Срочни договори с "Газпром" до появата на по-добри условия за дългосрочно споразумение са допустими, но крият рискове
Европейската комисия в петък изясни визията си: Идеята за намаляване на потреблението от Европейския съюз на руски газ с две трети през 2022 година не предполага забрана за внос.
Преди това българските управляващи заявиха: страната ни не може да се откаже от внос на руски газ и петрол. Казано иначе - сигналът към Москва бе подаден. Сега на ход е тихата дипломация. С едно допълнение, направено от министъра на енергетиката на България, че "преговори са възможни, ако няма война."
Договорът на "Булгаргаз" като основен доставчик на руско синьо гориво с "Газпром" изтича в края на настоящата година. Въпреки че досега проблеми с газовите потоци няма, страната ни определено се чувства некомфортно.
"Булгаргаз разполага с договор до края на годината. Съответно, ако живеехме в ситуация, която е нормална за Европа, тоест ако нямаше война, преговорите с контрагента трябваше да започнат веднага през настъпване на втората половина на настоящата година. Искрено се надявам, че в съвсем скоро време ще има яснота и конфликтът ще бъде прекратен", коментира преди седмица министърът на енергетиката Александър Николов.
Новото допълнение към тази позиция е: Преговори, ако има такива, трябва да започнат през втората половина на тази година и са възможни, ако няма война в Украйна. Мотивът - при водене на преговори в такава ситуация ще има компонент, който не е пазарен. "Преговори се водят с партньор, който е предвидим", обяви министърът.
Българските експерти от енергийния сектор от своя страна смятат, че към настоящия момент на ситуацията, касаеща евентуален нов газов договор с Русия не трябва да бъде придаван драматизъм. Подобен е и извода на политически анализатори, прегледът, на които е в много по-широк обхват.
Кадифени ръкавици
Пътищата на дипломацията, чрез които може да бъде даден сигнал от страната ни, че е в процес на очакване на покана за преговори за доставки на синьо гориво и, разбира се, за определяне на цената са задействани. Дали гласът на българската страна е чут предстои да се разбере. Анализатори, които пожелаха да не бъдат цитирани, посочиха срещата на премиера Кирил Петков с посланикът на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова и допуснаха, че в някаква степен въпросът е бил поставен. Изходната информация от високо ниво е от първостепенно значение, припомниха те.
В тази връзка е редно да си спомним, че преговорите със Сърбия, която разбира се, не е член на ЕС и отношенията и с Русия са на много различно ниво, започнаха при високо геополитическо напрежение, но преди военните действия в Украйна. През месеците април-май предстои нова среща на президента Александър Вучич. При предходните разговори Сърбия успя да получи отсрочка от 6 месеца до подписване на нов дългосрочен договор и в момента до 31 май тази година ще получава природния газ по цена от 270 долара за 1000 куб м, по 6 млн. куб м на ден. Плановете на Сърбия са за нов дългосрочен договор за срок от 10 години. Президентът Вучич заяви буквално преди ден, че би се съгласил охотно на цена на газа за 400 долара за 1000 куб м след изтичането на настоящи договор през юни тази година. "Когато бях на преговори с (президента) Путин, не исках да се съгласявам на 400 долара за 1000 куб м. Сега бих подписал такава цена с двете ръце", каза Вучич пред TV Pink. България би могла да се възползва от добрите си дипломатически отношения със Сърбия, за да получи покана за преговори за дългосрочен договор, но той не би трябвало да е за по-малко от пет години, по примера на Молдова, например, предполагат анализаторите.
Турската страна също е възможност. Дипломацията на Анкара по отношение на газа явно вече е задействана. Посланието на министъра на енергетиката на Турция Алпарсалан Байрактар в рамките на Дипломатическия форум в края на тази седмица в Анталия беше ясно: "Ние имаме доставчици като Азербайджан, като "Газпром", който е надежден доставчик в разстояние на 15 години", каза той.
На този фон засега не е ясно колко кадифени ще са ръкавиците на българските дипломати. При категорична позиция - край на военните действия, когато се седне на масата на преговорите.
Експертите призовават да не се драматизира
Ситуацията не трябва да се драматизира. Възможно е да не бъде сключен дългосрочен договор. Договорите може да са срочни, коментира заместник-председателят на Българска газова асоциация Кирил Темелков, като също постави в центъра настоящата ситуация на военни действия. Има варианти за доставка на природен газ и от други източници, припомнят и други експерти.
"Вариантът за срочни договори е изход, макар че не е така добър, както дългосрочния. При дългосрочния договор има предвидимост и може да бъде направено по-устойчиво портфолио, така че да има сигурност за крайните клиенти", уточни Темелков. На настоящия етап, както каза той, при настоящата ситуация надделява по-скоро скептичния вариант за дългосрочен договор.
Що се отнася до доставките на втечнен природен газ експертът напомни, че в момента има голям проблем с танкерите за превоз на втечнен природен газ.
Експертите от българския газов сектор в рамките на обсъждане на бъдещето на газа в страната ни се обединиха също така около мнение, че преди да се седне на масата на преговори с "Газпром", ако и когато това стане, страната ни трябва да има стратегия с параметри, които да отстоява.
На този фон бившият председател на КЕВР Иван Иванов беше ясен: Преговорите с "Газпром" са изключително трудни.
Към това трябва да прибавим и факта, че настоящото ръководство на "Булгаргаз" на практика е временно. То ще остане в този състав до момента, докато не бъде избрано редовно - с конкурс. Дали това ще се случи до юни, когато всички очакват нова ситуация в международен план? Ще бъде ли избегната ситуацията на несигурност от страна на екипите за преговори?
Въпросът за преговорния екип и сигурността на българската политика в областта на газа е почти толкова важна, колкото "страничния компонент война", посочен от енергийния министър Николов.
От това зависи и каква ще е формулата. Настоящият договор между "Булгаргаз" и "Газпром експорт", който изтича в края на тази година бе с променена формула на ценообразуването. Тя в съответствие с решението на Европейската комисия - цената да е съобразена с борсовите котировки на синьото гориво.
Отчита се също така и стойността на долара и петрола. Тежестта между пазарната цена на газа на две борси и петрола в договора е разпределена в съотношение 70:30. При преговорите на руската и сръбската страна бе предложено промяна на това съотношение на 80:20. Дали това ще е предложението и към българското газово дружество е под въпрос. Освен това предстои да се изясни и дали Европейската комисия ще приеме предложението на гръцкия премиер Мицотакис да бъде установен дневен диапазон на колебанията на цените на европейския пазар на едро от порядъка на плюс 10 %.
Напомняме, че на 8 март министър-председателят на гръцката страна изпрати писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което се съдържаха предложения за спешна намеса в ситуацията на пазара на газ на едро от шест точки: установяване на ценови таван; установяване на дневен диапазон от колебания на цените като защитна мярка, например от порядъка на +/- 10%, ако е необходимо, и прекратяване на доставките от Руската федерация; ангажиране с ценообразуването на газа; определяне на таван на средната печалба на пазарът на електроенергия на едро, например около 5%; възможност сделките да се извършват само с доставка на природен газ.
текстът е публикуван първо в dir.bg