Депутатите от управляващото мнозинство не приеха предложението за Решение за допълнителни месечни вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“

В същото време всички, включително и заместник-министъра на енергетиката Пламен Данаилов се съгласиха от необходимостта от подобна стъпка

Енергетика / България
3E news
1097
article picture alt description

Депутатите управляващото мнозинство в комисията по енергетика към Народното събрание не приеха предложението за Решение за допълнителни месечни вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) от производителите на електрическа енергия, внесено от Рамадан Аталай, Станислав Анастасов и Фатме Рамадан. В предложеното Решение в частност се предлага определени производители на електроенергия (в частност от ВЕИ с 500 kW и над 500 кW) да заплащат допълнителни вноски само от приходите реализирани на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) за периода април 2022 г. – декември 2022 г. Вноска по този механизъм не се предвижда за производителите използващи въглища и/или природен газ като първично гориво. В рамките на обсъждането стана ясно, че това обхваща и производителите на биогаз.

Представителите  „Продължаваме промяната“, БСП и „Има такъв народ“ в енергийната парламентарна комисия поставиха редица въпроси от това как точно е избран процентът на облагане, защо са избрани само производителите на ВЕИ и то не всички и дори изразиха съмнение за нарушение на Конституцията. Те се усъмниха и,че предлаганият механизъм може да бъде обект само на Решение на парламента. На противоположното мнение бяха народните представители от ГЕРБ, които се обявиха „за“ направеното предложение. Депутатът Аталай изглежда очакваше такова развитие и заяви, че е готов със законопроект, който ще внесе.  В рамките на дискусията се стигна и до остри реплики между депутатите и председателят Радослав Рибарски на няколко пъти отправи забележки.

Смятам че решението, което е представено от мен и моите колеги закъсня достатъчно. Изчакахме. Управляващите бяха подканени от трибуната  да направят онези крачки които са необходими за намаляване на инфлацията като предприемат определени действия с които да се събират онези средства, които са необходими за компенсиране на бизнеса, посочи Аталай при представянето на Решението. Изчакахме и за компенсирането на общините и социалните домове. Смятам че правителството трябваше да намери възможност да предложи решение, посочи Аталай. Той посочи, че предложението е насочено към онези източници, за които не е необходимо да купуват и осигуряват суровина.

Решението, което вие сте прочели гласи, че производителите на електрическа енергия от ВЕИ (както е според закона) от 500 и над 500 kW от разликата между постигнатата средномесечна цена на пазар „ден напред“ на платформата на БНЕБ и определената прогнозна пазарна цена по групи, в зависимост от първичния енергиен източник да заплащат допълнителни ежемесечни вноски във ФСЕС.

Още по темата

Изключени от този механизъм са производителите на електрическа енергия, ползващи за първично гориво въглища и/или природен газ, както и от биомаса, защото не реализират свръхпечалба поради разходите, свързани с парниковите емисии и цената на природния газ. Предложеното решение предвижда средствата да отиват във ФСЕС, „за да не може да отиват за закупуване на жито, а да покриват онези средства, които са необходими и описани в дейността и работата на ФСЕС“, каза Аталай.

Според него, ако решението е било подето навреме инфлацията е нямало да е 10 %, както е сега, а 5 %. Той изрази убеденост, че независимо, че производителите от ВЕИ не биха искали да им се отнемат от средствата, все пак вътрешно са убедени от необходимостта за подпомагане на обществото.

Аталай изрази увереност, че по най-бърз начин решението трябва да влезе в сила и да започне да се прилага, за да се съберат необходимите средства.

Оказа се обаче, че депутатите не са на това мнение. По принцип те се съгласиха, че предложението е правилно. Поставени бяха редица въпроси. Припомняме обаче, че голяма част от тях са регламентирани в настоящия енергиен закон.

Народният представител от „Продължаваме промяната“ Васил Стефанов, както се изрази "от юридическа гледна точка" изрази съмнение, че предложеното Решение е противоконституционно. В частност според него то не съответства на чл. 60 от Конституцията на Република България. „На първо място в проекта е посочено точно определени производители да внасят допълнителни ежемесечни вноски във ФСЕС, които могат да се определят като такса или като данък“. В чл.60 от Конституцията на Република България обаче е предвидено плащането на данък от гражданите да става по закон „съобразно техните доходи и имущество“.

„В този смисъл, независимо дали се касае за данък или такса те трябва да са законово установени, пък знаете че Решението не е нормативно. Друг проблем, който виждам е ретроактивното действие на таксата или данъка, както го определим и се опитаме да въведем“, посочи Стефанов. Проблем според Стефанов е и REPowerEU на ЕК за енергийната независимост и в частност сроковете. Позовавайки се на посочените причини, Стефанов посочи, че това са причините, поради които депутатите от „Продължаваме промяната“ не биха подкрепили този проект. „Най-основното е чл. 60 от Конституцията“, посочи още веднъж Стефанов.

Рамадан Аталай пък бе категоричен, че не е в противоречие с Конституцията.

