Eвро, банки, рискове, кризи: надбягването между Гюров и Каримански за БНБ

Основен приоритет за двамата кандидати за управител на БНБ е въвеждането на еврото. Определиха банковата система като стабилна и добре капитализирана, но според тях се нуждае от промяна

Икономика / Финанси
Георги Вулов
705
article picture alt description

Снимка: БТА

Словесната битка между кандидатите за управител на Българската народна банка (БНБ) завърши с примирие и без лични нападки между двамата кандидати за поста, издигнати от две от партиите в управляващата коалиция – Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" (ПП) и Любомир Каримански от "Има такъв народ" (ИТН). Двамата запазиха добрия тон и заложиха на професионалната си експертиза, което беше установи по време на тяхното изслужване в парламентарната бюджетна комисия в сряда, 31 март, продължило повече от 3 часа и предавано онлайн по интернет на сайта на Народното събрание.

Предложението за Андрей Гюров може да прочетете тук!

Предложението за Любомир Каримански може да прочетете тук!

Въпреки че в началото на изслушването бившият министър на образованието Красимир Вълчев, депутат от ГЕРБ-ДПС, поиска преди да се гласува да бъдат изслушани кандидатите, да бъде установено дали научната степен „доктор“ от Виенския университет, както е посочено в биографията на Андрей Гюров, е регистрирана в Националния център за информация и документация (НЦИД). Депутатите решиха кандидатите да отговорят на въпросите, защото по думите на Румен Гечев от БСП, който председателстваше комисията, тъй като нейният председател Каримански е кандидат, а големият дебат ще е в парламента. Освен това, за поста управител на БНБ не е нужно кандидатът да е доктор, а магистър, аргументира се още Гечев. Преди да се стигне до това решение, бяха изгубени повече от 20 минути в политическа реторика. По-късно по време на изслушването стана ясно, че има регистрация в НЦИД, направена от Американския университет в Благоевград, където Гюров е преподавател.

Общото за двамата

И двамата кандидати приемат за "червена линия" настоящия фиксиран курс на еврото (1.95583 лева и обратен - 0.511292 евро за един лев), който трябва да се защитава при влизането на България в еврозоната, за да са спокойни хората, подчерта Каримански.

Гюров допълни, че курсът зависи от решението на Съвета на Европа и на Европейската централна банка (ЕЦБ), „но ако има мотивирани съображения той да е друг, то трябва България да ги адресира и да се опита да изчисти дисбаланси, които биха могли да съществуват“.

И двамата откроиха като основен приоритет за работата на БНБ въвеждането на еврото. Освен това, те смятат, че трябва да има ефективен банков надзор и са на едно мнение, че банковата система е стабилна и добре капитализирана, но се нуждае от промяна.

Нюансите за еврото

Андрей Гюров обърна специално внимание на кредитния риск. "Мога да сравня тази ситуация с нивата на ваксинация срещу Covid - 30% ваксинирани срещу 70% неваксинирани. По подобен начин в българската банкова система отделни институции са ваксинирани срещу високи нива на риск – те използват вътрешни рейтингови модели, което покрива около 25-30 процента от целия кредитен портфейл в българската банкова система", заяви Гюров.

Кандидатът на ПП смята, че е важно да се осигури приемственост и да се предприемат стъпки за справяне с предизвикателствата, пред които е изправена българската банкова система при въвеждане на еврото. Затова БНБ трябва да играе активна роля за преминаване към еврото, а „успехът за това минава през широка комуникационна кампания“.

За Каримански едно от важните неща за влизането в еврозоната е превалутирането на депозити, кредити, ценни книжа, на дялови участия в дружества, обезпечения. Той препоръча да продължи да се развива тясното сътрудничество на БНБ с ЕЦБ. „Нужно е час по-скоро да предприемем мерки за адекватен план за присъединяване към еврото. Сегашният план трябва да бъде обновен, защото в него няма широка професионална дискусия за присъединяване към еврото. Резултати от тази дискусия да се предоставят на обществото, за да може то да се ориентира. Нужно е да се направи анализ за резултатите от приемането на еврото по области - например в публичния сектор, както и да се обясни как ще стане превалутирането на депозити, кредити, различни видове задължения и други“, посочи Каримански.

Той подчерта, че ще продължи да изпълнява стратегическите приоритети на сегашното ръководство на БНБ. Кандидатът на ИТН отдели специално внимание в стратегията си за развитие на БНБ върху инфлацията, както и върху подобряването на кредитните портфейли в процеса за присъединяване на България към еврозоната.

