Пеканов: В началото или в края на лятото лихвите в ЕС ще тръгнат нагоре, което ще тушира инфлацията

За да получим по-бързо пари по Плана за възстановяване, парламентът веднага трябва да започне работа по реформите, заложени в него, каза бившият служебен вицепремиер

България
3E news
462
article picture alt description

Източник: МС

През юли или най-късно през септември, ще започнат първите повишавания на лихвените проценти в Европа. Първоначално това ще бъде направено от Европейската централа банка (ЕЦБ), след което ще се пренесе и към търговските банки. Това ще доведе до намаляване на кредитирането, от което ще последва спад в инвестициите и потреблението чрез кредити. Което в крайна сметка ще доведе и до намаляване на икономическата активност и до успокояване на пазара на труда, т.е. ръст на безработицата. Това е начинът, чрез който ще се намали инфлационният натиск. Това каза в ефира на БНТ бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов. Той допълни, че макар това да не звучи добре, е начинът да се намали инфлацията.

Големият фактор, довел до голямото повишаване на цените в световен мащаб, включително и в Европа и България, е поскъпването на петрола, горивата и природния газ, както и проблемите по веригите на доставките. Причина за което до голяма степен пък е военната инвазия на Русия в Украйна.

По отношение коментираните идеи за въвеждане на таван на някои цени или намаляване на ДДС върху определени стоки като мярка срещу високата инфлация, Пеканов заяви, че вариантът с таван на цените не е добър и лично той не би подкрепил такава стъпка. Това се отнася до всяка всеобхватна мярка, която би се отнасяла до цялото общество. Такава мярка би имала регресивен характер, според Пеканов. Също така въвеждането на таван на цените би означавало, че ще се субсидират хората с по-големи доходи, които така или иначе харчат най-много.

За намаляването на ДДС той коментира, че във времето назад е подкрепял такава мярка, но само за някои групи стоки. Но отчете като по-скоро неправилно намаляването на ДДС за ресторантьорите по време на пандемията. Според него по-правилно би било да се въведе друга мярка в подкрепа на този бранш, като например поемане на наемите им от страна на държавата. А и в крайна сметка намаляването на ДДС не е довело до намаляване на цените в заведенията, тъй като те не са имали никакъв стимул да направят това, след като и през двете лета на пандемията търсенето на тяхната услуга е било много голямо.

Според Пеканов в държавния бюджет пари има, включително и заради инфлацията. Самото повишаване на цените води до по-големи приходи от ДДС в държавната хазна, обясни той.

Във връзка с средносрочната прогноза на Министерството на финансите, в която бе отбелязано, че минималната работна заплата няма да бъде променяна в близките години, Пеканов коментира, че това не е добър вариант. Той отбеляза, че през последните 10 години България не е водила добра подоходна политика и не е правила достатъчно за повишаването на доходите на населението. Затова увеличението на минималната заплата трябва да продължи, за да бъдат и хората по-спокойни, включително във връзка с приемането на еврото. Според Пеканов вдигайки долната граница на заплащане, това влияе на всички заплати малко или много. Но паралелно с това увеличаването на минималната работна заплата не трябва да компенсира изцяло инфлацията, защото това би довело до ново поскъпване. „Ако всички заплати нарастват повече, отколкото производителността и инфлацията, това ще доведе до покачване на цените отново, тъй като фирмите ще прехвърлят повишените си разходи в цените на стоките и услугите, които предлагат“, обясни Пеканов.

По отношение на страховете в обществото към въвеждането на еврото, той подчерта, че е много важно тези страхове да не бъдат неглижирани. Личното му мнение е, че България трябва да влезе в еврозоната в обозримо бъдеще, но не и преди обществото да бъде подготвено, както и всяка от отговорните и свързани с този процес институции да предприела всички необходими мерки. И да е сигурно, че замяната на лева с евро няма да доведе до загуба на покупателна способност, най-вече по отношение на най-уязвимите групи хора. Важно е също така да се проведе изключително силна информационна кампания, така че всички да са наясно какво предстои, какво ще прави държавата, как ще защити най-уязвимите от евентуални недобри практики от страна на някои търговци, които ще използват превалутирането, за да повишат цените.

Парламентът трябва да се съсредоточи и да започне да работи активно по реформите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), съветва Пеканов. Защото средствата, които ЕС ни отпуска по него, ще дойдат тогава, когато са изпълнени първите реформистки стъпки. Част от тях са и законодателни промени, които трябва да започнат да се правят още в близките седмици и месеци. Също така за голяма част от заложените в Плана проекти няма много време, за да бъдат изпълнени. А паралелно с това, заради политическата обстановка, България и без това се забави достатъчно със своя План за възстановяване.

Грешно е да се мисли, че предвид геополитическата обстановка ЕК ще реши да забави зелената трансформация на икономиката и енергетиката, смята Пеканов. Според него в бъдеще целите в това отношение дори биха могли да се повишат. Той обясни, че суверенитетът в енергетиката, към който се стреми Европа, преминава през възобновяемите източници и местните такива.

По отношение на отказа от руския газ, Пеканов е на мнение, че това не може да стане бързо, което важи както за България, така и за Европа като цяло. Той отбеляза като положителен факта, че след победата на президентските избори във Франция Еманюел Макрон е заявил, че страната му ще развива ядрената енергетика, което е добър сигнал и за България, която също в дългосрочен план трябва да направи това. Но изграждането на нови ядрени блокове, особено след аварията в АЕЦ „Фукушима“, отнема десетилетия. Затова в краткосрочен план нашата страна не се намира в добра ситуация в това отношение, а и решенията трябва да бъдат взети на европейско ниво. Мнението на Пеканов е, че има нужда от по-голяма решителност от страна на ЕС и той трябва да бъде по-сериозен играч на геополитическо ниво, за да защити по-добре своите интереси.

В краткосрочен план отказът от руския газ ще доведе до проблеми. Въпросът е дали те ще бъдат по-големи или по-малко, около което засега вървят спорове, отбеляза още Пеканов. И поясни, че става дума за размера на икономическите загуби, които ще настъпят вследствие на това – дали ще са такива, които можем да понесем и дали ще бъдат те по-малки от онези, които имахме вследствие на пандемията. Според него в краткосрочен план ще има повишаване на енергийните цени, освен ако държавата не предприеме мерки да защити гражданите от това. В дългосрочен план трябва още отсега да започне да се мисли как да бъдем енергийно независими в обозримо бъдеще.

Добра практика би било управителят на БНБ да бъде изслушван на всеки 6 месеца в парламента. Това е практика, използвана в САЩ и ЕС, където ръководителите на централните банки биват изслушвани публично през определен период от време. Затова и у нас е добре да се въведе такава практика и гуверньорът на БНБ да обяснява пред депутатите и обществото каква парична политика смята да води в близко бъдеще, как гледа на действията на водещите централни банки по света, дали подобни на техните действия ще бъдат правени и у нас и т.н. Така БНБ ще обяснява на практика какво смята да прави и какво ще се случва с българската икономика, обясни Пеканов.  

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща