ЕС прие правилата за модернизация на енергийната си инфраструктура с поглед към ВЕИ и водорода

До 2030 г. в Европа трябва да има 40 GW електролизьори, сочат плановете на Съвета

Енергетика / Свят
3E news
911
article picture alt description

Източник: iStock, архив.

Европейския съвет прие преработен регламент за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). Новите правила имат за цел да се модернизира, декарбонизира и свърже трансграничната енергийна инфраструктура на държавите членки, за да може ЕС да постигне своите цели за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Преразгледаният регламент има още за цел да продължи да гарантира пазарна интеграция, конкурентоспособност и сигурност на доставките. Приемането беше предшествано от постигането на предварително споразумение с Европейския парламент през декември 2021 г. и представлява последният етап от процедурата на приемане, съобщиха от Европейския съвет.

Наред с останалото, съгласно новите правила ще се прекрати подкрепата за нови проекти за природен газ и нефт и ще се въведат задължителни критерии за устойчивост за всички проекти. Новите правила ще опростят и ускорят процедурите за издаване на разрешения и лицензи.

Преразгледаните правила поставят акцент върху ролята енергията от възобновяеми източници по отношение на всички активи, включително интелигентните газопреносни мрежи. Те ще дадат възможност за необвързващо сътрудничество в областта на планирането на разположени в морето мрежи

Припомняме, че на 15 декември 2020 г. Европейската комисия представи предложението си за преразглеждане на TEN-E. В преразгледания регламент за TEN-E се определят 11 приоритетни коридора и 3 приоритетни тематични области, които да бъдат разработени и свързани помежду си. Актуализират се категориите инфраструктури, които са допустими за подпомагане, като акцентът се поставя върху декарбонизацията и се добавя нов фокус върху разположените в морето електроенергийни мрежи, инфраструктурата за водород и интелигентните мрежи. Това ще бъде осъществено най-вече чрез проекти от общ интерес (ПОИ), допустими за финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа за периода 2021 – 2027 г. Списъкът на ПОИ се приема от Комисията под формата на делегиран регламент въз основа на оценка от т.нар. регионални групи. ПОИ се ползват от редица предимства, но няма гаранции, че всеки проект от списъка на ПОИ ще бъде финансиран от ЕС.

Съветът постигна общ подход за TEN-E на 11 юни 2021 г. Председателството на Съвета и преговарящите от Европейския парламент постигнаха предварително политическо споразумение в тристранните преговори на 15 декември 2021 г. Европейският парламент прие позицията си по регламента на първо четене на 5 април 2022 г. Новият регламент ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила. 

Припомняме, че 75% от емисиите на парникови газове в ЕС днес се дължат на производството и потреблението на енергия. Преходът към чиста енергия е предпоставка за това ЕС да поеме по пътя към неутралност по отношение на климата до 2050 г. и сериозна възможност за стимулиране и подкрепа на възстановяването на икономиката на ЕС от пандемията от COVID-19.

Понастоящем Съветът работи по редица законодателни предложения в подкрепа на енергийния преход на ЕС.

ЕС е решен да намали драстично своите емисии на парникови газове, за да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. През декември 2020 г. Европейският съвет одобри целта за намаляване на нетните емисии на ЕС с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. – необходима междинна стъпка за постигане на целта за 2050 г.

Като основен фактор, допринасящ за емисиите на ЕС, енергийният сектор ще трябва да претърпи дълбока трансформация в посока към декарбонизация.

В Европейския зелен пакт и пакета „Подготвени за цел 55“ са набелязани целите и действията на ЕС за енергийния преход.

Водородът е смятан за енергоносителя на бъдещето, който може да спомогне за декарбонизиране на секторите с високи емисии като енергоемките отрасли и транспорта.

През юли 2020 г. Комисията прие своята стратегия за водорода и изтъкна, че в плана на ЕС за възстановяване водородът има инвестиционен приоритет. В подкрепа на инвестициите и за насърчаване на търсенето в енергийния сектор тя основа Европейския алианс за чист водород, в който участват представители на промишлеността, гражданското общество и националните и регионалните органи.

