Председателят на централната банка на САЩ Джером Пауъл подкрепи долара, който поскъпва и във вторник

Доларът поскъпва за втори пореден ден спрямо повечето валути, след като председателят на Федералния резерв на САЩ (Фед) Джером Пауъл заяви, че е готов да затегне паричната политика с по-бързи темпове.

Пауъл, който говори на събитие на Националната асоциация за бизнес икономика (NBEA), заяви, че Фед е готов да повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта наведнъж вместо с традиционните 25 б. пункта, ако има нужда да се ограничи рекордната за последните 40 години инфлация.

"Ако преценим, че е необходимо да предприемем по-агресивни мерки чрез повишаване на лихвените проценти с повече от 25 б. пункта на една или повече срещи, ще го направим, каза Пауъл. - И ако смятаме, че трябва да направим паричната политика по-строга, отколкото предвижда определението за "неутрално ниво", ще направим и това.“

Според анализатори, новото изявление на председателя на Фед е било по-"ястребово", отколкото на мартенската среща на Фед миналата седмица. Тогава регулаторът повиши лихвения процент с 25 б. пункта за първи път от четири години насам. Диапазонът на лихвените проценти вече е 0.25 – 0.5%.

Индексът ICE Dollar, който отразява динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.65%, а по-широкият доларов индекс на WSJ нарасна с 0.37%*.

Курсът на еврото спадна с 0.31% до 1.0982 долара, спрямо 1.1016 в края на търговията в понеделник. Европейската централна банка определи вчера референтен курс на еврото от 1.1038 долара, а според много наблюдатели вероятността ЕЦБ да повиши лихвените проценти през тази година е много голяма. Пазарните участници очакват дори две повишения с по четвърт пункт през 2022 г. в сравнение с едно увеличение прогнозирано в началото на месеца, съобщи „Блумбърг“. Агенцията припомня, че няколко представители на централната банка на еврозоната наскоро повториха подкрепата си за по-ранно от очакваното увеличение на разходите по заемите. По време на заседанието си през март 2022 г. ЕЦБ изненадващо ускори изкупуването на активи през второто тримесечие, но председателят Кристин Лагард уточни, че това не означава ускоряване или затягане на мерките и заяви, че ЕЦБ няма да бърза с повишаването на лихвените проценти.

Паундът поевтиня с 0.18% до 1.3144 долара спрямо 1.3169 долара ден по-рано.

Във вторник курсът на японската йена спадна с 0.67% до 120.395 йени за долар, достигайки 6-годишно дъно, тъй като управителят на Японската централна банка (BoJ) Харухико Курода отново заяви, че е необходимо да се поддържа свръххлабава парична политика, тъй като неотдавнашната инфлация, стимулираща разходите, може да навреди на японската икономика, подчертавайки увеличаващото се разминаване с агресивния план на Федералния резерв на САЩ за затягане на паричната политика. Курода заяви, че нарастващите потребителски цени, предизвикани от по-високите разходи за енергия и храна, ще се отразят негативно на икономиката в дългосрочен план и ще навредят на корпоративните печалби и реалните доходи на домакинствата. На последното си заседание, както се очакваше от мнозина, BOJ запази масираните си стимули в подкрепа  на икономиката и предупреди за засилване на рисковете от кризата в Украйна.

Двата съименника в Азия – австралийският и новозеландският долари, спаднаха съответно с 0.24% до 0.7395 щатски долара за един австралийски и с 0.02% до 0.6877 американски долара за едно „киви“. Все пак австралийският долар остава близо до 4-месечния си връх от 0.744 щатски долара, достигнат на 7 март, след като управителят на Резервната банка на Австралия Филип Лоу заяви, че е възможно повишаване на лихвите през тази година, тъй като войната между Русия и Украйна заплашва да подхрани допълнително инфлацията.

Поевтиняването на петрола подкрепи отново долара и притисна най-зависимите от котировките на суровината две валути – канадският долар и норвежката крона. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка през април се понижи с 0.62% до 111.430 долара за барел, а европейския вид Brent спадна с 0.20% до 115.390 долара за барел. Канадският долар се понижи с 0.02% до 1.2594 канадски долара за един американски, а норвежката крона загуби 0.50% до 8.78559 крони за един щатски долар.

Руската рубла отново поевтиня във вторник, като се понижи с 5.13% до 104.239 рубли за един американски долар, следвайки тренда на повечето валути спрямо американския долар, след като на 17 март отскочи до 89 рубли за щатски долара, когато Московската борса възобнови търговията с държавни дългови ценни книжа, което успокои пазарните участници. Това допринесе и за допълнителна волатилност на обменния курс на рублата, докато инвеститорите се съсредоточиха върху действията по изкупуване на дългови книжа от страна на централната банка, която преди това обеща да осигури подходяща ликвидност на държавните облигации. Инвеститорите следяха и дали Русия ще изплати в понеделник втора група купони по еврооблигации на стойност 65.6 млн. щатски долара, след като в петък предотврати външен фалит по облигациите си, когато Министерството на финансите изплати 117 щатски долара по дългови задължения. Миналата седмица централната банка запази основния си лихвен процент на 20%, както се очакваше по време на заседанието си през март 2022 г., заявявайки, че увеличението на лихвените проценти с 1150 б. пункта през февруари е спомогнало за поддържане на финансовата стабилност и е предотвратило неконтролируемото нарастване на цените.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.