Лорер: За силен ръст на икономиката спешно трябват реформи в закони, образование, стимули за инвеститори

За да тръгне българската икономика нагоре, да е адекватна на съвремието, да увеличи доходите на хората и да догони останалите в ЕС, от ключово значение са няколко фактора, към които трябва да бъдат насочени реформите. Такива спешни нужди има както по отношение на законодателството, така и на образованието, администрацията, въвеждането на нови технологии. Около това мнение се обединиха министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер и главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Двамата участваха в дискусионния форум „Икономическата политика под натиска на кризите – възможности и ограничения“, организиран от Българската стопанска камара.

Според думите на Лорер два закона трябва да бъдат спешно реформирани, защото „вече са антикварни – решават проблеми от близкото минало“. Единият е Законът за насърчаване на инвестициите. Той трябва да бъде осъвременен, за да отговори както на съвременната ситуация, така и на очакванията на инвеститорите. Едната причина за това, че България все още е на фаза привличане на базови инвеститори, т.е. инвеститори средна класа. Поради което ни е необходима нормативна база, която да им предоставя среда, в която те да пожелаят да работят, защото ще получат необходимата съвременна държавна подкрепа. Лорер отбеляза също, че спешната нужда от осъвременяване на Закона за насърчаване на инвестициите се обуславя и от факта, че в това отношение България пряко се конкурира със съседните държави. „И Сърбия, и Румъния и Гърция се конкурират с нас за привличане на инвестиции. Ние сме в много конкурентна среда, а техните закони са по-модерни“, отбеляза министърът.

Той допълни, че по отношение на реформата в законодателството като добър пример може да се посочи Ирландия. Която като нас през 80-те години е насърчавала индустрията, а сега не само развива, но и е достигнала много високо ниво в развитието на високите технологии. И го е направила, като си е избрала няколко приоритетни сектора, в които да насърчава развитието на икономиката си – биотехнологии, IT. Те са извървели целият този път и в момента са лидер. Според Лорер България също трябва да си избере няколко такива приоритетни области и да настрои законодателството, администрацията, образованието и т.н. към тях, за да ги развива.

Вторият закон, който има нужда от преразглеждане, е този за данъчното облагане и по-конкретно за това в научно-изследователската дейност. Защото много страни предлагат данъчни облекчения именно за такава. Но у нас това все още не съществува. И причината е, че аргументите на контролните органи са, че качеството на институциите у нас е толкова ниско, че намалим ли данъците за дейност като развойната, която трудно може да се остойности, това ще отвори поле за много злоупотреби, обясни Лорер.  

Министърът на иновациите и растежа посочи като индикатор за лошото състояние на икономическата среда у нас и факта, че над 90% от икономиката ни не е експортно ориентирана. И за да се промени това, трябва да се работи върху много фактори и в синхрон между отделните отговорни институции. Един от тях е привличането на инвестиции, по който изоставаме значително от държавите, с които се сравняваме, като Румъния, например. Но това до някаква степен се компенсира от инвестициите в България по линия на европейските фондове. Лорер даде пример, че само по линия на новия програмен период и само чрез Министерството на иновациите и растежа в нашата икономика ще се влеят над 7 млрд. лв. „Но само с това няма как нещата да се случат“, категоричен бе той и посочи втория фактор за лошата икономическа среда – човешкият капитал и образованието. „Имаме демографски проблеми, което води до намаляване на работната ръка. Но след комунизма загубихме и много от традициите в образованието, в академичната дейност, загубихме преподаватели. В резултат на това качеството на човешкия капитал спадаше с годините“, отбеляза Лорер. Той добави и че същите тенденции се виждат и в институциите у нас. „Ако се сравним с Румъния, ако погледнем по на север към Естония, Литва и т.н., сме на дъното по всевъзможни институционални метрики - било то по правова държава, съдебна система, правене на бизнес и т.н. Трябва да работим много, за да променим тези метрики“, каза Лорер.

С мнението му категорично се съгласи и Лъчезар Богданов. Както и че имаме нужда да се преструктурира индустрията ни. Това, което тя произвежда, да го произвежда по-ефективно – от една страна, а от друга - да се промени това, което се произвежда. Богданов отбеляза обаче, че тази реформа се случва трудно и за нея има нужда от инвестиции. „Няма как с малко капитал, дори и правилно инвестиран, да се постигне търсеният ефект“, категоричен бе той. В тази връзка икономистът отбеляза, че европрограмите са добър начин за компенсиране на част от нужните инвестиции, но лошото е, че България закъснява с тях. „Още не сме приключили миналите програми, да не говорим, че не сме започнали новите. А Планът ни за възстановяване и устойчивост е одобрен само на ниво Европейска комисия, но все още не е от Европейския съвет“, каза той. И допълни, че освен всичко друго, са важни скоростта и качеството на адаптация към новите възможности.

Лорер отбеляза, че от своя страна най-голямата помощ, която правителството може да окаже, е в две направления. „Едната е да не пречим. Имаме традиция в нашата администрация да пречи на инвестициите. Всеки, занимавал се с по-мащабни инвестиции у нас, го е изпитвал“, каза той.

И продължи: „Втората е правителството да вярва и да инвестира в България. Повечето от нас като предприемачи знаят, че човек вкарва пари в собствения си бизнес, защото вярва достатъчно в него, за да вкарва там собствените си пари“. И в тази връзка подчерта, че досега държавата не е инвестирала достатъчно в българската икономика, а е трябвало.

„Българските бюджети в миналите години не са били инвестиционни проекти. Не сме инвестирали в собствената си страна – здравеопазване, училища и т.н. В най-добрия случай бюджетите са били просто поддръжка. Поради което България изглежда така – пътищата ни са лоши, индустриалният ни парк не е на необходимото ниво...“, каза Лорер.

Той посочи, че с бюджета за тази година за първи път държавата прави нещо ново. От една страна връща старите дългове, но също така и инвестира в България, за да започне да изглежда тя по-добре. Като подчерта, че преимуществото на такива бюджети е, че държавните пари могат да бъдат инвестирани доста по-бързо от европейските средства.

По отношение на проблемите с нивото на образованието и забележките, които Богданов отправи, че в България все още няма представителство на някой голям научен институт, Лорер отбеляза, че първата крачка в тази посока бе направена през миналата седмица. У нас се откри Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, зад който застават двата швейцарски технологични института в Цюрих и в Лозана, които са в топ 10 на света в своята област. Според думите му това представлява качествен скок в академичното образование у нас. „След няколко години България вече ще създава докторанти по изкуствен интелект – една водеща сфера от интерес за всички геостратегически сили“, каза Лорер.

И допълни, че работата на правителството е тези кадри да остана в България. Което означава, че междувременно държавата трябва да работи, за да създаде достатъчно сериозна разпознаваемост на този център по света, така, че големи технологични компании да отворят свои лаборатории за развойна дейности у нас. „Така тези наши изследователи ще останат в България“, каза министърът.

Лорер допълни, че целта на правителството е да предизвика такъв скок в науката и образованието и в други сфери. За тази цел в Аграрния университет в Пловдив се работи за създаване на подобна на INSAIT структура в партньорство университета „Вагенинген“ в Нидерландия, който е №1 в земеделските науки там. По същия начин се работи и за Икономическия университет във Варна, чийто бъдещ Институт по туризъм да започне такава програма с някоя от водещите институции в Швейцария в тази област. Според думите на Лорер създавайки кадри на световно ниво в тези сфери, ще може икономиката ни да се задвижи по друг начин.