Ключов германски докладчик предлага радикално преразглеждане на директивата на ЕС за възобновяема енергия

Внос на зелен водород и ВЕИ електроенергия, промени в употребата на биомасата и по-високи транспортни цели предлага Маркус Пипър

Енергетика / Свят
Георги Велев
987
article picture alt description

Източник: needpix.com

Планове за ускоряване на издаването на разрешителни за вятърни паркове, насърчаване на биогоривата в транспорта и засилване на вноса на зелен водород бяха представени от депутат, натоварен с изготвянето на позицията на Европейския парламент относно директивата на ЕС за възобновяема енергия. Маркус Пипър, германски християндемократ, очерта предложените от него изменения на директивата за възобновяемата енергия, които се очаква да бъдат разгледани от евродепутатите. Макар че той се присъединява към целта на ЕС да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници до 40% от енергийния микс на блока до 2030 г., наричайки го „реалистично“, той смята, че предложените от Европейската комисия инструменти са „твърде плахи“.

Още по темата

Целта на ЕС за климата за 2030 г. – 55% намаляване на емисиите в сравнение с нивата от 1990 г. – „може да бъде постигната само чрез масивно разширяване на възобновяемите енергийни източници във всички области и с иновативни технологии“, подчерта той, цитиран от Euractiv.

Единен пазар

Основният приоритет на Пипър е „намаляване на бюрокрацията“ и използване на силата на свободната търговия в рамките на единния пазар на ЕС от 447 милиона жители. „Първата точка е, че предложението на Комисията само наполовина разглежда синергията на вътрешния пазар“, смята евродепутатът.

За да подкрепи единния пазар, Пипър предлага всяка страна от ЕС да даде приоритет на поне два трансгранични енергийни проекта, свързани с доставка или пренос на чиста енергия. „В допълнение, всички държави-членки с годишно потребление на електроенергия над 100 тераватчаса трябва да решат за трети проект“, добави експертът.

Той също така иска да опрости процесите за издаване на разрешителни за вятърни паркове или разширяването на електропреносните и разпределителни мрежите, които според него трябва да бъдат обозначени като проекти от обществен интерес за ускоряване на процедурите. „Подобен етикет трябва да позволи по-бързи процедури с по-малко процеси на участие и на европейско ниво“, каза той, имайки предвид мерките и проектите за опазване на биологичното разнообразие за определени видове птици. Разрешителните за нови вятърни паркове често се забавят поради съдебни дела от активисти за защита на птиците, които се позовават на директивата на ЕС за птиците и местообитанията.  Но според Пипър защитата трябва да се предоставя само на „видове“, а „не на отделните популации“ от птици. „Тук имаме конфликт с нашата стратегия за биологично разнообразие, но от моя гледна точка това е решаващо за разширяването на възобновяемите енергийни източници в нашите държави-членки.

Увеличаване на вноса на водород и електроенергия

Третият приоритет за Пипър е да увеличи вноса на електроенергия от възобновяеми източници и зелен водород. „Всички учени казват, че можем да произвеждаме само една трета от зеления водород“, който Европа планира да консумира до 2050 г., добавя Пипър. „Така че в моя доклад предлагам широкомащабна стратегия за внос на зелено електричество и водород“, с „индикативни цели за внос“, които да се прилагат от всяка държава-членка на ЕС. Въпреки това германският законодател смята, че предложената от Комисията цел за 50% зелен водород за индустрията ще бъде невъзможно да се постигне до 2030 г. и трябва да бъде намалена.

„Мисля, че това като предвиждане е твърде амбициозно и може да се постигне само чрез временно приемане на дялове от нисковъглеродни енергии“, каза той визирайки използването на „зелените газове“ и ядрената енергия. Те обаче не трябва да се считат за възобновяеми енергийни източници, добави той.

Транспортната цел е повишена от 13% на 20%

Докато целите за индустрията са твърде амбициозни според Пипър, тези за транспорта трябва да бъдат увеличени. „Целите за намаляване на парниковите газове за възобновяеми горива и електроенергия [в транспорта] трябва да бъдат увеличени от предложението на Комисията с 13% на 20%“, смята той.

Същото важи и за подцелите, свързани с възобновяемите и синтетичните горива, които според Пипър „трябва да бъдат увеличени, за да се дадат реални сигнали за технологична отвореност“ и да се предложат решения за части от транспортния сектор, които са трудни за електрифициране. По същия начин производството на водород не трябва да се ограничава до някои региони или промишлени инсталации в определени моменти, смята още Пипър.

Вместо това той се застъпва за по-„гъвкав подход“, при който се въвеждат „споразумения за закупуване на електроенергия и гаранции за произход“ за „създаване на дигитализирана пазарна регулаторна рамка, която опростява доставките на водород“.

Биомасата

И накрая, Пипър предлага да се премахнат плановете на Комисията за въвеждане в закон на „каскадния принцип“ за биомасата, който дава приоритет на използването на дървесина и продукти на горска основа в зависимост от техните ползи за околната среда.

„Пъновете, нарязаната дървесина, фурнирната дървесина и методите за управление на горите не могат да бъдат дефинирани еднакво в цяла Европа. Следователно, въпреки че критериите на каскадния принцип са правилни, тяхното проектиране е отговорност на държавите-членки да регулират практиките за устойчиво управление на горите“, аргументира се Пипър.

Ограничаване на бюрокрацията

"Не на последно място", Пипър смята, че трябва да се намали административната тежест, наложена на европейските компании. „С тази директива има много изисквания и задължения за докладване“, посочи депутатът, като дбави, че те „трябва да бъдат преразгледани или избягвани“, когато подобни правила съществуват на национално ниво.

Докладът прави няколко предложения в тази посока, като предлага премахване на каскадния принцип за биомаса и премахване на изискванията за етикетиране на „зелени“ промишлени продукти. Докладът на Пипър ще бъде обсъден в комисията на Европейския парламент по промишленост, енергетика и изследвания (ITRE) на 3 март. Очаква се гласуването в пленарна зала да се проведе след лятната пауза, добави той.

Неговите предложения можете да видите тук.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща