Стара Загора

Има специфични икономически направления, различни за трите региона, които да бъдат доразвити и съгласувани с представителите на заинтересованите страни. Плановете подкрепят създаването на нови, устойчиви работни места и икономически сектори с фокус устойчивото развитие на регионите и в синхрон с плановете и инвестициите в Националния план за възстановяване и устойчивост и целите за климатична неутралност на ЕС. Именно забавянето в Националния план за възстановяване и устойчивост забави процеса с изготвянето на териториалните планове. Националният план за възстановяване и устойчивост е основният инструмент за изпълнение на териториалните планове. Целта е да няма препокриване с финансиращи инструменти, които са оперативните програми и Фондът за справедлив преход към регионалното министерство.

Кои ще са дейностите, към които ще се насочи финансирането в тези три региона?

Основните нужди в тези три въглищни региона, които ще бъдат подхранвани с финансови инструменти, са процесът по рекултивация на унищожени терени.

Рекултивация на унищожени терени и преквалификация,

нова енергийна и жп инфраструктура за Перник

Планира се изграждане на различна енергийна и неенергийна инфраструктура за развитие на бизнес. Това може да бъде икономическа зона за малки бизнеси или конкретно предприятие както в Националния план за възстановяване и устойчивост за производство на батерии и съхраняване на енергия и рециклиране на батерии.

Също така това може да бъде изграждане на спомагателни инфраструктури като например за Перник по-добра връзка със София чрез жп инфраструктура.

За Перник насоките са свързани с обновяване и декарбонизация на градския и междуградския транспорт. Предвиждаме отново програми за преквалификация, за подобряване на трудови умения по програми за икономическа адаптация и стимулиране на малкия и среден бизнес към нови икономически производства, свързани с кръгова икономика. Ще насочим подкрепа за устойчива енергийна трансформация и рехабилитация на самите ТЕЦ-ве и планиране на рекултивираните минни терени и подготовка за друг тип дейности.

Развитие на спа туризма и геотермална централа в Кюстендил

В Кюстендил ще подпомагаме дейности особено за развитие на спа туризма. Предвижда се инвестиции да се насочат към подобряване на трудовите умения с програми за преквалификация. Нови икономически дейности на база наличния геотермален потенциал в региона, това означава може би геотермална централа. Ще насочим подкрепа към създаване на ниско въглеродна икономическа зона и използването на рекултивираните минни терени и подготовката им за трансформация за други нужди, включително енергийни например може да се изгради фотоволтаичен парк.

Завод за батерии, ВЕИ и земеделие в Стара Загора

За най-големия терен, Стара Загора планираме свързване на индустриална зона Марица с другите икономически зони близо до Стара Загора, с тази до Пловдив, до Бургас, Свиленград и Одрин. Ще има търг за предприятие за изграждане, производство и рециклиране на батерии, доплащане за техническа рекултивация на минните терени. Ще инвестираме отново в подобряване на трудовите умения и преквалификация, програма за икономическа адаптация и надграждане на малкия и среден бизнес към новите икономически производства и кръгова икономика. Подкрепа за алтернативни енергийни решения и даване на възможност за изграждане на големи фотоволтаични мощности с друго финансиране, което ще позволи цялостното развитие на съществуващата инфраструктура в комплекса. Предвиждаме подкрепа за устойчива енергийна трансформация и рехабилитиране на жп линията Нова Загора- Симеоновград.

В района на Стара Загора има уникални възможности за земеделие и туризъм.

Това са основните насоки на този етап, но разбира се може да постъпят и други предложения, които да са адекватни на възможностите в тези региони.

Възможно ли е да се даде по-голяма възможност на хората от тези региони да създават собствени източници на енергия и да се стимулира създаването на енергийни общности, което ще е в подкрепа на енергийната независимост на тези региони?

Абсолютно е възможно като по-скоро трябва да имаме предвид, че тук са финансовите инструменти, а самите реформи са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост и в коалиционното споразумение. Ние се стремим към отваряне на повече възможности и улесняване на процедури за собствено производство на енергия. В момента тече и финален дебат по въпроса за изменение на Закона за енергетиката, но предстоят промени в Закона за енергията от възобновяеми източници на енергия и за домакински нужди, за енергийни кооперативи.

Как ще се организират процедурите за преквалификация, дали ще е според нуждите на кандидатите и естествено ще е важно да има обучения за стимулиране на предприемачеството?

Да, би следвало да е така, но концепцията какви да са програмите за преквалификация ще бъде допълнително уточнена. Те ще бъдат адаптирани спрямо нуждите и възможностите, които има за финансиране. Нормално е да не готвим авиоинженери при положение че ще правим и финансираме там дейности, свързани с друг тип секторна политика. Предстои да бъдат адаптирани спрямо нуждите, които ще има.

