Щатският долар се обезценява спрямо повечето валути в очакване на нови данни за инфлацията в САЩ

Американският долар се обезценява спрямо повечето основни валути, с изключение на японската йена и китайския юан, тъй като инвеститорите продължават да оценяват геополитическите и икономическите рискове, свързани с военната операция на Русия в Украйна, и очакват новите данни за инфлацията в САЩ. През последните дни военният фактор и наложените срещу Русия санкции оказаха негативно влияние върху световните пазари. Всъщност конфликтът доведе до рязко повишаване на цените на суровините, което засили опасенията за по-нататъшния икономически растеж и инфлационния натиск.

На този фон централните банки по света са изправени пред нови предизвикателства. Пазарът очаква Федералният резерв на САЩ (Фед) да повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта на заседанието през март, но управителят на централната банка на САЩ Джером Пауъл вече даде знак, че вратата за по-агресивни мерки на паричната политика остава отворена, ако инфлацията продължи да тежи на икономиката.

Инвеститорите очакват в четвъртък да бъдат публикувани нови данни за изменението на потребителските цени в САЩ през февруари. Анализаторите прогнозираха инфлацията да се ускори до 7.9% на годишна база от 7.5% месец по-рано.

Индексът ICE Dollar, който показва представянето на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 0.46%, а по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, спадна с 0.28%*.

Доларът се обезценява спрямо повечето основни валути, с изключение на японската йена и китайския юан.

След като губеше от началото на седмицата, еврото се повиши с 0.53% до 1.0949 долара, след като агенция „Блумбърг“ съобщи, че Европейският съюз обмисля съвместно емитиране на облигации за финансиране на разходите за енергетика и отбрана в условията на руската инвазия в Украйна. Очаква се ЕС да представи план тази седмица след извънредна среща на върха във Версай. Съвместното набиране на средства ще бъде вторият общоевропейски план за разходи след пакета NextGenerationEU за възстановяване на щетите от пандемията COVID-19. Междувременно в четвъртък се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да вземе решение за паричната си политика и да оповести последните си макроикономически прогнози, като пазарните участници не очакват промени в разходите по заемите въпреки рекордно високата инфлация в условията на настоящия геополитически риск.

Британският пануд също е във възход спрямо долара, след като отстъпваше и удари в края на миналата седмица 1.3157 долара, което е най-ниското ниво от декември 2020 г., когато Обединеното кралство все още беше част от ЕС. В сряда паундът се повишава с 0.32% до 1.3134 долара за една британска лира. Валутните трейдъри се опитват да преценят как ескалацията на напрежението, свързано с войната в Украйна, и нейното икономическо въздействие могат да променят графика за повишаване на лихвените проценти на Английската централна банка в краткосрочен план, като в момента паричните пазари залагат на трето увеличение на лихвения процент от АЦБ с 25 базисни пункта по-късно през месеца.

Стоковите валути отново са във възход, тъй като суровините продължават да поскъпват, а петролът регистрира ново повишение – американският лек суров петрол (WTI) поскъпна с 0.36% до 124.14 долара за барел с доставка през април, а европейският вид Brent се повиши с 0.69% до 128.86 долара за барел, също с доставка през април.

Канадският долара и норвежката крона, които са най-много зависими от петрола се повишиха съответно с 0.36% до 1.2840 канадски долара за един американски и с 0.48% до 8.9412 крони за един долар.

Поскъпват още съименниците от Азия. Австралийският долар се повишава с 0.59% до 0.73114 щатски долара за един австралиец, а новозеландският долар нараства с 0.50% до 0.68352 щатски долара за едно „киви“.

Сред валутите, които отстъпват на долара в Азия са японската йена и китайският юан. Щатският долар се повиши с 0.04% до 115.77 йени за един долар, заплашвайки да преодолее скорошната си подкрепа, след като шефът на централната банка Харухико Курода изключи възможността тази седмица да затегне паричната политика, за да се справи с евентуално повишение на инфлацията, предизвикано от суровините. Японската централна банка многократно е заявявала, че ще запази свръхразхлабената си парична политика, за да подкрепи икономическото възстановяване и да постигне целта си за 2% инфлация. Търсенето на йената като сигурно убежище също отслабна, тъй като търговците преоцениха рисковете, свързани с войната в Украйна и поскъпването на суровините.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.