Бизнесът иска удължаване на енергийните компенсации, повече пари по Плана за възстановяване и програма за наемане украинци

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпратиха писмо до премиера Кирил Петков, заместниците му и министри на финансите и на икономиката Асен Василев и Корнелия Нинова, министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков и министъра на енергетиката Александър Николов. В него те настояват, паралелно с мерките за справяне със създалата се заради военния конфликт в Украйна хуманитарна криза, държавата да се заеме спешно и с антикризисни мерки в две основни направление.

Първото касае ситуацията в енергетиката, като исканията на работодателите са за удължаване на изплащането на компенсации заради високите цени на електроенергията през април и май. Също така настояват за синхронизирана работа между КЕВР, енергийното министерство и парламентарната Комисия по енергетика, което да създаде условия след отпадането на меморандума върху цените на ток, газ и вода за битовите потребители да има поскъпване в рамките на до 5%, което ще е поносимо за гражданите, според бизнес организациите. В същото време АОБР иска държавните енергийни дружества плюс американските ТЕЦ-ове в комплекса „Марица Изток“ да работят на пълни обороти. Паралелно с това да не се ограничава износа на ток от България, благодарение на което ще се генерира необходимите средства за компенсациите за бизнеса заради скъпите електроенергия и газ. Работодателите искат също облекчаване на процедурите за изграждане на ВЕИ за собствени нужди, които да бъдат сведени до уведомителен режим. Паралелно с това те настояват продажбите на газ от хранилището в Чирен да бъдат прекратени, едновременно с което да се пристъпи към запасяване с горива. Последното предложение на АОБР в сферата на енергетиката е държавата да настоява пред ЕК за временно регулиране на пазара на СО2-квоти чрез нови емисии, фиксиране на цени и отстраняване на финансови институции като купувачи ма такива квоти. 

Паралелно с това работодателите искат от държавата да предприеме и мерки за подпомагане на българските фирми заради загубата на международни пазари и затруднени транспорти връзки. В тази връзка те предлагат увеличаване на дела на пряката подкрепа на фирмите по проектите, включени в Плана за възстановяване и устойчивост . Заедно с това да бъдат финализирани преговорите с Брюксел за новите оперативни програми за периода 2021-2027, като в тях също се ревизира и значително се намали делът на финансовите инструменти за сметка на пряката подкрепа. Бизнесът иска още да се използва повече и по-добре капацитетът и инструментите на Българската агенция за инвестиции и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за подпомагане на браншовете, които търпят най-големи загуби от затварянето на международни пазари, чрез инициативи за диверсифициране на износа и навлизане на нови пазари. Не на последно място от АОБР настояват и държавата да съдействие на фирмите у нас за осигуряване на алтернативни транспортни връзки към зони, близки до военния конфликт в Украйна.

В писмото на АОБР се отбелязва още, че българският бизнес e готов да наеме на работа украински граждани, които потърсят и получат закрила от Република България. На база на предишни проучвания, анализи на нивото на безработица и тенденциите на пазара на труда, като се вземе предвид нивото на образование и квалификация, у нас биха могли да се наемат около 200 хиляди украински граждани, изчисляват от бизнес организациите. За целта обаче ще има нужда от определени промени в законодателството.

Съобразно действащите нормативни изисквания, лицата в процедура по предоставяне на международна закрила имат правото да работят 3 месеца след подаване на молбата им, според Закона за убежището и бежанците. В тази връзка АОБР предлага правителството да разработи целева програма, насочена към намаляване на сроковете за получаване на бежански/хуманитарен статут за украински граждани, която да действа за ограничен период от време, като позволи нормални за тях условия на живот и труд. Подобна програма може да подкрепи и работодателите, осигуряващи заетост на тези лица, като поема част от средствата за издръжката за определен период от време. Изграждането на база данни по професии и умения на тези лица ще позволи по-лесното им интегриране на пазара на труда, пишат още от АОБР в писмото си до властта.