Фокусирам се върху стратегическото планиране на Зеления преход и бързите мерки, които трябва да приложим по Националния план за възстановяване и устойчивост. Ако говорим стратегически, вече знаем, че ще се откажем до 2038 г. от въглищата, но работи ли се по междинни цели и какви са те за заместване на енергията от въглища?

Всъщност 2038 г. вече не съществува. Тя беше поставена на един предварителен етап.

Независимо каква е политиката на държавата, освен ако не реши свръх много да субсидира това производство за сметка на всички останали сектори, то по чисто икономически причини производството на електроенергия от въглища вероятно ще прекрати в началото на 30-те години или след около 10 години. Това обаче е достатъчно време особено с инструментите, които ние имаме, за да заложим определени реформи, които да направят този преход устойчив и справедлив, за да няма ощетени и няма никой, който да остане извън борда. Но да има и своите екологични позитиви.

Да намалим емисиите с 40% по два начина- без въглища за гориво и

намален капацитет на ТЕЦ-вете

Това, което сме планирали като ангажимент през Плана за възстановяване и устойчивост е ние да намалим емисиите от въглищната енергетика в рамките на следващите три години и половина с 40%. Това е нашият ангажимент, който може да бъде постигнат по два начина. Може да бъде постигнат през спиране на някоя от въглищните мощности (като спиране може да не означава спиране на самата мощност, а на въглищния й компонент, тя може да мине на друг тип гориво). Може да бъде постигнат през балансиране режима на работа по такъв начин, че той да намалее в онези моменти, в които нямаме нужда от тази енергия и ТЕЦ да не работят на пълен капацитет.

Колко от ТЕЦ-вете имат такава готовност?

Нека да ги разделим така условно, имаме три много големи ТЕЦ-а- Марица Изток 1, Марица Изток 2, Марица Изток 3. Единият е държавният ТЕЦ Марица Изток 2, два са частни ТЕЦ- Контур Глобал и AES.

Държавният ТЕЦ работи за изравняване и балансиране на енергията

С държавния ТЕЦ Марица Изток 2 най-лесно може да работим по отношение изравняване и балансиране, защото е държавен и можем да прилагаме директно решения. Но той трябва да стои най-малкото като резерв, ако се наложи да бъде пускан на по-голям капацитет.

Ако и Контур Глобал и AES преминат на алтернативни горива,

имаме голям шанс да целта за намаляване на вредните емисии

Другите два големи ТЕЦ-а- Контур Глобал и AES са с дългосрочни договори за изкупуване на енергия за работи при определени условия, в това число българската държава подсигурява безплатни квоти за емисии. Това нещо приключва в края на 2024 и 2026 г., в рамките на поетия ангажимент от наша страна по Националния план за възстановяване и устойчивост. Целта ни спрямо тези два ТЕЦ-а е да ги убедим, че след приключване на дългосрочните договори те ще продължат работа, но не и на въглища. По този начин ще успеем да постигнем по-голяма част от поетите ангажименти. Има и няколко други ТЕЦ-а в България, които работят на въглища. Но са в много лошо екологично състояние.

Още два ТЕЦ-а са под риск от затваряне заради замърсяване на въздуха

Например този, който беше затворен в Димитровград ТЕЦ Марица Изток 3. Той затвори заради системно замърсяване със серен диоксид. В подобно състояние са още два по-малки ТЕЦ-а, които често пъти имат превишавания на нормите. Ако те не се модернизират, в това число всички системи за очистване, системи за подобряване на ефективността и по този начин и намаляване на емисиите, има риск да затворят. Останалото зависи изцяло от пазара, защото очакваме цената на квотите да продължи отново да се вдига, което ще изправи в икономическа нерентабилност част от тези ТЕЦ-ве.

Това означава, че хората от тези ТЕЦ-ве трябва да си търсят нова работа?

Парите по Фонда за справедлив преход идват, защото ще има освободени хора. Трябва да знаем, че парите по Фонда за справедлив преход идват, защото ще има освободени хора. Няма как да имаме 2,5 млрд. лева и едновременно с това всички мини и ТЕЦ-ве да работят. Тези 2,5 млрд. лева ще бъдат за трансформация на тези региони, които от доминиращо въглищна икономика ще преминават на умна, зелена и интелигентна икономика, която ще подобри начина на живот на хората там, ще подобри жизнените стандарти и здравословните условия.

Не трябва обаче да си представяме, че фондът е един компенсаторен механизъм.

