София обсъжда нови стандарти за пешеходните настилки

Столична община представи за обществени консултации тази седмица проектът за Стандарт за настилки в пешеходните пространства към Наредбата за градската среда на Столична община, която беше приета през 2020 година от Столичния общински съвет, съобщиха от Направление архитектура и градоустройство към Столична община.
Стандартът за настилките е документ, който нагледно показва правилата, по които ще се избират настилките и другите елементи на пешеходните пространства на града в зависимост от зоната, в която попадат.
Той дава основните правила и насоки за реденето на настилки, оформяне на бордюри, тактилни ивици, посадъчни места за дървета, показва детайли за правилно полагане на настилките и тяхното свързване с другите елементи на пешеходното пространство – шахти, решетки за отводняване и други.
В стандарта са показани много примери за връзка между различни видове настилки, дават се указания за изискванията към основата и начина на редене.

Разгледани са основните елементи на пешеходното пространство и са показани правилни решения за връзки между различни настилки, смяна на посоката, избягване на рязане на много малки елементи, оформяне на частите от тротоара, които са уязвими на повреди.

В документа са събрани всички приложими държавни стандарти за съответствие на продуктите, използвани при изграждането и ремонта на тротоарите.
Стандартът ще бъде задължителен за всички възложители по при изготвяне на задания за проектиране, за проектантите при изработване на инвестиционни проекти и за строителите при изпълнение на СМР в обхвата на приложението му. Той ще бъде в помощ и на контролните органи при приемане на проектите и извършеното строителство.

Какво препоръчват архитектите?

Архитектите, подготвили стандарта предвиждат индивидуален подход към всяка ситуация, добре проектираните детайли за полагане на настилки-те влияят върху устойчивостта и издръжливостта както на пешеходните повърхности, така и на елементите, кои-то ги изграждат. В същото време спомагат за създаване на визуално приветлива среда. Прилагането на препоръките и
правилата при полагането следва да се съобрази с приложимостта им в конкретната ситуация.
Препоръчва се плочите и паветата да са без фаски или скосявания, за да не се създават проблеми при рязането им. Липсата на фаски предоставя възможност да се прилагат правилата за полагане на плочи и павета.
Фаските и скосяванията са подходящи при използването на цялостни комплекти, при полагането на които рязането е сведено до минимум.

За постигане на добри детайли е препоръчително да се използва комплект от елементи с различни размери и форми: базови елементи на една система с гама от продукти (плочи и/или павета, бордюри, а по възможност и тактилни елементи, елементи за покриване на посадни места на дървета, капаци на шахти). Плочите и паветата следва да имат няколко различни размера, които да бъдат използвани за овладяване на най-често срещаните специфични ситуации. Бордюрите също трябва да имат подходящи различни елементи за понижаване и повишаване на тротоара, както и типови извити и специфични елементи, които да улеснят приспособяването им към конкретните ситуации – като част от един комплект с плочите и паветата или самостоятелно.

Използването на комплект е релевантно за бетонните елементи и намалява необходимостта от рязане. Наличието на много детайли с рязане компрометира здравината на настилката и естетическия вид на средата. Каменните елементи се изработват с необходимите размери и форма, съгласно спецификация като част от проектната документация, за да се избегнат детайли с рязане.
Предимство на комплектите е възможността за постигане на разнообразни растери. Важно е елементите от комплекта
да имат дистанциращи и/или фиксиращи елементи, което осигурява по-голяма устойчивост на пешеходната повърхност и намалява риска от размествания и деформации.

Недостатък е, че използването на комплект не дава решения на всички специфични случаи и може да не е приложим в конкретна ситуация.

Използването на комплект не отменя необходимостта от проектиране на детайли с индивидуален подход при различните ситуации.

Явлението градски топлинен остров е основно предизвикателство

Явлението градски топлинен остров е основно предизвикателство за територията на Столична община, отчитат специалистите. Сред най-нагретите територии са централните градски части (с ограничени зелени пространства), жилищните комплекси (с много открити запечатани пространства за сметка на недобре структурирани зелени такива), големите инфраструктурни обекти (градски магистрали, пътни възли, летище и други).

Общият модел на градския топлинен остров на София показва намаляване на температурата на земната повърхност от центъра към перифериите на града. Разпределението между запечатаните и естествените повърхности е основен фактор при формиране на температурата на земната повърхност.

Настилките на пешеходните пространства следва да отчитат този проблем, да бъдат екологично отговорни и да допринасят за преодоляването на негативния ефект на градския топлинен остров. В допълнение, преизползването на годни материали
осигурява допълнителна екологична алтернатива.

Настилките на София назад във времето

Настилките в София са предмет на специално внимание скоро след установяването на града като столица.
Изграждането на настилки по улици и тротоари стартира още през 1905 г. от централната част на София към периферията. Въвеждането на нови настилки (за пътища и тротоари) е предхождано от изграждането на тестови участъци и дефиниране на предимствата и недостатъците на новия материал или технология. За 30-на години (от 1905 до 1933 г.) са покрити 807 700 кв.м тротоари. Особено внимание започва да се обръща на тротоарите след 1934 г. През 30-те години е изработен правилник за „постилане с плочници“. В него са предвидени няколко вида плочи: базалт за центъра на града;
камък (церовски плочи) в останала част на града; тротоарни павета за „окрайнините“.
През 1936 г. е приет „Правилник за каменно-паважни настилки“, който в текст и графики изяснява материали (с фокус
върху видовете подходящ камък), форми и големини на павета, видове бордюри (каменни, бетонни и „каменнобетонови“), основи, изисквания към редене, полагане и изпълнение.

В периода 1937-1939 г. в списание „Сердика“ са публикувани редица изследвания, анализи на прилагани решения и предложения за подобрения, конкретно насочени към настилките по улиците и тротоарите на София. Специално изследване на тротоарите от инж. Л. Брънчев през 1938 г. откроява прекаленото многообразие от тротоарни настилки и необходимостта от „Правилник за направа и поддържане тротоарите в гр. София“. Подобен правилник така и не е приет. Но все още на места в София могат да бъдат открити тротоари със стари каменни плочи от началото на ХХ век.