Доларът изтри част от загубите си от сряда в очакване на новини от преговорите за мир в Украйна

В днешната търговия щатският долар възвърна повишението си спрямо еврото, японската йена и повечето основни валути и изтри част от загубите си от сряда, когато отчете общо понижение, в очакване на новини за насрочване на нови преговори между Украйна и Русия, след като разгорите в Истанбул приключиха с оцента на световните медии за позитивно развитие, но без пробив.

Търговците на валута следят развитието на ситуацията в Украйна, като общото настроение на пазара се променя от предпазлив оптимизъм непосредствено след приключването на последния кръг от преговорите между двете страни в Истанбул до сдържан скептицизъм след съобщенията от Пентагона вчера, че все още съществува риск от ескалация на напрежението.

Във фокуса на инвеститорите в четвъртък са и статистическите данни от Европа. Днес се очаква да бъдат публикувани редица важни макроикономически данни, включително окончателните данни за изменението на БВП на Обединеното кралство през четвъртото тримесечие на миналата година, данните за продажбите на дребно в Германия и равнището на безработица в ЕС.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.14%, докато по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.11%.

Еврото се търгуваше на ниво от 1.1168 долара, спрямо 1.1159 долара в края на предходната сесия, което представлява минимален ръст от 0.1% на долара.

"Еврото е един от лидерите през последните сесии, което отчасти отразява положителните новини за конфликта между Русия и Украйна", каза Карол Конг от Commonwealth Bank of Australia. Наред с това галопиращата инфлация накара инвеститорите да заложат, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще прекрати ерата на отрицателните лихвени проценти по-рано, отколкото се очакваше досега. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард вече отбеляза, че централната банка може да прекрати схемата си за стимулиране на изкупуването на облигации през третото тримесечие, тъй като насрещните ветрове от войната в Украйна влошават бушуващата инфлация. Данните следващия петък се очаква да покажат, че основният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в еврозоната отново е нараснал през март, достигайки нов исторически връх от 6.5% на годишна база спрямо 5.9% през февруари.

Стойността на американската валута спрямо японската национална валута се повиши с 0.47% до 121.54 йени за долар, спрямо 121.83 йени в края на търговията в сряда, задържайки рязкото си възстановяване от 6-годишното дъно на фона на нарастващите опасения, че властите могат да се намесят на валутните пазари, но се очертава да преживее най-лошия си месец от ноември 2016 г. насам. Йената се понижи с близо 6% през март, тъй като твърдият ангажимент на Японската централна банка (BoJ) да запази масираните стимули рязко контрастира с други големи централни банки, които започнаха да нормализират паричната си политика. BoJ също така обяви, че тази седмица е провела неограничени операции по закупуване на 10-годишни държавни облигации с фиксиран лихвен процент, тъй като централната банка отстоява целевата си доходност в условията на нарастващи глобални лихвени проценти. Междувременно срещата между управителя на BOJ Харухико Курода и министър-председателя Фумио Кишида в сряда породи спекулации за постигнато принципно договаряне за реакция на фона на бързото отслабване на йената, но официално съобщение все още няма.

След като в сряда петролът върна възходящия си тренд, в четвъртък отново поевтиня. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка през май се понижи с 4.65% до 102.780 долара за барел, а европейският вид Brent загуби 3.80% до 109.140 долара за барел. В резултат на това най-силно зависимите валути от борсовите котировки на петрола – канадският долар и норвежката крона спаднаха съответно с 0.17% до 1.2505 канадски долара за един американски и с 0.55% до 8.6172 норвежки крони за един щатски долар.

И другите две стокови валути – австралийският и новозеландският долари също отслабнаха съответно с 0.61% до 0.7474 щатски долара за един австралийски и с 0.30% до 0.6946 американски долара за едно „киви“. Австралийският долар слезе от най-високите си нива от близо пет месеца, тъй като цените на суровините поскъпнаха отново, което притисна австралийската валута, предвид статута на страната като нетен износител на енергия и основен производител на други основни материали. Освен това, пазарните участници подкрепят натиска върху Резервната банка на Австралия (RBA) да догони темпа на затягане на паричната политика на Федералния резерв на САЩ, като залагат, че официалният паричен лихвен процент в Австралия ще достигне 1.5% през тази година. Същевременно протоколът от последното заседание по паричната политика показа, че RBA признава войната в Украйна като "основен източник на несигурност", но заявява, че съветът банката е готов да прояви търпение, докато следи как се развиват различните фактори, влияещи върху инфлацията в Австралия.

Руската рубла, която напоследък е обект на специално внимание, продължи да се повишава и в четвъртък, достигайки 79.6250 рубли за долар на международните пазари, което е нарастване с 4.77%, докато на Московската борса доларът спадна спрямо руската валута до 84.0851 рубли, което е с 68.51 копейки под официалния курс на централната банка на Русия. Рублата се срина до 150 за долар в началото на март след редица международни санкции срещу Москва, но оттогава възстанови по-голямата част от загубите си поради строгия контрол на Руската централна банка и правителството и липсата на допълнителни международни санкции, което се дължи на първите признаци за благоприятно развитие на ситуацията в Украйна, след преговори в Истанбул. Русия заяви, че ще намали военните си операции в Киев и други градове, а Украйна предложи да приеме неутрален статут. Според оценки на световните агенции, "престои още много работа" по темите за Крим и Донбас.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.