Недоволството беше потушено, но спасението на българските плодове и зеленчуци е далече

Три дни между 14 и 16 март протестираха производители от сектор „Плодове и зеленчуци“ в различни краища на страната с искане за помощ от държавата, за да бъдат спасени българските плодове и да се запази тяхното пазарно присъствие по света. Причината за недоволството на бранша е редуцирането на средствата за подпомагане с почти 30% в сравнение с предходните години.

Преди това Държавен фонд „Земеделие“ изплати на производителите на плодове и зеленчуци общо 76 048 031 лв. по схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2021. Субсидии получиха 12 952 земеделски стопани, заявили площи с плодове, зеленчуци, оранжерийно зеленчукопроизводство. Близо половината от общата сума беше за производителите на плодове, като общият размер на изплатените суми по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (СП - основна) е 30 234 392.61 лева, а оторизираните средства по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) - СП (други) е 6 809 906.52 лева или общо 37 044 299.13 лева.

Това, обаче, не се хареса на хората от сектора и те излязоха на протест с обвиненията, че липсва адекватен контрол при разпределянето на държавния бюджет и призоваха Министерството на земеделието да вземе навременни мерки за подпомагането на сектора.

„Ако в днешния ден (16 март – бел. авт.) не се вземе решението да бъдем подпомогнати, ние ще останем без българските плодове и зеленчуци”, предупреди Цветан Цеков от национална браншова камара „Плодове и зеленчуци“.

Според протестиращите, причината за недоволството е продиктувано от продължаващото неглижиране на сектор „плодове и зеленчуци“, а системното му недофинансиране и дисбаланса при подпомагането на секторите в земеделието доведоха до създаването на монокултурно земеделие и продоволствена катастрофа.

В момента, в който производителите очакват държавата да им подаде ръка за обезпечаването на производството на качествени плодове и зеленчуци, за да преминем през кризисния период, неблагоприятните ефекти от Covid кризата и пазарните турболенции в следствие на войната в Украйна, новината за намалените ставки по схемата за обвързано подпомагане на сектора, липсата на ясен разчет от страна на Министерство на земеделието и неадекватно подпомагане изправя стопаните пред невъзможност да обезпечат подготовката за нова реколта, казват производителите от сектора.  

Малко по-късно земеделският министър Иван Иванов отговори на исканията на протестиращите. След среща с тях от пресцентъра на ведомството обявиха, че Министерство на земеделието е представило вариант за помощ и зеленчукопроизводителите и Сектор „Плодове и зеленчуци“ са удовлетворени от интервенцията на COVID мярката. След това повечето от протестиращите обявиха, че спират временно протеста си, но ще го подновят на 22 март, ако не бъде преразгледана сумата за подпомагане.

Във вторник, 22 март, след продължили няколко часа преговори в земеделското министерство бе постигнато споразумение 52 милиона лева бюджет по COVID мярката за сектор "Плодове и зеленчуци" и 25 милиона лева по de minimis (минимална помощ) само за сектор „Плодове и зеленчуци". Ориентировъчни ставки 200 лв. на декар по COVID помощта, както и 60 лева ставка на декар по de minimis. Така беше удовлетворено искането на сектора и протестът им бе отменен.

Недоволството бе потушено, но проблемите в сектора остават

Не случайно по време на протестите представители на Браншовата камара на сектор „Плодове и зеленчуци“ подчертаваха, че през последните 20 години България е загубила над 300 хил. земеделски стопанства. Това е довело до трайно обезлюдяване и нарушен баланс в производството на българските плодове и зеленчуци и най-вече картофи. В резултат на недалновидната политика, само 20% от продукцията на пазара на плодове и зеленчуци на този етап е българска.

От Браншовата камара "Плодове и зеленчуци" настояват да се промени разпределението на парите, тъй като през последните годините е ставало без финансов анализ, без разчет на потребностите на отделните сектори, което е довело до извода за непрофесионализъм във ведомството. Това нещо трябва да се прекрати, категорични са от бранша. 

Разчети на браншовите организации от сектора показват, че бюджетът за Земеделие годишно е приблизително два млрд. лева. Той се разпределя по различни схеми, мерки и интервенции. От този общ бюджет 85% отиват само в 12 процента от регистрираните общо 70 хиляди земеделски производители, а останалите 15% от бюджета получават близо 62 хил. дребни и средни земеделци.

В резултат на това

производството на плодове се свива всяка година

Последните окончателни данни на Министерство на земеделието показват, че през 2020 година намаляват както общите площи с плодове с 3.5% от 42 901 ха през 2019 година до 41 385 ха през 2020 година, така и на продукцията. През 2020 г. са произведени 202 579 тона плодове, което е с 13.6% по-малко в сравнение с 2019 г. Добрата новина в случая е, че средните добиви се увеличават, но недостатъчно, за да компенсират спадналото производство, заради намалените площи.

Същото може да се каже и за износа, който при най-експортираните плодове се свива: при черешите (-2 268 тона), дините (-6 084 тона), ябълките (-4 555 тона) и кайсиите (-249 тона), докато при другите има известно нарастване, като най-голямо е при гроздето (+481 тона).

Производители твърдят, че все още не е късно да се спаси секторът и да се запазят добрите позиции по световните пазари на българските плодове. И основанието за това са последните данни на Световната търговска организация (СТО) за 2020 година, обобщени от специализираната интернет платформа worldstopexports.com.

България е сред големите износители на череши, ябълки, дини и грозде, но страната ни се намира в остра конкурентна среда както сред държавите от ЕС, така и на Балканите.

