Караджов: Работим по нов закон за инфраструктурата, сегашният бави проектите с години

Трябва да бъде създаден нов закон за изграждането на инфраструктура. Причината е, че сега действащият Закон за устройство на територията (ЗУТ) е непригоден за изграждането на инфраструктурни обекти, процедурите по него са много тромави и това е една от основните причини България да има толкова малко магистрали и изобщо такива проекти да се бавят дълги години. Това обясни в ефира на Нова телевизия вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. В тази връзка той съобщи, че вече е възложил да се работи върху идеи за създаване на нов инфраструктурен закон, чрез който тези проблеми да бъдат изчистени. Идеята му е всички срокове по различните процедури да бъдат сведени до срок от една година, тъй като в момента, за да се започне изграждането на някакъв инфраструктурен обект, са необходими 5-6 години само за подготвителната работа и свързаните с това процедури от момента на идейния проект.

Караджов обясни, че в началото е смятал, че това може да бъде и временен закон, например за интензивното развитие на инфраструктурата до 2030 г. По този начин държавата ще успее да навакса пропуснатото много време за изграждането на тези големи инфраструктурни проекти като магистралите, но и не само. „В противен случай българинът никога няма да получи това, което иска, а реално си плаща за него“, каза вицепремиерът. Сега обаче мнението му се е променило и това трябва да бъде постоянен закон. А в него много строго трябва да бъде определено всеки чиновник в какви срокове трябва свърши съответната работа. Защото в момента има срокове само за институциите, някои от които са страшно дълги. Караджов даде пример с екологичната оценка, която отнема 20 месеца. И допълни, че се надява до края на лятото вече да има някакви конкретни предложения за този нов закон.

Новото правителство е заварило договори за текущи ремонти и поддръжка на пътища, по които не може да възлага нови. Това е юридически проблем, който пречи в някои случаи да могат да се ремонтират пътища, които са в лошо и дори окаяно състояние, обясни още Караджов. От една страна проблемът е, че заварените такива контракти веднъж са били обявени за надхвърлили многократно размера си, следователно по тях повече не може да се възлагат нови дейности. По време на служебното правителство пък част от тях са били и прекратени. А освен това до юни поетапно ще отпаднат общо 32 такива договора.

Той даде този пример във връзка с окаяното състояние на стария път през Витиня, откъдето са принудени да преминават в момента тежкотоварните камиони, тъй като не могат да минават по единия от виадуктите на магистрала „Хемус“ там, тъй като той има технически проблем и няма как да издържи ТИР-овете. Караджов обясни, че е поръчал на АПИ, въпреки че и те са наясно, че така ще нарушат закона, да започнат ремонт по този път, защото е повече от наложително. Паралелно с това обаче от МРРБ са внесли в парламента, с цел да се избавят от тези „юридически клещи”, проект на решение, което ще позволи да се възлагат нови поръчки по тези договори за ремонти. Това ще се отнася включително и за обекти, където ремонтите са започнати, но прекъснати. Караджов отбеляза, че такава е ситуацията при 278 обекта. И допълни, че въпросните предложения днес трябва да бъдат разгледани от депутатите от ресорната комисия. И изрази надежда, че при одобрение от тяхна страна, още в четвъртък те ще бъдат вкарани за гласуване и в пленарна зала, за да могат по-бързо да започнат тези належащи ремонти.

По отношение на развитието на проекта за изграждането на магистрала „Струма“ в района на Кресненското дефиле Караджов обясни, че в момента от МОСВ не са съгласни с последния вариант на трасето, който предвижда през самото дефиле да останат две ленти за движение в едната посока, а по билото да има трилентово платно в другата посока. Предложенията към момента са две – магистралата да премине през участъка посредством тунел или и двете платна да бъдат изградени по хълма над дефилето. Караджов обясни, че се изчаква да преминат процедурите по т.нар. Бернска конвенция и да стане ясно колко ще струва изграждането при тези два варианта, каква ще е икономическата и социалната цена за местното население, както и какво ще струва това от екологична гледна точка. „Според изводите по всички тези параметри ще бъде избран и кой точно вариант да бъде изпълнен“, обясни Караджов.

По отношение на сроковете, в които евентуално може да започне реалното строителство на участъка, той отбеляза, че това зависи от избора на конкретен вариант на трасе. Ако остане последният – с двулентов път в самото дефиле и 3-лентов в обратната посока по хълма, ще бъде най-бързо, тъй като има и избран изпълнители за надзор, работата може да започне веднага. Времето за проектиране ще бъде 240 дни. Също така има и цени, но вероятно ще трябва да бъдат преразгледани, тъй като са отпреди 2 години, а в последните месеци цените на материалите поскъпнаха значително. Караджов отбеляза, че преди това комисиите, които разглеждат различните варианти, би трябвало да приключат работа през този или следващия месец.

