БЕХ с впечатляващ ръст на печалбата - високите цени на тока в региона я покачиха до 1,356 млрд. лева

Печалбата на Българския енергиен холдинг за миналата 2021 г. е достигнала 1,356 млрд. лева, което е ръст с невижданите 758%. Това става ясно от консолидирания финансов отчет на компанията, които бе публикуван наскоро. На практика увеличението на печалбата е почти девет пъти, спрямо приходите на БЕХ от 2020 г. За сравнение през пандемичната 2020 г печалбата е била за малко над 157 млн. лв.

В същото време обаче и рязко се покачват разходите на холдинга за покупка на емисии парникови газове. От отчета се вижда, че БЕХ са платили през 2021 г. 906,1 млн. лева за покупка на квоти CO2. Година по-рано тези разходи са били почти три пъти по-малко – за 393,9 млн. лева.

 Основната причина за добрите финансови показатели са високите цени на електроенергията в Европа, който на моменти през зимата достигаха и до 800 лв./мвтч през деня. Така сериозните приходи за държавните дружества от високата цена на тока се оказват в АЕЦ „Козлодуй“, НЕК и в ТЕЦ „Марица Изток 2“ – ключовите електрогенериращи мощности в страната ни.

Освен обявените над 1,35 млрд. лева печалба още над 450 млн. лв. вече бяха взети от дъщерната компания АЕЦ „Козлодуй“. Средствата бяха използвани, за да се осигури финансова подкрепа за бизнеса заради високите цени на свободния пазар в сегмента „Ден напред“. Отделно финансовото министерство поиска от НЕК да изплати авансово дължимите на държавата средства по договора с „Атомстройекспорт“. Дъщерното дружество на БЕХ върна в държавата над 1,176 млрд. лева, които отидоха за уреждане на сметките с руската страна и доставката на част от оборудването за двата реактора за АЕЦ „Белене“.

„ Според мен първо трябва да се изчистят обоснованите разходи в системата и след това държавата да се разпорежда за нужди, за които намери за добре. Иначе след време, когато цените се балансират, може да се окаже, че държавните дружества не само не са на печалба, но дори са и на загуба“, заяви енергийният експерт Антон Иванов пред bTV.

Според икономисти държавата като собственик на предприятията трябва да намери баланса - колко да остави в дружествата и колко да изтегли. „Големият проблем тук е каква част от тези средства да останат за бъдещи инвестиции. Примерно, говори се за малки модулни реактори, говори се за развитие на ядрената енергия в бъдеще. Обикновено тези средства трябва да отидат и за тази цел. От друга страна очевидно е че домакинствата и малките предприятия, които излязоха на свободния пазар, имат проблем“, каза икономистът Руслан Стефанов.

Според експертите важно е и да е ясно за какво отиват средствата от печалбите в държавната енергетиката, а не да се случват вътрешни преразпределения, за които никой да не разбира.

Други експерти припомнят, че НЕК и ТЕЦ „Марица Изток 2“ бяха в тежко финансово състояние почти до средата на миналата година. Високите цени на тока в региона помогнаха на дружествата да си стъпят на краката, без да извършват съществени реформи или да ограничават вредните си емисии.  Двете компании, заедно с АЕЦ „Козлодуй“ обаче трябва да заделят сериозни средства за инвестиционните си програми: атомната централа за поддръжка на безопасността на блоковете си и изграждане на нова ядрена мощност. НЕК пък трябва да реши инвестиционните си проблеми и ремонтите по ВЕЦ-овете, включително и неуспешния ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“, който извади съоръжението от енергийната система за неопределено време.

ТЕЦ „Марица Изток 2“ пък би имала сериозни проблеми ако трябваше да заплаща квотите си CO2, ако се бяха запазили ниските цени на електроенергията.