В заключенията си от декември 2020 г. Съветът призна важната роля на водорода, особено от възобновяеми източници, за:

- постигането на целите на ЕС за декарбонизация
- икономическото възстановяване в контекста на COVID-19
- приноса за конкурентоспособността на ЕС на световната сцена

Съветът подчерта, че е необходимо пазарът на ЕС на водород да се разшири значително и да се превърне в конкурентен, ликвиден и привличащ инвестиции пазар. Министрите изтъкнаха и важната роля, която интегрирането на енергийните системи, секторната интеграция и електрификацията могат да изиграят за стимулирането на енергийната ефективност.

Съветът отправи искане към Комисията да продължи работата по изготвянето и привеждането в действие на стратегията на ЕС за водорода. Освен това той прикани Комисията да очертае начините за постигане на целите от пътната карта за инсталиране в ЕС на електролизьори за водород от възобновяеми източници с мощност от поне 6 GW до 2024 г. и 40 GW до 2030 г.

Интеграция на енергийната система

За да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., Европа трябва да трансформира из основи енергийната си система в интегрирана енергийна система с висок дял на енергията от възобновяеми източници и значителни подобрения на енергийната ефективност. Системната интеграция означава свързване на енергийните сектори помежду им и със секторите на крайното потребление, каквито са сградите, транспорта и промишлеността. Тя е икономически и технически по-ефективна и преодолява загубите на топлина.

В стратегията си за интегрирането на енергийната система Европейската комисия предложи да се изгради по-кръгова енергийна система, в чиято основа стои енергийната ефективност. Това ще спомогне да се осигури повече и по-екологосъобразна електроенергия за секторите като транспорта и промишлеността и да се поощри употребата на нисковъглеродни горива, в това число водорода, в секторите, в които декарбонизацията е по-трудна.

Министрите на енергетиката от ЕС обсъдиха интеграцията на енергийната система на неформална видеоконференция през декември 2020 г. Те обмениха мнения по приоритетните мерки на политиката и предизвикателствата при актуализирането на регулаторната рамка на ЕС, за да се улесни интегрирането на енергийната система.

Трансевропейски енергийни мрежи (TEN-E):

Политиката за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E), която стартира през 2013 г. подкрепя трансгранични проекти за свързване на енергийните мрежи на държавите членки, както и за стимулиране на интегрирането на енергията от възобновяеми източници.

Целта на новия регламент за TEN-E е да се модернизира, декарбонизира и свърже трансграничната енергийна инфраструктура на ЕС, за да се помогне на ЕС да постигне своите цели за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Освен това регламентът има за цел да продължи да гарантира:

 - пазарната интеграция
- конкурентоспособността
- сигурността на доставките

През юни 2021 г. Съветът постигна общ подход по новото законодателство, като реши да прекрати подкрепата за нови проекти за природен газ и нефт и да въведе за всички проекти задължителни критерии за устойчивост. Освен това той постави специален акцент върху енергията от възобновяеми източници във връзка с всички активи, включително интелигентните газопреносни мрежи.

Съветът и Парламентът постигнаха предварително споразумение по преразгледаното законодателство през декември 2021 г. Съветът прие окончателния регламент през май 2022 г.

Привеждане на енергийния сектор в съответствие с целите в областта на климата

Ангажиментът за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г., който е обвързващ по силата на европейското право в областта на климата, изисква ЕС да преразгледа своето законодателство и цели в областта на енергетиката. За тази цел Комисията предложи да бъдат преразгледани:

Директивата за енергийната ефективност:

 Директивата за енергията от възобновяеми източници

С Директивата относно енергийната ефективност ЕС въведе мерки за повишаване на икономиите на енергия чрез по-ефективно използване на енергийните доставки Предложеното преразглеждане на директивата включва цел за енергийна ефективност от 36% за крайното потребление на енергия и 39  за първичното енергийно потребление в сравнение с настоящата водеща цел от 32,5%.

Директива за енергията от възобновяеми източници има за цел да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници в икономиката на ЕС. Настоящата цел, определена в директивата за 2030 г., е 32%. Преразгледаното предложение на Комисията трябва да достигне най-малко 40% от енергията от възобновяеми източници на енергийния пазар на ЕС до 2030 г.

Понастоящем Съветът обсъжда двете предложения с оглед на постигането на общ подход, след което да се пристъпи към преговори с Европейския парламент за финализирането на текстовете, които в крайна сметка ще се превърнат в право на ЕС.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща