EnAppSys: Нова златна ера за ядрената енергия във Великобритания

Наскоро премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън смело заяви, че планът на правителството е „да се изгражда ядрен реактор всяка година, а неведнъж на десетилетие“. Това идва в момент, в който  Франция има големи затруднения с ядрения си флот, като половината от инсталираният й капацитет от 64 GW на „винаги включената“ ядрена енергия е спряна поради рутинни планови ремонти или повреди. Освен това Германия ще затвори последните си три ядрени централи до декември, докато Белгия, Швейцария и Испания са пред планирани поетапни спирания.

Може ли нов ядрен реактор всяка година да бъде решението, от което се нуждае Великобритания, за да облекчи проблемите си, свързани с енергетиката, обръщайки се към дните на френското мащабно ядрено изграждане през 80-те години на миналия век, през което 44 атомни централи за едно десетилетие бяха пуснати в търговска експлоатация? Или златният век на ядрената енергия е отминал? В крайна сметка, последният път, когато Франция пусна нов реактор, беше преди повече от 20 години.

Поглеждайки назад, Обединеното кралство няма особено добър опит със собствените си ядрени блокове, като някои централи затварят по-рано от очакваното. Hunterston B затвори през януари поради пукнатини в графитната сърцевина на реактора, а Dungeness беше изведена от експлоатация през 2021 г., поради корозия при тръбните системи. Освен това има явна липса на  заместващи инсталации, необходими за подмяна на застаряващия флот, тъй като единичните блокове бавно отпадат един по един, а  най-младият от тях Sizewell B, започва търговска експлоатация през 1995 г.

Бъдещите проекти също изглеждат  са съпроводени от неуспехи и проблеми. Първоначално се очакваше Hinkley Point C да започне производство през 2023 г. Сега ориентировъчно е планирано това да се случи през 2026 г. Очакваше се строителството на Sizewell C да започне през миналата година, но към 2022 г. то все още не е стартирало и се очаква да отнеме между 9 и 12 години.

Освен това Шотландия не иска да участва. Шотландското правителство се противопоставя на нови атомни електроцентрали от съображения за околната среда, безопасността и разходите.

Въпреки недостатъците обаче, ползите от ядрената енергия са неоспорими.

Ядреното производство на Франция позволява на страната да се възползва (през повечето време) от ниските пазарни цени в сравнение с останалата част от Европа, а и Франция редовно изнася електроенергия за съседните страни. През 2019 г. средният емисионен фактор при производството на електроенергия е 35 g CO2 на kWh – 11 пъти по-малко от 387 g CO2 на kWh в Германия. Битовите потребители във Франция плащат средно с 40% по-малко за kWh от своите съседи. Франция също така е водеща в електрификацията на сектори като отоплението например, което като цяло помага за намаляване на въглеродните емисии. В допълнение, през февруари френският президент Еманюел Макрон също обеща ядрен „ренесанс“, като заяви, че „това е подходящото време“ и обяви строителство на 6 нови реактора, като ще се обсъжда възможността за още 8 допълнителни.

Появата на малки модулни реактори (SMR) също е с потенциал за промяна на картината като правителството на Обединеното кралство залага сериозно на предоставянето им от  Rolls Royce. Одобрението се очаква до 2024 г. Други ядрени технологии като усъвършенствани модулни реактори (AMR), които все още недоказани са на видно място в правителствените пътни карти.

Планът на правителството на Обединеното кралство за net zero до 2050 г. също разчита на ядрената енергия като ключов компонент. Това е един от бъдещите енергийни сценарии от National Grid ESO, който  предвижда над 17 GW ядрена енергия до 2050 г., което е почти два пъти повече от днешните приблизително 8 GW.

В най-добрия случай ядрената енергия е нисковъглероден и евтин източник на енергия, който може да намали цената на електроенергията за потребителите и индустрията, да осигури енергийна сигурност и разнообразие на горивата и да намали зависимостта от газ и петрол от Русия.

Но докато цената на възобновяемите енергийни източници бързо намалява през последните години, ядрената е една от малкото технологии, при които разходите продължават да се увеличават. В ерата на много кризи – кризата в цената на живота, кризата в Украйна, COVID и Brexit,  могат ли данъкоплатците наистина да си позволят да плащат за десетки нови ядрени проекти, без да виждат възвръщаемост на инвестициите за повече от десетилетие? Или може би мащабното ядрено изграждане ще служи добре на страната в дългосрочен план?

Темата за ядрената енергетика винаги е била много широкообхватна, взаимосвързана и противоречива тема, но с официалното решение за Sizewell C по-късно този месец, бъдещето на енергийната индустрия в Обединеното кралство е на критичен етап. Докато сегашното правителство заявява своя смел план, графикът за изпълнение на ядрените проекти означава, че ще е необходим консенсус при следващите правителства за „изграждане на ядрен реактор всяка година, а не един на десетилетие“.