България е на 50-то място по износ на дини в света

Преди нас на Балканите са: Гърция (с общо износ за 63 951 000 долара през 2020 г.), Турция (20 204 000 долара), Албания (7 508 000), Хърватия (1 994 000), Северна Македония (1 629 000), Сърбия (1 619 000), а България е 7-ма на полуострова (1 590 000 долара). След нас са: Румъния (926 000), Черна гора (379 000 долара), Словения (357 000), Босна и Херцеговина (182 000). Балканските страни са изнесли дини на обща стойност 100 339 000 долара, като България експорът на нашата страна заема 1.58%.

България е на 57-о място по износ на грозде в света

Преди нас на Балканите са: Турция (157 885 000 долара), Гърция (105 723 000), Словения (15 172 000), Северна Македония (14 424 000), Босна и Херцеговина (1 315 000). България е 6-та на полуострова (708 000 долара). След нас са: Черна гора (592 000 долара), Сърбия (544 000 долара), Хърватия (446 000 долара), Румъния (400 000 долара), Албания (229 000 долара), Кипър (16 000 долара). Общият износ на дини от Балканските страни възлиза на 297 454 000 долара, като България заема 0.24% пазарен дял.

България е на 60-о място по износ на ябълки в света

Преди нас на Балканите: Сърбия (126 129 000 долара), Турция (110 912 000 долара), Гърция (40 470 000 долара), Северна Македония (29 515 000 долара), Словения (8 952 000 долара), Хърватия (6 592 000 долара), Босна и Херцеговина (5 743 000), Албания (1 175 000), Румъния (1 049 000 долара), България (951 000 долара). След нас е само Черна гора (6 000 долара). Общият износ на ябълки от Балканските страни възлиза 331 494 000 лева, като България заема 0.29% пазарен дял.

Най-предна позиция страната ни заема сред износителите на череши – на 27-мо място

Износът на череши от плодовете остава най-висок и през 2020 година, въпреки, че е отчетен спад с 16.49% от 13 749 тона през 2019 година до 11 481 тона през следващата 2020 година.

От таблицата по-горе е видно, че България е сред страните-членки на ЕС с голямо намаление на износа (-62.8%) през 2020 година. Преди нас е само Словакия (-81.6%). От 24-те страни-износителки на череши от ЕС (за Кипър, Литва и Малта липсват данни) най-голям ръст на износа отчитат Хърватия (+416.5%), Ирландия (+264.9%), Португалия (+169.4%), Италия (+151.5%) и Швеция (+138.1%).

Пазарът на череши

В световен мащаб продажбите от износ на череши по държави възлизат на 3.42 милиарда щатски долара през 2020 г., като общата стойност на експорта на череши е нараснала средно с 66.1% за всички държави износителки от 2016 г. насам, когато общата стойност на изнесените череши е била 2.06 млрд. долара. От 2019 г. до 2020 г. износът на череши е нараснал в стойностно изражение с 11%, сочат данните на СТО.

Петте най-големи износители на череши са Чили, Хонконг, Съединените щати, Турция и Гърция. Техният общ пазарен дял е 83.6 % от международните продажби на череши през 2020 г. Този процент показва силно концентрирана група от доставчици на череши, тъй като на останалите 71 страни износителки се падат общо 16.4% пазарен дял, а делът на България е 0.11 на сто общия световен износ на череши.

По континенти най-много са износителите от Латинска Америка (без Мексико, но включваща Карибския басейн), които са доставили череши през 2020 г. на стойност 1.3 млрд. долара, или 37.1% от общия износ в световен мащаб. На второ място са азиатските износители с 34.9%, докато други 15,5% от световните доставки на череши са с произход от Северна Америка. Следват Европа (9.5%), Океания (2.9%) само от Австралия и Нова Зеландия, и Африка (0.05%).

В стойностно изражение първите 15 държави са доставили 97% от световния износ на череши през 2020 г. За една година сред водещите износители най-бързо нараства износът на череши от Тайланд (+1300%), Йордания (+1033%), Хърватия (+416.5%), Ирландия (+264.9%), Грузия (+179.1%), Португалия (+169.4%), Италия (+151.5%), Швеция (+138.1%), Австрия (+95.3%), Румъния (+81%), Молдова (+68.4%), Гърция (+65%), Северна Македония(+58.9%), Литва (+52.2%), Сърбия (+49.8%), Франция (+43.9%), Аржентина (+42.5%), Турция (+21.7%), Латвия (+12.5%), Германия (+9%).

Държавите, които отбелязват спад в международните си продажби на череши са Иран (-96.2%), Обединени Арабски Емирства (-86.1%), Индия (-85.7%), Гватемала (-85.7%), Словакия (-81.6%), Китай (-75.7%), Малайзия (-75%), Украйна (-69.1%) , Киргизстан (-64.4%), България (-62.8%), Таджикистан (-62.6%), Ливан (-54.5%), Чехия (-51.6%), Казахстан (-49%), Полша (-45.5%), Албания (-45.5%), Босна и Херцеговина (-45.2%), Испания (-29.3%), Словения (-26.8%), Нидерландия (-25.4%), Унгария (-25.1%), Люксембург (-18.7%), Естония (-16.2%), Дания (-13.8%), Нова Зеландия (-7%), Австралия (-2.6%).

От таблицата по-горе е видно, че по износ на череши България заема 5-то място на Балканския полуостров, изпреварена от Турция, Гърция, Сърбия и Северна Македония. Страната ни отчита и най-голям спад на износа през 2020 година (-62.8%), следвана от Албания (-45.5%), Босна и Херцеговина (-45.2%) и Словения. В същото време с най-голям ръст на експорта е Хърватия (+416.5%), следвана от Румъния (+81.0%) и Гърция (+65.0%).

Анализът беше публикуван първо в business.dir.bg