Новак: Световните енергийни пазари продължават да са в състояние на нестабилност

Световните енергийни пазари продължават да са в състояние на нестабилност, въпреки изявленията на ръководствата на водещите страни в света за отказ от традиционните източници на енергия, цените  на газа и въглищата остават високи, а това говори, че търсенето им значително превишава предложенията, заявява вицепремиерът на Русия Александър Новак за списание „Енергийна политика“.

„Според нас само балансът на енергийните източници може да гарантира стабилността на енергийните пазари в бъдеще. Тоест изкуственото отхвърляне на традиционните енергийни ресурси, което редица държави се опитват да наложат днес, неизбежно ще доведе до още по-големи енергийни кризи от сегашната, а след това и до икономически и евентуално политически кризи“, смята той.

Коментирайки причините за настоящата енергийна криза, Новак отбелязва превишаването на търсенето над предложенията поради възстановяването на икономиката след пандемията, а също така и опитите за ограничаване на финансирането на проектите на традиционните източници на енергия. По думите му, с намаляването на добива на газ Европа през последните години залага на алтернативните източници на енергия. В същото време заради отслабването на вятъра производството на електроенергия от вятърните централи намаля, а с настъпването на есента спадна и производството от слънчевите електроцентрали.

„В същото време редица експерти отбелязват, че в Северния Атлантик скоростта на вятъра намалява вече 40 години и което е основното – тази тенденция ще продължи. От 2010 г. скоростта на вятъра спада с 10 %. Така че перспективите за увеличаване на вятърните мощности остават несигурни“, отбелязва Новак. Енергийната криза в Европа, отбелязва той доведе до рекордно ниско запълване на газохранилищата.

„Преходът на Европа от дългосрочните договори за доставка на газ, които често съдържаха клаузата „вземи или плати“ към либерализация на пазара и борсова търговия започна с приемането през 2009 г. на така наречения „трети енергиен пакет“. Изискванията на този закон задължиха да се запази част от капацитета на газопреносната система за независими доставчици, което създаде пречки за Газпром при изпълнение и увеличаване на обемите на договорите“, добавя вицепремиерът на Руската федерация.

Той отбелязва и ролята на спекулативния фактор на борсата: след като се установи тенденцията на възходяща цена, инвеститорите масово отваряха дълги позиции в очакване на обръщането на пазара, докато други инвеститори започнаха да отварят къси позиции, но продължаващата тенденция ги принуди да затворят, което предизвика рязък скок на цената от почти 30% на ден.

„Освен това беше заложено на американският LNG като начин за диверсифициране на вноса. При повишаването на цените на газа в Китай американските производители на LNG пренасочиха доставките към този по-печеливш пазар. На свой ред енергийната криза в Китай, която оказа съществено влияние върху европейския пазар бе предизвикана първоначално от недостига на въглища“, се казва в статията.
Според Новак, при условията на дефицит на газ редица страни от Азиатско-Тихоокеанския регион и преди всичко Китай ще трябва да отложат отказа от въглищните мощности. Силното засушаване стана причина за енергийна криза в Латинска Америка, където дела на хидроенергетиката заема половината от енергийния баланс.

„През януари тази година енергийната криза се изостри и в Ирак, където възникна дефицит на електричеството заради недостиг на внасяния от Иран газ. В резултат на това правителството на страната възнамерява да подпише няколко големи договора за инвестиране в проекти за добив на газ в полетата на самия Ирак“, каза той.

Новак отбелязва, че поскъпването на газа е довело до рязко увеличение на минералните торове за селското стопанство и спиране на заводите за производството им като общо са спрени около 40-50% от мощностите за производство на амоняк в Европа. „Цените на азотните торове в света скочиха от 2008 г. насам, а търсенето на руски продукти в чужбина нарасна, което се отразява на цената на торовете на руския вътрешен пазар и съответно на крайната цена на продуктите“, казва вицепремиерът.

„В Китай промишлените потребители, включително производителите на керамика, стъкло и цимент, могат да повишат цените на своите продукти на фона на високите цени на газа. В Бразилия има всички предпоставки да се изправят пред високите разходи за електроенергия, а икономиките на страни като Бангладеш и Пакистан, който не може да си позволи да купува газ на високи цени, може да бъде подложен на безпрецедентен натиск“, казва той.

„Според очакванията на експертите ограниченията за използването на електроенергия в най-енергийно интензивните индустрии, включително производството на стомана, алуминий и цимент, ще продължат през следващите месеци. Това означава, че Китай ще продължи активно да купува природен газ. , което ще поддържа нивото на цените. Освен това, ако китайските фабрики се сблъскат с недостиг на електроенергия, световните цени на стоманата и алуминия могат да се повишат значително, а по този начин ограниченията върху използването на електроенергия от въглища могат да се отразят негативно на цялостната верига за доставка на стоки , което да доведе до недостатъчно предлагане на пазара и последващ ръст на цените на крайните продукти“, завършва Новак.