Рекордно високи цени на храните през март

Цените на хранителните стоки са достигнали през март 2022 г. най-високото ниво откакто Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН води тази статистика от 1990 година.

Индексът на продоволствените цени на FAO

който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар, нарасна с 12.6% спрямо предишния рекорд, достигнат само месец по-рано (през февруари) и скочи с цели 33.6% спрямо март 2021г., достигайки ниво от 159.3 пункта.

Според анализаторите на FAO, това рязко увеличаване на цените се дължи основно на конфликта в Украйна, заедно с високите разходи за енергия.

Украйна и Русия са ключови износители на зърнени храни и слънчогледово масло, като на Русия се падат около 30% от световния износ на пшеница и царевица, докато на Украйна се падат 20%. Войната доведе до внезапно спиране на доставките от Украйна и Русия. Въпреки че Русия продължи да доставя пшеница, санкциите, наложени от САЩ, ЕС, Япония и други страни,  усложниха плащанията, което доведе до несигурност в доставките.

Индексът на цените на зърнените култури на FAO е 170.1 пункта през март, което е с 24.9 пункта (17.1%) повече от февруари и достига най-високото си ниво от 1990 г. насам. Увеличението през този месец се дължи на рязкото покачване на световните цени на пшеницата и едрозърнестите култури, което се дължи главно на предизвиканите от конфликти прекъсвания на износа от Украйна и в по-малка степен от Руската федерация. Очакваното спиране на износа от Черноморския регион оказа отрицателно въздействие върху и без това ограниченото предлагане на пшеница в световен мащаб. Световните цени на пшеницата се повишиха с цели 19,7% през март, подпомогнати от опасенията за състоянието на посевите в Съединените американски щати (САЩ).

Индексът на цените на растителните масла на FAO е средно 248.6 пункта през март, което е с 46,9 пункта (23.2%) повече от февруари и е още един рекорден резултат. Това бързо увеличение се дължи на по-високите цени на слънчогледовото, палмовото, соевото и рапичното масло. Международните котировки на слънчогледовото олио се повишиха значително през март, повлияни от по-ниските експортни доставки на фона на продължаващия конфликт в Черноморския регион. Цените на палмовото, соевото и рапичното масло също се повишиха значително в резултат на по-голямото търсене на световния внос, свързано с прекъсването на доставките на слънчогледово масло. Освен това, световните цени на палмовото масло бяха повишени от по-нататъшното намаляване на доставките от страна на основните страни производителки, а при цените на соевото масло фактор бяха опасенията за намалени експортни доставки в Южна Америка. Заслужава да се отбележи, че нестабилността и по-високите цени на суровия петрол също допринесоха за повишаването на световните цени на растителните масла.

Индексът на цените на млечните продукти на FAO е 145.2 пункта през март, което е с 3.7 пункта (2.6%) повече от февруари, отбелязвайки седми пореден месец на увеличение, и с 27.7 пункта (23.6%) повече от същия период на миналата година. Цените на млечните продукти продължиха да се повишават главно в резултат на свитото предлагане в световен мащаб, тъй като в Западна Европа и Океания не се произвежда достатъчно мляко, за да се задоволи световното търсене. Цените на маслото и млякото на прах се повишиха рязко, което се дължеше на засиленото търсене от страна на вноса на продукти с кратък и дълъг срок на доставка, особено на азиатските пазари, и на продължаващото стабилно вътрешно търсене в Западна Европа. Същевременно на пазарите на сирене също се наблюдаваше намаляване на предлагането поради силното вътрешно търсене в Западна Европа, но котировките на сиренето леко се понижиха в резултат на валутните колебания.

Индексът на цените на месото на FAO* също достигна рекордните 120.0 пункта през март, което е с 5.5 пункта (4.8%) повече спрямо февруари. През март цените на свинското месо се повишават най-бързо от 1995 г. насам, което се дължи на намаляването на броя на закланите животни в Западна Европа и на рязкото нарастване на вътрешното търсене в навечерието на Великден. Цените на птичето месо в световен мащаб се повишиха в резултат на намаленото предлагане от водещите страни износителки поради огнища на птичи грип, както и поради спирането на износа от Украйна в условията на продължаващия конфликт. Цените на говеждото месо също се повишиха, тъй като в някои ключови производствени региони запасите за клане останаха ниски, а търсенето в световен мащаб остана стабилно.

Индексът на цените на захарта на FAO е 117.9 пункта през март, което е със 7.4 пункта (6.7%) повече от февруари и с над 20% повече от същия период на миналата година. По този начин спадът на индекса през последните три месеца е почти напълно компенсиран. Увеличението на световните котировки на захарта през март се дължи главно на рязкото покачване на международните цени на суровия петрол, което се очаква да доведе до по-широко използване на захарната тръстика за производство на етанол в Бразилия през следващия сезон. Допълнителното повишение на бразилския реал спрямо щатския долар също допринесе за повишаването на световните цени на захарта, което обикновено води до по-ниски продажби от страна на производителите, тъй като маржовете на продажбите им в местна валута са намалели. Въпреки това, активната реколта и благоприятните прогнози за производството в Индия, един от водещите износители на захар, допринесоха за забавяне на цените, което предотврати по-голямо увеличение през този месец.

Новата прогноза на FAO за търсенето и предлагането на зърнени култури

показва, че през 2022 г. световното производство на пшеница ще достигне 784 млн. тона, което е с 1,1% повече спрямо 2021 г. Тази оценка се основава на очакването, че поне 20 % от площите със зимни култури в Украйна, по-специално със зимна пшеница, няма да бъдат прибрани в резултат както на преки щети, така и на недостиг или пълна липса на средства за прибиране на реколтата, като данните сочат, че метеорологичните условия в Русия продължават да бъдат благоприятни, а перспективите за реколтата в Европейския съюз, Индия, Китай, Северна Америка и други страни са добри. Благоприятни перспективи за едрозърнестите култури има и в Аржентина, Бразилия и Южна Африка.

Що се отнася до резултата от реколта 2021, FAO оценява общото световно производство на зърнени култури на 2 799 млн. тона, което е малко по-високо от това през 2020 г., като производството на ориз достига исторически максимум от 520,3 млн. тона (по отношение на обруления ориз).

Световното потребление на зърнени култури за сезон 2021-2022 г. се очаква да възлезе на 2 789 млн. тона, като потреблението на ориз вероятно ще достигне рекордно високи стойности, а освен това се очаква да се увеличи потреблението на царевица и пшеница.

Прогнозите са, че световните запаси от зърнени култури ще се увеличат с 2.4% в края на 2022 г. в сравнение с началото на сезона, главно поради по-големите запаси от пшеница и царевица в Русия и Украйна, дължащи се на очаквания спад на износа. FAO прогнозира, че за периода 2021-2022 г. съотношението между запасите и използването на зърнени култури в света ще бъде 29.7%, което е само малко под нивото от предходната година и според ФАО "остава на едно като цяло комфортно ниво".

Като отчита войната в Украйна, както и друга налична информация, FAO прогнозира, че световната търговия със зърнени култури през текущата стопанска година ще бъде 469 млн. тона, което е малко под равнището за сезон 2020-2021 г. Очаква се Европейският съюз и Индия да увеличат износа на пшеница, докато Аржентина, Индия и САЩ ще увеличат доставките на царевица, като отчасти ще компенсират загубата на износ от Черноморския регион.

Покачването на цените

идва, след като глобалната инфлация на потребителските цени вече беше започнала да се повишава поради слабата реколта миналата година заради лошото време и рязкото възстановяване на търсенето след коронавирусната пандемия.

Рязкото покачване на цените на храните ще засегне най-силно по-бедните страни, много от които вече се борят с негативното въздействие на кризата с Covid-19. Много страни в Близкия изток и Северна Африка разчитат както на Украйна, така и на Русия за своите зърнени култури и растителни масла.

Според FAO, близо 50 държави зависят от Русия и Украйна за поне 30 процента от нуждите си от внос на пшеница.

През 2021 г. 36 от 55 държави с продоволствена криза зависеха от износа на Украйна и Русия за повече от 10% от общия си внос на пшеница, включително 21 страни с голяма продоволствена криза.

Бет Бечдол, заместник-генерален директор на ФАО, каза: "Продължаващият конфликт в Украйна засилва опасенията относно въздействието върху продоволствената сигурност в световен мащаб. Свидетели сме на покачване на цените на храните навсякъде, тъй като негативните ефекти от намаляването на износа от Русия и Украйна започват да се засилват."

*Стойността на индекса на цените на месото на FAO за последните месеци е получена от комбинация от прогнозни и действителни цени. Понякога това налага значителни корекции в окончателния индекс на цените на месото на FAO, което от своя страна може да окаже влияние върху общия индекса на цените на храните на FAO.