„При мерките на БНБ за превалутиране е важна координацията, но и да се отстояват национални цели, да не се допускат чужди сценарии“, подчерта Каримански и посочи, че при разширяване на критериите за членство в еврозоната трябва да се предвиди отражението им върху пенсионната и здравната система. Кандидатът на ИТН препоръча да се отчетат всички основополагащи фактори към процеса на интеграция, сред които влиянието на вътрешната и външната среда, и дали няма да получим допълнителен шок от инфлацията.

Приоритетите на двамата кандидати

За Андрей Гюров през следващия мандат (2022-2028) управителят на БНБ трябва да намери баланс между посрещане на икономическите предизвикателства пред финансовата система и да предприеме мерки за заздравяване и устойчиво развитие на българската банкова система. Той оцени банковата система като стабилна и добре капитализирана, но тя се изправя пред нови предизвикателства като дигитална трансформация, регулаторна среда, определяна от ЕЦБ, и въпреки това банкова система изостава в общата консолидация и високи такси за банкови услуги.

Затова и кандидатът на ПП поставя високи цели за новия управител на централната банка, а за тяхното изпълнение той открои пет приоритета, които са в основата на стратегическия план за управление на БНБ: ефективен и модерен банков надзор; подготовката и управление на процеси по приемане на еврото; дигитална трансформация, подобрена комуникация и повдигане на авторитета на БНБ като уважавано и желано място за работа.

По думите на Гюров, най-големите предизвикателства са пред банковия надзор. Той обясни, че българската банкова система използва метода на по-високи нива на капитализация, не рядко над 20 процента от рисковите нива на активите. Това, обаче, е за сметка на по-ниско ниво на кредитиране и по-скъпи услуги. „В истинската конкуренция по-ефективните институции биха привлекли по-добрите клиенти с по-добра цена. Така по-слабите участници биха напуснали пазара, защото не могат да предложат добри условия на своите клиенти“, посочи кандидатът на ПП.

На свой ред Любомир Каримански обясни, че основните му стратегически цели са свързани с това, което касае всеки човек в България – населението, фирмите и най-вече как централната банка може да помогне на правителството със съветите си. За пример той даде централните банки в Европа, които реагират на настъпилата кризисна ситуация и наслагването на няколко кризи, но след предварителен анализ.

Кандидатът на ИТН съобщи, че първата му стратегическа цел, ако бъде избран, ще бъде да акцентира върху икономическите анализи, изследвания и прогнози, и по-конкретно за приемането на еврото.

„БНБ е единствената институция, която прави такива стратегически анализи. Такива анализи за инфлацията и за икономическия растеж могат да позволят на правителството да взема добре аргументирани решения за справяне с кризите“, подчерта Каримански.

Другите му приоритети ще са банковият надзор и регулациите, оценката на рисковете за банковата система, платежната инфраструктура и дигиталната трансформация, институционалното модернизиране и развитие на централната банка.

Каримански смята, че сега БНБ е затворена и свръх консервативна. „Няма да критикувам правителството, но ще предоставя анализ с данните и БНБ ще алармира, ако има нещо притеснително, което да изкривява картината“, отговори той на въпрос каква да е координацията на централната банка с изпълнителната власт.

Промени в банковата система

И двамата кандидати посочиха, че въпреки добрата си капитализация, банковата система в България се нуждае от промени. „Банковата система в България има сред най-високите нива на капитализация в Европа за сметка на по-скъпи услуги и по-малко кредитиране“, обобщи Андрей Гюров. Той постави акцент върху навлизането на иновативните компании и техните конкурентни предизвикателства, защото „те са с по-ниски разходи и по-иновативни бизнес модели". Затова кандидатът на ПП препоръча банковата система да осигурява достъп до пазара на нови иновативни компании за услуги, за да стане България предпочитана юрисдикция. Ако бъде избран за управител на централната банка, той ще настоява БНБ да има електронно деловодство, което да спести разходи, дори изцяло електронна дигитализация в улеснение на физическите лица и при издаване на лицензи. В същото време българската централна банка трябва да отстоява независимостта си, доколкото ѝ позволява членството в банковия съюз, както и прилагане на специални надзорни мерки за по-ниски лихви и такси на потребителите, да се обръща специално внимание при кредитирането за бизнеса към проекти с висока добавена стойност.

След анализ, Андрей Гюров ще предложи БНБ на институционално ниво да се въведат по-таргетирани фактори за обвързване на размера на инвестициите с оценката на имотите, които се предоставят за обезпечение, като се има предвид продажбата и реализирането им на пазара, когато според сценариите цената е по-ниска от очакваното. Той отбеляза, че трябва да се преценява дали има концентрация на риск при отделните институции и достатъчно буфери.