Драгомир Стойнев от БСП изрази съгласие за необходимостта от допълнителни плащания, но според него това не може да стане само с предложеното от ДПС Решение, а чрез законови промени. „Наистина трябва да се предприемат стъпки. Наистина в някои сектори се направиха свръхпечалби“, констатира той като обърна внимание на малко по-страничен фактор, че например и цената на царевицата е станала 2000 лв. , а и „там трябва да се вземат мерки“ и посочи, че тези свръхпечалби наистина трябва да бъдат обложени. Той изрази притеснение по отношение на това как тези средства ще бъдат разходвани от ФСЕС, както и за кои производители ще се отнасят. Видя неяснота и по отношение на определените 80 % допълнителни плащания. „Трябва ясно да се каже за кого важи този законопроект и кого изключва“, посочи Стойнев. „Трябва да вървим към закон, а не към решение“, каза Стойнев обосновавайки се с това, че никой не знае докога ще продължи това положение. „Като цяло това решение е добро, но не трябва да е решение“, заключи Стойнев и според думите му трябва да е за всички производители на електроенергия.

Станислав Анастасов от ДПС от своя страна напомни, че предложението не се отнася производителите от ВЕИ, които са въвели енергийни обекти след първи януари тази година. Те не засягат и производители, които имат намерение да инвестират.

Росица Кирова от ГЕРБ от своя страна коментира, че това е една кризисна мярка, която да дава възможност от свръхпечалбите на производителите на електроенергия  да се подпомогне обществото. „Ако това е една кризисна мярка аз смятам, че трябва да подкрепим това предложение. С това обаче взимаме и от печалбата на АЕЦ „Козлодуй“, констатира тя. Но бе ясна че ще подкрепи предложението.  Та припомни, че в Решението има заложен краен срок.

Владимир Табутов от „Продължаваме промяната изрази дори съмнение, че това Решение може да попречи за осъществяване на целите на ЕК за ВЕИ. Според него „КЕВР е институцията, която може да определи дали даден производител има свръхпечалба или не“, базирайки се на одобрените бизнес планове.

Владислав Панев  от ПГ "Демократична България" изрази опасение, че предложението за Решение внася стопанска несигурност. "Ако сега инвестираш в нов проект и виждаш как се променят поставените условия, очевидно ще решиш, че в тази държава и условията по твоя проект след 10 години може да се променят също", коментира той. Панев добави, че е хубаво, че новите проекти са по пазарни правила - над 30 киловата няма субсидии и стопански помощи. Трябва все пак да имаме едно на ум, че промяната в данъчното облагане през Решения на Народното събрание на едно четене внася стопанска несигурност не само за субектите, за които това решение се отнася, а за цялата стопанска среда“, каза той. В тази връзка, както се изрази той може да има решение, но само ако минава през закон.

Заместник-министърът на енергетиката Пламен Данаилов от своя страна изрази становище, че това предложение трябва да се допълни. Нещо повече, от думите му стана ясно, че подобен ход ще е необходим предвид факта, че компенсациите за бизнеса за април са осигурени, но още отсега трябва да се мисли за месец май и след това, а и БЕХ изпитва затруднения.  

Както посочи Данаилов, в България цената за бита е най-ниската в Европа – 55 евро. „Тя все пак се компенсира по един или друг начин. Отделно цената за всички небитови потребители след компенсация за целия период е в рамките на около 230 лева за МВтч – средната цена за периода от октомври до февруари включително. За тази цел да бъдат компенсирани всички са отделени близо 3 процента от брутния вътрешен продукт на България.

Отделно ФСЕС се използва и към момента за компенсиране високите цени на електроенергия. В тази връзка министерството принципно подкрепя допълването със средства на фонда, за да може да продължат компенсациите, ако има нужда. Пак тази връзка е и решението на ЕС – компенсациите да продължат дотогава, докогато трябва. В решението няма ограничение със срока“, посочи той.

По отношение обаче на НЕК, понеже тя е включена в този проект на решение, Данаилов каза, че компанията е в добро финансово състояние, но има натрупани милиарди дефицити от предходни периоди. „В едни момент те трябва да бъдат компенсирани“, посочи той. Това, по думите му е един добър момент за такава стъпка.

В същото време той посочи, че „Не става ясно как се третират ВЕИ с премия нула и над това. Отделно ВЕЦ с над 10 МВт са в съвсем друг режим и затова има доста въпроси как (Решението) ще се отрази на дружествата от БЕХ. „Да, АЕЦ е с много ниска себестойност, но в нея не са калкулирани редица разходи, включително и извеждането от експлоатация, а то е изключително скъпо“, коментира той.

„По отношение на всичко горепосочено Министерство на енергетиката предлага да се доразвие предложението и се даде възможност да се определи процент на вноската, която да е едномесечна, или по-скоро да е тримесечна, защото това е по лесно, или този процент да бъде определян от КЕВР в зависимост от цените на пазара и при равно третиране на всички производители по технология като се диференцира вноската в зависимост от технологията и необходимите разходи за поддръжка и работа. Да се прецизира и необходимостта от тези средства и дали няма нужда от законови промени за ФСЕС“, каза заместник-министъра. Правейки сравнение с подобното решение в Румъния той каза, че там се облагат не приходите, а печалбата.

От думите на заместник-министъра на енергетиката на практика стана ясно, че подобно решение има място.

„Компенсациите са до месец април. През април трябва да се вземе решение как ще се продължи от месец май нататък. Една от възможностите е да се продължат компенсациите, но е трудно за БЕХ да осигурява самостоятелно средствата без допълнителна помощ от държавния бюджет или от други участници на енергийния пазар“, посочи Данаилов. Той уточни, че във ФСЕС има 2 млрд.лева, но те са строго разпределени.

Несъгласие с Решението, предложено от депутата от ДПС Рамадан Аталай обаче изразиха представителите на ВЕИ сектора, както и от АТЕБ. Както стана ясно обаче правителството също мисли в посоката, в която е направеното предложение на Рамадан Аталай и  със сигурност развръзка предстои.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща