Доларът поскъпва спрямо повечето основни валути, но отслабва към рублата, въпреки новите санкции

Щатският долар леко поскъпва спрямо еврото, британския паунд и доста активно се повишава спрямо японската йена по време на азиатската търговия в сряда, което продължи и в Европа, тъй като инвеститорите очакват протокола от заседанието на Федералния резерв на САЩ (Фед), проведено на 15 и 16 март, на което Американската централна банка взе решение да повиши основния лихвен процент с 0.25 процентни пункта (пр. п.). Пазарните участници се надяват да видят в протокола нови сигнали относно нагласите на членовете на борда на Фед за поричната политика и за намаляване на обема на активите в баланса.

Ден по-рано председателят на Фед на Канзас Сити Естер Джордж отбеляза, че Фед може да обмисли повишаване на основния лихвен процент с 50 базисни пункта наведнъж на заседанието през май. Джордж участва с право на глас във Федералния комитет по операциите на открития пазар (FOMC) към Фед през 2022 г.

Междувременно членът на Управителния съвет на Федералния резерв Лайл Брейнард заяви, че инфлацията, която е на 40-годишен връх, трябва да бъде ограничена. За тази цел Фед "ще продължи методично да затяга паричната политика чрез поредица от повишения на лихвените проценти и може да започне активно да намалява обема на активите в баланса си още на срещата през май", заяви Брейнард.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.67%, като се доближава до максимума за последните 22 месеца. По-широкият доларов индекс WSJ добави 0.10%.

Обменният курс на еврото спрямо долара се понижи с 0.14% до 1.0893 долара спрямо 1.0905 долара при закриването на предишната сесия. Единната европейска валута поевтиня спрямо долара до най-ниското си ниво от четири седмици насам поради опасенията, че събитията в Украйна ще окажат силно негативно влияние върху икономиката на еврозоната. Европейският съюз планира да въведе нови санкции срещу Москва след твърденията за масови убийства на цивилни граждани в украинския град Буча, а лидерите на Германия и Италия заявиха, че ЕС трябва да обсъди прекратяването на вноса на руски газ. Междувременно проучване показа, че през април оптимизмът на инвеститорите в еврозоната е спаднал до най-ниското си ниво от близо две години.

Британският паунд спадна с 0.06% до 1.3066 долара, което е близо до най-ниската му стойност от ноември 2020 г. насам, спрямо 1.3074 долара предишния ден, тъй като инвеститорите очакват допълнителни сведения за следващите стъпки по отношение на паричната политика на Английската централна банка (BoE), след като банковият регулатор смекчи тона си по време на срещата през март, а Фед заяви, че при необходимост може да повиши лихвите с 50 б.п. на следващите срещи. През март BoE извърши третото си поредно повишение на лихвите, като доведе разходите по заемите до предпандемичните нива, но един от членовете на Борда гласува за запазване на лихвите без промяна, докато през януари всички членове подкрепиха повишение на лихвите, а след срещата членове на борда на BoE заявиха, че по-нататъшно затягане на политиката "може да бъде" подходящо през следващите месеци, вместо "вероятно" миналия месец. Те, обаче, предупредиха, че инфлацията, която в момента е на 30-годишен връх, може да се повиши допълнително до около 8% през второто тримесечие на 2022 г., а по-късно тази година може би ще бъде още по-висока.

Стойността на американската валута спрямо японската йената се повиши с 0.20% до 123.87 йени при 123.60 йени в предходната търговска сесия. Японската валута поевтиня за четвърта поредна сесия и се върна към най-ниската си стойност от близо 7 години, след като управителят на Японската централна банка Харухико Курода призна, че се притеснява от бързия спад на йената и се присъедини към други банкери, които предупредиха, че рязкото понижение на йената може да навреди на зависимата от вноса икономика на страната. Въпреки това министърът на финансите на Япония опроверга очакванията за правителствена намеса на валутните пазари. Централната банка също така твърдо отстояваше ангажимента си да поддържа масирани стимули и ниски лихвени проценти, като миналата седмица проведе масирана операция по закупуване на 10-годишни държавни облигации с фиксиран лихвен процент, за да защити тяхната доходност в условията на нарастващи лихвени проценти по света. Това рязко контрастираше с политиките на други големи централни банки, като Федералният резерв посочи агресивна комбинация от по-голямо повишаване на лихвените проценти и бързо намаляване на баланса.

И въпреки че пертролът подължи да се покачва, силно зависимите от неговите котировки валути – канадският долар и норвежката крона поевтиняха съответно с 0.14% до 1.2502 канадски долара за един американски и с 0.05% до 8.7659 норвежки крони за един американски долар, с което изненадаха много пазарни участници.

Американският лек суров петрол (WTI) се повиши с 1.14% до 103.120 долара за барел с доставка през май, а европейският вид Brent нарасна с 1.23% до 107.950 долара за барел.

Затова пък другите т. нар. стокови валути в Азия – австралийският и новозеландският долари поскъпнаха с 0.49% до 0.7580 щатски долара за един австралиец и с 0.12% до 0.6956 американски долара за едно „киви“. По принцип върху динамиката на двете валути по-силно влияние оказват местни фактори, свързани с износа, отколкото котировките на петрола.

Например австралийският долар се доближи до 41-седмичен връх, след като Резервната банка на Австралия (RBA) сигнализира, че може да започне да повишава лихвените проценти до няколко месеца, ако данните за разходите за труд и инфлацията дадат добри резултати, които се очакват в четвъртък. Централната банка също така запази паричния лихвен процент непроменен на рекордно ниското ниво от 0.1%, както се очакваше. Същевременно управителят на RBA Филип Лоу заяви, че преди да повиши лихвените проценти, Бордът иска да види реални доказателства, че инфлацията устойчиво се движи в целевия диапазон от 2% до 3%. Той също така отбеляза, че ако нарастването на разходите за труд се забавят, това би било сигнал, че инфлацията се задържа в целевите граници на RBA до 3 на сто годишно.

„Кивито“ остана с над 6% над най-ниските си стойности от началото на годината, след като МВФ призова Резервната банка на Нова Зеландия (RBNZ) да извърши "значително увеличение" на основния лихвен процент в краткосрочен план, за да се справи с инфлацията. През февруари RBNZ повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 1% и заяви, че е готова да увеличи лихвата "с по-големи стъпки, ако това е необходимо през следващите тримесечия".

След руската военна инвазия в Украйна интересът към рублата се повиши, а след решението на президента Путин за руския петрол и природен газ да се плаща в рубли през банката на Газпром, като се прилагат котировки, определяни всеки ден от Централната банка на Русия, вниманието на пазарните участници се повиши още повече. Руската рубла продължи да поскъпва и в сряда, като нарасна с 2.35% до 83.6720 рубли за долар.

След като през март рублата падна до 150 за долар поради санкциите, наскоро тя възстанови загубите си, тъй като властите в Москва повишиха основния лихвен процент до 20%, наложиха строг капиталов контрол, избегнаха неизпълнението на държавните задължения за плащания по държани облигации и спомогнаха за стабилизирането на финансовите пазари. Предстоящото решение на ЕС да въведе нови санкции, вкл. забрана за изкупуване на руски въглища, може да подложи на нов натиск руската рубла, още повече, че Министерството на финансите на САЩ спря достъпа на Русия до доларовите си резерви в САЩ, поради което Русия не може да плати над 600 млн. долара под формата на купонни плащания по деноминирани в долари държавни облигации. Плащанията трябваше да бъдат извършени на 4 април, което не се случи, и започна да тече 30-дневният гратисен период преди да бъде обявен историческия фалит.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics