8.4% инфлация през февруари в България отчете „Евросат“

Икономика / Финанси
Георги Вулов
469
article picture alt description

Снимка: архив 3e-news/Pixabay

България е сред страните членки с най-висока инфлация през февруари, показват обявените днес данни на статистическата служба на ЕС „Евростат“. Според тях, поскъпването на потребителските цени е достигнало 8.4% през миналия месец, докато средно за еврозоната и ЕС-27 инфлацията е съответно 5.9% и 6.2%, като се ускорява.

Според данните на „Евростат“, през януари поскъпването на потребителските стоки и услуги е с 5.6% за ЕС-27 и с 5.1% за еврозоната. Година по-рано, през февруари 2021 г. инфлацията в ЕС беше 1.3 на сто, а в 19-те страни от валутния съюз 0.9 на сто, докато в България е само 0.2 на сто.

Колкото българската инфлация е отчетена и в Унгария, а преди нас – с по-висока инфлация, са само 5 страни-членки на ЕС: Литва (14.0%), Естония (11.6%), Чехия (10.0%), Белгия (9.5%) и Латвия (8.8%). За България инфлацията през февруари също се ускорява, тъй като през януари „Евростат“ отчита поскъпване на потребителските стоки и услуги със 7.7 на сто.

Преди два дни Националния статистически институт (НСИ) обяви годишна инфлация от 10% по стандартите на измерителя на НСИ Индекса на потребителските цени (ИПЦ), докато по стандартите на ЕС по Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) поскъпването на потребителските стоки и услуги на годишна база през миналия месец е 8.4 на сто и според НСИ.

Вижте още: Инфлацията през февруари доближава нивата от световната финансова криза 2007-2008 година

Двата индекса – ИПЦ и ХИПЦ, се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използване на техните тегла. ХИПЦ по „Евростат“ се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства (включително институционалните и чуждестранните) на икономическата територия на страната. Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. При изчисляването му за 2022 г. за тегла се използват данни за крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) – вътрешна концепция за 2020 г., които са преразгледани и актуализирани, за да бъдат представителни за 2021 г., следвайки методологичните препоръки на „Евростат“ относно конструирането на теглата на ХИПЦ в случай на големи промени на разходите на потребителите, обясняват от НСИ.

Освен това, ХИПЦ е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС и е един от важните критерии за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната.

Официалният измерител на инфлацията за България все още остава ИПЦ. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства. Основен източник на информация за разходите е изследването на бюджетите на домакинствата в страната, поради което ИПЦ винаги е по-висок от ХИПЦ.

През февруари „Евростат“ отчита най-ниски годишни темпове на инфлацията в Малта, Франция (и двете по 4.2%), Португалия, Финландия и Швеция (и трите по 4.4%), а най-високи, както посочихме вече в Литва (14.0%), Естония (11.6%) и Чехия (10.0%).

Месечната равносметка показва, че през февруари в сравнение с януари годишната инфлация спада в две държави-членки () и се повиши в двадесет и пет.

През февруари най-голям принос за годишния темп на нарастване на инфлация в еврозоната има енергийният сектор (+3.12 пр. пункта), следван от услугите (+1.04 пр.п.), храните, алкохола и тютюна (+0.90 пр.п.) и неенергийните промишлени стоки (+0.81 пр.п.).

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща