Ниско заплащане, застаряващ персонал и липса на дигитални умения – основни проблеми пред ВиК сектора

Липсата на адекватно заплащане води до големи проблеми с кадрите във ВиК сектора. В същото време, както и поради тази причина, се наблюдава ясна тенденция огромна част от наетите в сектора да са на доста висока възраст, много са работещи пенсионери, а едва 4% са до 30-годишните. Това са част от сериозните препятствия пред ВиК дружествата, които паралелно с това ще трябва да се справят и с още редица предизвикателства на нашето съвремие, сред които и предстоящата усилена дигитализация. Това стана ясно от презентацията на Иван Иванов от Национален браншов синдикат "Водоснабдител" към КНСБ по време на форума "Адаптивност, гъвкавост и сигурност на заетите в отрасъл ВиК с внедряването на дигитални технологии“.

Иванов отбеляза също, че различните ВиК оператори са в много различен стадий на внедряване на нови технологии и дигитализация. Работи се и на парче и няма нищо централизирано. Някои дружества работят с много остарели системи, а нямат и възможност да ги модернизират или заменят. Всичко това води до допълнителни проблеми и предизвикателства пред ВиК операторите.

Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че целият сектор и всички заинтересовани страни трябва да положат усилия за повишаване на уменията и дигиталната грамотност на служителите, както и на заплащането, което е ниско и нестимулиращо. Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че е много важно правилно трябва да бъдат използвани парите както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и от новия програмен период, които съвсем скоро ще започнат да идват. Много от проектите засягат ВиК сектора, който има проблеми, включително и по отношение на кадрите, тяхната подготовка, както и адаптацията на техните умения във връзка със зелената трансформация и дигитализацията.

Димитров отбеляза, че през следващите няколко години през Плана за възстановяване и устойчивост по линия на ваучерите за обучение, както и по програмата „Развитие на човешките ресурси“ сумарно ще има около 500 до 600 млн. лв. за развитие на дигиталните умения на работниците. Поради което е необходимо те да бъдат похарчени правилно, а не да бъдат похабени без да доведат до очакваните резултати. Димитров допълни, че постигането на нужното ниво на дигиталните умения ще бъде задача както на държавата, която ще контролира как точно се харчат посочените суми, така и на синдикатите и на бизнеса.

Той допълни, че работната сила трябва да се движи паралелно с инвестиционните процеси и да не губи конкурентоспособност, съответно нужните й знания и умения, за да продължи да бъде достатъчно производителна. А за да бъде тя с по-добра производителност, по-успешна и достатъчно добре подготвена и защитена, трябва да бъде по-добре платена, подчерта Димитров. Мнението му за споделената отговорност между всички заинтересовани страни в сектора подкрепи и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Деляна Иванова. Като допълни, че дигиталните умения и знания са изключително важни и са предизвикателство за всички сектори. Конкретно за ВиК тя смята, че е необходима подготовка както по отношение на базовите, така и на специфичните умения, като тук нуждата от ускоряване на тези процеси е дори по-голяма в сравнение с някои други сектори.

Иванова съобщи, че към момента на територията на 14 области на страната приключва изпълнението на проекти във ВиК сектора. Общият размер на инвестициите по тях е около 1.5 млрд. лв. европейски средства и национално съфинансиране. Тя допълни, че тези проекти включват не само изграждане и реконструкции на ВиК мрежа, но също и изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни и питейни води. На някои места проектите са за промяна на процесите и вграждане на новви системи. Именно те водят до нуждата от квалифициран персонал, който да може да работи с тях. Иванова допълни, че по линия на Плана за възстановаване Българският ВиК Холдинг ще изпълнява проекти на обща стойност 470 млн. лв. Част от тях са за изграждане на системи за автоматичен контрол.

Инвестициите в човешки капитал са изключително важни за бизнеса. Това са и най-бързо възвръщаемите инвестиции. Това отбеляза от своя страна председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев. Според думите му предстоящите зелена и дигитална трансформации би трябвало да подобрят живота на всички. „Но това няма да стане без ние да сме подготвени за тях, без непрекъснато да учим и да нагдграждаме своята квалификация, да умеем да работим с новите технологии и да ги управляваме“, каза Митрев. И предупреди, че тази трансформация идва много бързо, което изисква навременни реакции от страна на всички засегнати страни.

Върху проблемите с ниското заплащане и липсата на подготвени кадри акцентира и Ангел Престойски, председател на Съюза на ВиК операторите. Той даде пример как стотици милиони вече са похарчени от държавата за изграждане на скъпи съоръжения като пречиствателни станции. Но няма хора, с които те да бъдат обслужвани и управлявани. „Крайно време е този проблем да бъде решен в най-скоро време“, подчерта Престойски.

В презентацията си доц. Мариана Тодорова от БАН обяви, че ВиК секторът вече ще бъде част и от националната сигурност на всяка една държава. И скоро ще има законодателство в тази посока. До 2050 г. населението на Земята се очаква да нарасне до 10 млрд. А питейната вода е едва 1% от цялата на планетата. Друга причина, поради която водата ще влезе в националната сигурност, е активната работа по технологиите за производство на водород чрез електролиза, чрез което да се замени нуждата от газ. А и темата става все по-актуална и трансформацията в тази посока се ускорява след началото на войната в Украйна.