Има напредък по строителството на участъци 1, 2 и 3 на автомагистрала „Хемус“ в рамките на първите 100 дни от управлението на настоящото правителство. Там обаче няма асфалтиране, тъй като през зимата такива дейности са невъзможни, съобщи още регионалният министър. Той допълни, че сериозен напредък има и по изграждането на пътя „Видин-Ботевград“. И по двата проекта вчера е обсъждано дали вече времето е подходящо, за да започне и полагане на асфалт, което самите фирми-изпълнителки вече са поискали да започнат да правят. Според Караджов вече може да се даде такова разрешение.

По отношение на разследването за парите, платени за „Хемус“, вицепремиерът отбеляза, че си е поставил задача да бъде разплетен казусът с инхаус процедурите до края на май. От думите му стана ясно, че той не разглежда вариант за прекратяване на сключените вече там договори, защото това ще даде основание на фирмите да си одържат 35% от авансово платените им пари, което означава държавата да загуби 1.35 млрд. лв. „За мен това е прекомерен риск и няма да взема такова решение“, категоричен бе вицепремиерът. Той допълни, че основната му цел е договорите с тези фирми, независимо за какъв предмет на дейност са сключени, да бъдат трансформирани в реални договори за строителство, така че вече строителите да носят отговорност за гаранциите за това, което ще построят. Защото в момента, според договорите, има доставчици на материали, има наемодатели на строителна техника, но не и за строителство. И в този случай отговорна за гаранцията е държавната компания „Автомагистрали“, която обаче реално не е извършвала строителните дейности.

Между 2 и 7 ст. на километър от 1 юли ще плащат вече и товарните автомобили, когато преминават по второкласните пътища на страната. Но това е трябвало да се случи още преди две години при въвеждането на тол системата у нас, а не за тях ставката да бъде определена като 0 стотинки, каза Караджов. Той отбеляза, че напълно разбира недоволството на превозвачите от това решение и че дори е солидарен с него, но не няма да се отметне от въвеждането на ставка и за второкласните пътища.

Във връзка с несъгласието на превозвачите с тази мярка той изтъкна още, че в сектора на превозите има ръст, те се увеличават, а дори и по време на пандемията там не е имало такъв икономически спад като в другите. Но все пак призна, че това не означава, че техните разходи дори и без новите пътни такси не се увеличават.

Караджов също така призна, че състоянието на българските пътища е „меко казано отвратително“. Затова и се предприема стъпката с голямото увеличаване на бюджета за пътни ремонти през т.г., за да могат да се оправят поне магистралите, първокласните и скоростните пътища. А след това ще се премине към активни ремонти и на второкласните. Той изтъкна, че на практика държавата предварително е заложила да изхарчи тази надбавка, която след това очаква да получи от увеличението на тол таксите. „Държавата дава, но след това иска и този, който ползва, да плаща. Защото иначе ще трябва да го платят пенсионерите и хората, които не ползват толкова активно пътищата“, каза Караджов. Той отново напомни, че две трети от приходите през 2021 г. са били от е-винетките за леките автомобили и едва една трета – от тежкотоварния трафик, което е несправедливо и трябва да е точно обратното. „Сега, от 1 юли, това вече ще бъде балансирано“, отбеляза министърът.

По отношение на кандидатурите за нов управител на БНБ, Караджов отбеляза, че като лични качества познава само Любомир Каримански. И го познава като почтен и сериозен човек както като финансист, така и на база моралните му качества. Вицепремиерът отбеляза, че се е запознал с него преди около 6 месеца и през този период е имало неща, върху които са работили заедно, чрез което е създал впечатленията си. „Делови човек е, с него се работи лесно“, каза Караджов.

Той допълни, че би се чувствал спокоен който и от двамата кандидати да бъде избран, ако показателят за това е дали ще има нов случай като с КТБ.

Според думите на Караджов най-важното за кандидатът за гуверньор е да е добър професионалист, да е стабилен като характер, т.е. да не може някой да му дърпа конците и да може да прояви твърдост, когато се зародят признаците на едно ново КТБ.

Вицепремиерът определи като добър вариант, че управляващата коалиция има двама кандидати, тъй като няма нищо по-добро от съревнованието. По думите му единната кандидатура би носила политическото послание, че една стабилна коалиция излъчва един кандидат. Но според него стабилна коалиция спокойно може да излъчи двама и дори и трима кандидати.