Японската йена е в главната роля на валутните пазари в петък

Японската йена привлече вниманието на пазарните участници в петък, след като Японската централна банка реши да запази параметрите на паричната си политика в страната непроменена. Доларът остава стабилен спрямо повечето основни валути.

Политиката на Японската централна банка рязко се различава от тази на другите големи централни банки в света. Федералният резерв на САЩ (Фед) реши да повиши лихвения процент за първи път от 4 години на мартенското си заседание, което приключи в сряда. Английската централна банка също повишава основния си лихвен процент за трети път тази година.

След заседанието си днес Японската централна банка реши да запази краткосрочния лихвен процент по депозитите на търговските банки на ниво минус 0.1% годишно, а целевата доходност по десетгодишните държавни облигации - на ниво около нулата.

Инфлацията в Япония е само 0.9% на годишна база през февруари спрямо 0.5% месец по-рано. Въпреки че този показател е най-високият от април 2019 г. насам, той не може да се сравнява с инфлацията в САЩ, която през февруари достигна 7.9% - най-високата стойност от 40 години насам.

В заключителното изявление на Японската централна банка, обаче, се отбелязва, че се очаква инфлацията да се ускори поради по-високите цени на енергията и суровините. "Предвижда се базовият инфлационен натиск да нарасне", пише в документа. Затова и банковият регулатор в Токио няма намерение да оттегля стимулите за икономиката. Банката разглежда неотдавнашното поскъпване на енергията като възможна заплаха за икономиката, която едва се възстановява от пандемията на коронавируса.

В резултат обменният курс на долара се повиши с 0.31% до 118.927 йени спрямо 118.60 йени в края на предишната търговия в четвъртък, след като в продължение на две поредни седмици спадаше до най-ниското си ниво от януари 2016 г., тъй като Японската централна банка запази масивните си стимули и предупреди за засилване на рисковете за крехкото икономическо възстановяване от кризата в Украйна.

Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на зелените пари спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.17%, а по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.15%*.

Както отбелязват анализаторите на японската финансова група DBS Research, инвеститорите отново се насочват към долара, който се счита за "сигурен" актив, поради нарастващите опасения на пазара относно геополитическите рискове, свързани с войната в Украйна. Експертите се позовават на предстоящия телефонен разговор между президента на САЩ Джо Байдън и президента на Китай Си Дзинпин, по време на който държавните глави ще обсъдят, наред с други неща, ситуацията в Украйна. По-рано американски медии съобщиха, че Байдън може да изтъкне пред китайския си колега, че САЩ може да накарат Китай да "плати сметката", ако продължи с пряката си военна помощ за Русия, като заема страна в конфликта около Украйна.

Щатският долар нарасна спрямо еврото с 0.30% до 1.1062 долара за едно евро, а пазарните участници очакват някаква реакция от ЕЦБ, тъй като годишната инфлация в еврозоната за февруари е 5.9%, отбелязвайки увеличение спрямо 5.1% през януари. Година по-рано показателят бе на ниво 0.9 процента. Инфлацията в блока вече е рекордно висока и сега вероятно ще бъде по-устойчива поради по-високите цени на суровините и свития пазар на труда. Миналата седмица ЕЦБ съобщи, че може да прекрати покупките на активи през третото тримесечие, тъй като нарастващата инфлация компенсира повече от загрижеността за шоковото нахлуване на Русия в Украйна.

Американската валута поскъпна и спрямо британския паунд с 0.16% до 1.31328 долара за една британска лира.

Щатският долар нарасна и спрямо съименниците си в Азия – австралйския и новозеландския долари, съответно с 0.03% до 0.73759 американски долара за един австралийски и с 0.07% до 0.68807 американски долара за едно „киви“.

Продължаващото поскъпване на петрола и в петък също оказа подкрепящо влияние за щатския долар спрямо най-зависимите от петролните котировки две валути – канадския долар и норвежката крона. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка през третата седмица на април се повиши с 0.96% до 103.97 долара за барел, а европейския вид Brent нарасна с 0.83% до 107.52 долара за барел също с доставка през април.

Канадският долар спадна с 0.05% до 1.26169 канадски долара за един американски, а норвежката крона загуби 0.26% до 8.81169 крони за един американски долар.

Американският долар, обаче, спадна спрямо другата валута-убежище – швейцарския франк, като регистрира понижение с 0.25% до 0.93475 долара за франк, но остана близо до 17-месемното си дъно, достигнато в края на миналата седмица от 0.946 долара за един франк. Междувременно Швейцарската национална банка обеща да се намеси на валутните пазари, за да ограничи поскъпването на франка, което представлява опасност за доминираната от износа икономика на Швейцария.

Руската рубла отново се понижи, този път с 8.18% до 103.037 рубли за един американски долар, тъй като инвеститорите останаха предпазливи, защото продължаващите мирни преговори между Русия и Украйна не водят до значителен напредък. По-късно днес се очаква Централната банка на Русия ще проведе редовно заседание за определяне на лихвените проценти, след като неотдавна повиши основната си лихва до 20%, за да защити валутата си. Анализаторите очакват централната банка да запази лихвите непроменени. Рублата реагира ограничено и на индикацията, че Русия може да е предотвратила фалит по еврооблигациите си, след като успя да изплати задължения по външния си дълг в размер на 117 млн. долара.

*Валутните курсове са актуални към 11:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.