Доларът поскъпва спрямо повечето валути, поевтинява спрямо йената и рублата в понеделник
Индексът ICE Dollar, показващ представянето на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши незначително с 0.08%
Щатският долар се повишава спрямо повечето основни валути, но поевтинява спрямо руската рубла и японската йена, чието търсене нараства на фона на опасенията за световната икономика. Страховете на инвеститорите от забавяне на световната икономика се засилиха на фона на статистическите данни от Китай, пише „Блумбърг“.
Индустриалното производство в Китай спадна през април за първи път от март 2020 г. насам на фона на карантинните мерки, наложени за ограничаване на разпространението на COVID-19. Промишленото производство е намаляло с 2.9% на годишна база през април, сочат данни на Държавната статистическа служба на Китай.
Продажбите на дребно в Китай се сринаха с 11.1% на годишна база през миналия месец (-3,5% през март), което е най-голямото понижение от март 2020 г. насам.
Безработицата в Китай скочи до 6.1% през април, което е най-високата стойност от февруари 2020 г. насам, в сравнение с 5.8% през март. Целта на китайското правителство е безработицата да достигне 5,5%.
"Пазарите трябва бързо да се приспособят към очевидното: икономическите резултати на Китай ще бъдат още по-лоши през следващото тримесечие поради настоящите ограничения, заради COVID-19", прогнозира Джордж Бубурас, изпълнителен директор и ръководител на отдел "Изследвания" в австралийския инвестиционен фонд K2 Asset Management.
Индексът ICE Dollar, показващ представянето на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши незначително с 0.08%, а по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.18%.
Обменният курс на еврото спрямо долара се понижи с 0.04% до 1,0407 долара от 1.0412 долара при приключването на предишната търговия в петък, доближавайки се до ново 5-годишно дъно от 1.0341 щатски долара, достигнато през януари 2017 г., чието преодоляване би поставило общата европейска валута до най-ниското ниво спрямо долара от 20 години насам. Общата валута е под силен натиск от февруари насам, тъй като нахлуването на Русия в Украйна задълбочи енергийната криза, повиши инфлацията и забавя икономическия растеж. Същевременно забавеното повишение на инфлацията в САЩ до 11.0% през април от 11.5 на сто през март засили очакванията, че Федералният резерв (Фед) ще затегне паричната си политика по-бързо от останалите големи централни банки. В момента инвеститорите очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта (б.п.) както през юли, така и през септември, като същевременно осигури още едно увеличение в края на годината, докато Фед вече повиши лихвите два пъти с общо 75 б.п.
Британският паунд поевтиня с 0.20% до 1,2218 долара спрямо 1.2262 долара миналия петък, което е ново 2-годишно дъно, на фона на общото поскъпване на долара и на притесненията на инвеститорите относно риска от рецесия поради нарастващата инфлация. Последните данни показаха, че през първото тримесечие британската икономика се е разширила с по-бавно от очакваното темпо от 0.8%, като в същото време Банката на Англия (BoE) очаква икономиката да се окаже в застой през второто тримесечие и да се свие през четвъртото, а анализаторите смятат, че BoE че разполага с по-малко възможности за затягане на паричната си политика в сравнение с Фед и ЕЦБ.
Американският долар се повиши с 0.19% до 1.0041 швейцарски франка за един американски долар, спрямо 1.0022 долара за един франк в края на миналата седмица – втората валута, определяна като убежище при пазарни сътресения.
Двата азиатски съименника – австралийския и новозеландския долари спаднаха съответно с 0.70% до 0.6890 щатски долара за един австралиец и с 0.71% до 0.6246 щатски долара за едно „киви“. Понижението на двете стокови валути, които са силно зависими от търговския обмен с Китай, се свързва с лошите статистически данни, които обяви Пекин.
Поевтиняването на петрола в понеделник пък притисна канадския долар и норвежката крона, чийто икономики са много зависими от котировките на петрола, тъй като се сред основнит износители на суровината. Американският лек суров петрол (WTI) спадна с 1.13% до 109.24 долара за барел, а европейският Brent се понижи с 1.46% до 109.92 долара за барел. В резултат канадският долар поевтиня с 0.46% до 1.2962 канадски долара за един американски, а норвежката крона се понижи с 0.43% до 9.7968 крони за един американски долар.
Щатският долар и еврото поевтиняха на Московската борса до съответно 63.779 рубли за един долар и до 65.7939 рубли за едно евро, което се дължи на отслабения валутен контрол от страна на Банката на Руската федерация въпреки забавянето на инфлацията през април в Русия до 1.56% на месечна база, спрямо 7.61% през март.
Потребителските цени се повишиха с 1,17% през февруари и с 0,99% през януари на месечна база, докато на годишна база инфлацията в Русия през април се е ускорила до 17.83% (максимум от януари 2002 година) в сравнение с 16.69% през март, с 9.15% през февруари и с 8.73% през януари 2022 година, сочат обобщените данни на Федералната статистическа служба Росстат.
По отношение на паричната политика Централната банка на Русия заяви миналата седмица, че ще поддържа основния си лихвен процент в диапазона 12.5 - 14% през цялата година, което е доста над нивото от 9.5% преди инвазията. Инвеститорите продължават да следят за постепенното отслабване на строгия капиталов контрол, тъй като правителството удължи срока, в който износителите трябва да продадат валутните си приходи, от 3 на 60 дни. Освен това, властите забраниха на чуждестранните инвеститори да напускат борсовите си позиции на Московската фондова борса (МОЕКС).
На международните пазари руската рубла поскъпна с 0.56% до 63.6410 рубли за един американски долар, което е най-високата стойност от 28 месеца насам на руската валута. Две седмици след началото на руската инвазия рублата се срина до исторически минимум от 150 за един долар. По отношение на паричната политика Централната банка на Русия заяви, че ще поддържа основния си лихвен процент в диапазона 12.5 - 14% през цялата година, което е доста над нивото от 9.5% преди инвазията.
*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“, Trading Economics и finmarket.ru.