Излизаш от системата и получаваш компенсация за това. Иначе би било много лесно, да има ранно пенсиониране за всеки служител, който излиза от това предприятие. Но не е това идеята. Някои от тези хора всъщност в рамките на тези 10-15 години ще се пенсионират. Работата по рекултивацията на терените в следващите 10 години е достатъчно много. Затова тези, които в момента не биха могли да работят друго, могат да работят същото, на същите терени, вместо да отриват, те ще зариват. Същите терени ще ги подготвят за друг тип експлоатация впоследствие.

Не бива да мислим, че от утре хората в тези региони трябва да придобият нови умения и трябва да отидат да работят нещо съвсем различно.

По Плана за възстановяване трябва да действаме бързо и до 2026 г. да сме изпълнили проектите, ние имаме повече от 40% зелен компонент във всеки от елементите, как това ще се контролира?

Планът за възстановяване и устойчивост в момента е на финална фаза на одобрение от страна на Европейския съвет и европейските институции. Очакваме това да стане много скоро. Затова сме започнали подготовката на всички дейности и екипи, които веднага да започнат да работят. Сега работим да имаме готовност за много бързо стартиране на процесите в момента, в който имаме окончателно одобрение.

А имаме ли този капацитет?

Често пъти нямаме в рамките на самите ведомства и трябва да се изгражда външен.

В самите министерства често няма капацитет и се изгражда външен

Но дори идентифицирането на това е свършена работа. Ние в екоминистерството подхождаме така, използваме онези хора, които по някакъв начин са участвали в разработването на проектите, за които отговаряме. Те участват и в тяхното стартиране. След това се създават външни екипи, които тепърва ще привлечем. Ние ще изпълняваме най-общо три проекта за прилагане на екосистемния подход, за мониторинг на зоните от Натура 2000 и за пречистване на води в малки населени места, който е съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Но понеже знаем какви хора ни трябват като умения, опит, образователен ценз, можем веднага да сформираме тези екипи и те да започнат да работят по приложението на този план. Имаме сериозни предизвикателства, защото забавянето на плана би създало големи трудности за някои проекти. Например проектът за мониторинг на околната среда за Натура 2000 е за три години, не може да съкратим времето, защото не може през зимата да се догони предходното лято особено за мониторинг на конкретни видове. Затова сме създали странична дейност към БАН, която върши мониторинг в момента, но ще им бъде заплатено, когато проектът стартира. Почти всяко едно от ведомствата е в различна степен на готовност в момента.

Как ще се подобри контролът по места от регионалните инспекции по околна среда, в сектор води, в сектор отпадъци има големи проблеми?

Наистина има големи проблеми по места. Ние опитваме да работим по два различни механизма. Единият механизъм е дигитализация, административна реформа, която да съкрати част от административните процедури. Има абсолютно ненужни процедури по Закона за устройство на територията, които минават през нас, затова сме поискали от регионалното министерство да отпаднат.

Екологичните проблеми по места ще се борят с

дигитализация, мотивация и обучение на служителите за по-добър контрол

От друга страна сме заложили механизми за мотивация на служителите и намиране на по-големи професионалисти, което става през нивото на възнаграждение, през други социални инструменти. Но трябва да знаем и следното. Ако вземем за пример работата на регионалните екоинспекции през 2017 г. и сега, преписките, които обработват са се увеличили със 65% при същия капацитет хора и време.

Работата в екоминистерството е нараснала 300%

Същите тези преписки към Министерството на околната среда и водите в централна администрация са се увеличили с 300% спрямо 2007 г.. Очакванията, че ние ще направим съкращения във ведомството и регионалните инспекции по околна среда няма как да се изпълнят, защото ние имаме нарастващ обем на работата. Трудно ние можем да намалим броя на служителите.

Моят въпрос е свързан по-точно с необходимостта от увеличаване на служителите, но и на тяхното заплащане?

Точно така, едното е мотивация на служителите, но се опитваме да създадем и допълнителен капацитет. Той ще става понякога с външни екипи и работа, която понякога може да бъде пренасочвана, с повече технологични новости.

С дронове да се прави по-лесен мониторинг

Ако имаме повече дронове, ще осъществяваме по-лесно мониторинг и ще знаем къде има проблеми вместо да се обхождат големи територии. С модернизация, дигитализация и мотивация на служителите, увеличаване на капацитет, улесняване на някои от процедурите ще направим така, че хората да са по-мотивирани, работата да им е по-лесна и да могат по-бързо да я вършат.

Сериозни глоби за замърсяване от предприятията

В същото време обаче планираме сериозно увеличаване на глобите за нарушения, което да играе възпиращ ефект за предприятията замърсители, глоби напрактика, които могат да ги принудят да затворят. Но много важен момент е хората да подават сигнали за нарушения, защото ние преглеждаме и работим по всеки сигнал.