Любомир Каримански смята, че подобряването на банковата система преминава първо през регулациите на банковия надзор, където „има дефицити как да се извършват оценките за обезпеченост“. Той препоръча разработването на устойчиви модели и пътна карта, която да посочва как да се реагира на кризите, а „кредитният риск да има предпазни мерки за минимизиране на натиска“, каза кандидатът за управител на БНБ, издигнат от ИТН.

Той обясни, че при оценка на проекти за кредитиране трябва да има и нестандартен модел, който да открива недостатъци, а банките да подобряват практиките за кредитния риск и да имат възможност предварително да идентифицират проблеми на кредитополучатели и представените обезпечения.

Въпросите към кандидатите

Съществена част от изслушването на двамата кандидати бяха въпросите на членовете на парламентарната бюджетна комисия и постъпили от медии и обществени и браншови организации, които председателстващият заседанието заместник-председател на комисията Румен Гечев обобщаваше. Повечето от тях бяха свързани с приемането на еврото, но и с управлението на резервите, както и с кредитирането на правителството.

„Няма индикации за влошаване на ситуацията и няма основание да се вдигат буферите, а капиталовата адекватност е достатъчна - над 19% в момента. Достатъчни са всички мерки, които се вземат навреме при ипотечното кредитиране“, каза Каримански в отговор на въпрос за ръста на заеми за покупка на жилища.

Не беше възприет еднозначно отговорът на Андрей Гюров, че БНБ не трябва да финансира правителството, дори предизвика коментар на неодобрение от страна на бившия министър на финансите и настоящ депутат от ГЕРБ Кирил Ананиев. За да успокои създалото се напрежение в залата председателстващият Румен Гечев посъветва народните представители да реагират само ако кандидатите не са отговорили на техен въпрос, защото „кандидатите не са на изпит“.

„В момента реално БНБ не разполага с инструменти да влияе върху високата инфлация“, каза Гюров в отговор на друг въпрос и затова препоръча да се работи за по-висока икономическа активност в страната.

Както и Каримански, така и Гюров смята, че трябва да има масирана кампания за информиране за бъдещото приемане на еврото. За кандидата на ИТН, обаче, икономическата ситуация ще покаже дали можем да спазим определената дата 1 януари 2024 година за влизане в еврозоната. „Важното е да защитим икономиката на страната и да намерим подходящия икономически момент България да се присъедини към валутния съюз", отбеляза Любомир Каримански.

Относно управлението на златните и валутните резерви и двамата кандидати посочиха, че трябва да се запази сегашното отношение на консервативен подход, тъй като специално за съхранението на златния резерв има договорни отношения, а и трябва да се спазва принципът на диверсификация.

Какво предстои

В края на заседанието на парламентарната бюджетна комисия по изслушване на кандидатите за управител на БНБ, председателстващият Румен Гечев обобщи, че всички въпроси са били много добронамерени и важни към кандидатите.

По неговите думи, предстои комисията да подготви доклад, който да внесе в деловодството на Народното събрание с препоръка за гласуване. След това кандидатите ще представят своите визии за управлението пред народните представители, преди да гласуват. Победителят ще бъде избран с обикновено мнозинство от половината гласове в залата плюс един народни представители.

До избор може и да не се стигне, тъй като и двамата кандидати са издигнати от политически формации от управляващата коалиция, а при заявената подкрепа от ГЕРБ и ДПС за един от двамата кандидати, може да се бламира кворума, честа практика напоследък в пленарна зала. Важни може да се окажат и гласовете на „Възраждане“, ако променят позицията си, тъй като преди време от групата заявиха, че няма да подкрепят нито един от двата кандидати, защото са против въвеждане на еврото.

„Играта с кворума“, освен че крие опасност да не се стигне до избор, може да изиграе лоша шега на управляващите и новият управител на БНБ да бъде избран с по-малко гласове.

В случая е редно да припомним, че мандатът на управителя на БНБ Димитър Радев изтече на 15 юли 2021 г., на подуправителя и ръководител на управление "Банково" Нина Стоянова - на 29 юли, на подуправителя и ръководител на управление "Емисионно" (валутния борд) Калин Христов - на 24 октомври. Всъщност само третият подуправител и ръководител на управление "Банков надзор" Радослав Миленков, към когото индиректно бяха отправени критики от двамата кандидати за управител на БНБ, е с действащ непросрочен мандат, тъй като беше избран от парламента на 22 март 2019 година.

По закон управителят на БНБ се избира от Народното събрание, а депутатите одобряват или отхвърлят кандидатите за подуправители по предложение на управителя на централната банка.

Обзорът беше публикуван първо на business.dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща