България отделя 5.9% от БВП за здравеопазване

България е отделяла по 5.9% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване през 2020 година, а сумата нараства, тъй като за 2019 година данните на „Евростат“ показват, че са осигурени 4.6 на сто. По този показател страната ни изостава от средните разходи както за ЕС-27, така и спрямо еврозоната.

Според данните на статистиката на ЕС, през 2020 г. „здравеопазването“ остава второто по големина на разходи държавите в ЕС след „социалната защита“. Разходите за здраве, които правителствата са осигурили, са се увеличили с 1 процентен пункт (пр.п.) в сравнение с 2019 г. (8.0% от БВП през 2020 г. в сравнение със 7.0% от БВП през 2019 г.).

Увеличението се дължи както на намаляване на номиналния БВП, така и на увеличение на държавните разходи за здравеопазване (1 073 милиарда евро през 2020 г. в сравнение с 978 милиарда евро през 2019 г.), главно свързани с пандемията от COVID-19.

Най-значимите по категории здравни разходи са за „болнични услуги“ (3.4% от БВП), „амбулаторни услуги“ (2.5% от БВП) и „медицински продукти, уреди и оборудване“ (1.2% от БВП).

От графиката по-горе се вижда, че най-големи разходи през 2020 г. са направили Чехия и Австрия (и двете по 9.2% от БВП) и Франция (9.0%), докато на дъното са Латвия (4.8%), Полша и Ирландия (и двете по 5.4%), които отчитат най-ниските съотношения спрямо БВП.

Държавата-членка на ЕС с най-голямо увеличение на съотношението на държавните разходи, предназначени за здравеопазване към БВП, е Кипър (5.9% през 2020 г. в сравнение с 3.5% през 2019 г.), следван от Малта (7.2% от БВП през 2020 г. в сравнение с 5.2% от БВП през 2019 г.) и Унгария (6,4% от БВП през 2020 г. в сравнение с 4,5% от БВП през 2019 г.).