Комисията по енергетика за пореден път отхвърли предложението за допълнителни месечни вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ този път като законопроект

Комисията по енергетика в Народното събрание основно с 11 "въздържали се" и с едва 5 гласа "за" отхвърли предложените от депутата от ДПС Рамадан Аталай промени в Закона за енергетиката, които предвиждаха производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да внасят допълнителни вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Това е повторно отхвърляне на предложението. Седмица по-рано отхвърлиха това предложение основно с мотива, че бе предложено като Решение за допълнителни месечни вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), а не като законопроект.

В частност се визира производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 кВт и над 500 кВт да внасят 80 процента от разликата между постигната средномесечна пазарна цена на сегмента "Ден напред" на платформата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и определена прогнозна пазарна цена по групи в зависимост от първичния енергиен източник. Другото предложение е останалите производители на електроенергия, извън тази група, да плащат 80 на сто от разликата между постигната средномесечна цена на пазар "Ден напред" на БНЕБ и 200 лева.  Изключени са производителите, които използват въглища и природен газ като първичен източник с мотив, че не реализират свръхпечалба поради разходите, свързани с парниковите газове и природния газ.

Според вносителите промените ще осигурят възможност за създаване на механизъм за увеличаване на приходите във ФСЕС. Така от тези приходи ще се осигурят средства за подпомагане на българския бизнес и ще се подобри размерът на помощта. Ще отпадне съответно субсидирането от държавния бюджет.

Законопроектът цели да бъдат събрани необходимите средства във фонда (ФСЕС), за да бъдат подпомогнати общини, болници, училища и социални домове и продължаване на компенсациите за бизнеса и след месец април, посочи при представянето на законопроекта Аталай. Като допълнителен плюс посочи възможността за намаляване на инфлацията. Освен това предложението е за ограничен период във времето.

Становището на министерство на енергетиката обаче не бе в полза за законопроекта. Заместник-министърът на енергетиката Пламен Данаилов директно призова да не бъде подкрепен, тъй като най-много ще пострада АЕЦ „Козладуй“ и определи законопроекта като икономически необоснован.

Министърът на енергетиката Александър Николов преди това определи като „странен“ всеки наказателен механизъм за създаване на предимство на едно или друго производство и постави под въпрос визирането на законопроекта само върху определени технологии. Изключването на конкретни технологии с ниска ефективност създава неравнопоставено положение, каза Николов.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров от своя страна намери положителни знаци, но бе категоричен, че в законопроекта има конкретни проблеми. По думите му, предложението бе трябвало да обхваща всички технологии, а не да изключва едни и да включва други. В допълнение той посочи, че много от производителите са сключили дългосрочни договори, така че по въпрос остава и определението в законопроекта по отношение на „ден напред“. От тази гледна точка, ако има такова законодателно предложение, според КЕВР то трябва да се отнася за всички производители на електроенергия, при това ценовите нива трябва да са съобразени с вида на технологията. Необходимо е също така по някакъв начин да се обхващат и търговците, които реализират свръхпечалба. Освен това според Тодоров, тъй като това по същество е допълнителен данък, предложението трябва да бъде ограничено във времето. На база на тези мотиви КЕВР предложи текстът да не се приема в този си вид, а ако бъде прието да се съобрази по технология, производство и да се отнася и за всички частни производители на пазара на електроенергия.

Депутатът Делян Добрев от ГЕРБ обясни на няколко пъти същността на предложението. По думите му във ФСЕС ще влизат само 80 процента от свръхкомпенсацията, която получават производителите на електроенергия от ВЕИ, което е справедливо. Премиите не се пипат, обясни той. По думите на Добрев такива механизми има в цяла Европа. Освен това предложението не нарушава компенсациите за ВЕИ производителите, каза той и допълни, че ГЕРБ ще подкрепи предложението на първо четене и корекции между двете четения.

Драгомир Стойнев от "БСП за България" постави въпрос, че в законопроекта се визират „приходи“, а не „печалба“. Никъде в Европа не се облагат приходите, а печалбата, каза той. Освен това Стойнев каза, че наистина „трябваше да е наша инициатива“ подобен законопроект. По думите му наистина в най-кратки срокове трябва да бъде изготвен такъв законопроект, но с облагане на печалбата. Положителни знаци, но с много забележки видя и Владимир Табутов от „Продължаваме промяната“.

Против законопроекта се обявиха от Българската фотоволтаична асоциация, позовавайки се и на противозаконност на предложението предвид тълкувателно решение на Конституционния съд.

В становище от Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) заявяват, че предложените промени противоречат на насоките на Европейската комисия (ЕК) за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени. Според АТЕБ предложенията ощетяват производителите с вече сключени дългосрочни договори, които не получават високата борсова цена от сегмента „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ).

Негативно е и становището на Министерство на финансите.

Комисията по енергетика в Народното събрание обаче отново не прие законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката на първо четене. Оживената двучасова дискусия очерта възможността за подобна инициатива, но не във вида на предложения законопроект.