Какви промени на манималната заплата, осигуряване и обезщетения влизат в сила от 1 април

Няколко съществени промени, свързани със заплащането на труда, осигуряването и обезщетенията влизат в сила от 1 април.

На първо място това е увеличаването на минималната работна заплата от 650 на 710  лева

което представлява повишение с 9.2%, а минималното часово заплащане става 4.29 лв.

При приемането на държавния бюджет за 2022 година и по-точно в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., която е съставна част на Закона за държавния бюджет, са записани тези промени.

Месец по-късно, на 23 март с правителствено постановление, което беше предложено за едномесечни консултации, беше регламентирано повишението в подзаконов нормативен акт, а в мотивите на правителството за неговото обсъждане и приемане беше записано, че новият размер на минималната работна заплата ще допринесе за:

- повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа;

- реализиране и задържане на най-нискодоходната част от работната сила на българския трудов пазар;

- повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите;

- намаляване на подоходното неравенство;

- повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и намаляване на риска от бедност;

- нарастването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на доходите.

Синдикатите подкрепиха на Националния съвет за тристранно сътрудничество увеличението на минималното възнаграждение, но продължават да настояват, че то е крайно недостатъчно. В същото време от Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" посочиха, че публикувани от Националния статистически институт данни сочат, че инфлацията на годишна база през февруари т.г. спрямо февруари м.г. се е увеличила с цели 10 процента, а ръстът на минималната заплата е едва 9.2 процента. Галопиращо нарастващите цени на енергоносителите за бизнеса се отразяват и на домакинствата през увеличените цени на стоките, заявиха от синдиката.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) поискаха минималната заплата да се увеличи втори път тази година и от 1 юли с актуализацията на бюджета да стане поне 760 лв. Така ще се осигури привеждане на минималната работна заплата в съотношение със средната от 50 процента така, както препоръчва и директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати, отбелязаха от КНСБ.

Работодателите също подкрепиха промените, но искат минималното възнаграждение да се определя по икономически дейности. Тяхното искане на практика беше удовлетворено в в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., че последващо увеличение за 2023 и 2024 г. се предвижда да бъде обвързано с въвеждане механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата.

Минималният осигурителен доход

за самоосигуряващите се също се увеличава от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април т.г. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се увеличава от 420 лв. на 710 лв.

Максималният осигурителен доход

за всички осигурени се увеличава от 3 000 лв. на 3 400 лв. Считано от 1 април 2022 г., размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя, както следва: за хора със 100 процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и определена чужда помощ – 160 на сто от социалната пенсия за старост ( при 135 на сто до 1 април), за хора с над 90 до 100 процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 140 процента от социалната пенсия за старост - при 135 на сто до 1 април, за хора с между 71 и 90 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 130 процента от социалната пенсия за старост, при 125 на сто до 1 април.

Обезщетенията

Има промени и при минималния и максималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица: минималният става 18 лева от 1 април при 12 лв. до 31 март, а максималният от 74,29 лв. до 31 март се променя на 85,71 лв. от 1 април.

Паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от  650 лв. до 31 март става 710 лв. от 1 април.

Максималният месечен размер на гарантираното вземане на работниците и служителите е 1625 лв. до 31 март, а от 1 април става 1775 лв. Еднократната помощ при смърт на осигурен човек е 540 лв.

Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност - първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността - от Държавното обществено осигуряване. Запазва се периодът преди настъпване на осигурителното събитие, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на паричните обезщетения при временна неработоспособност е 18 месеца, бременност и раждане – 24 месеца, безработица – 24 месеца.

От 1 април т.г. се увеличава доходният критерий за получаване на семейни помощи за деца и той става съответно 610 лева - за получаване на пълния размер на помощта, и от 510 до 610 лева – за получаване на 80 процента от нея. Увеличават се и детските надбавки, като за едно дете сумата се повишава от 40 на 50 лева, за две – от 90 на 110 лева, за три – 135 лева.