Караджов: 600 млн. лв. може да струват на държавата неустойките по инхаус договорите за пътища

Над 110 проблема има за разрешаване МРРБ. Това стана ясно от думите на вицепремиера и ръководител на ведомството Гроздан Караджов. По повод 55-те дни от управлението на настоящото правителство и въпроса на водещата на „Неделя 150“ по БНР кои са най-големите проблеми пред регионалното министерство, той отговори, че са поне два пъти повече от дните му в управлението и не би могъл да каже кои точно са най-големите, тъй като и те са много. „Има такива, свързани с качеството на питейната вода, дори с липсата й. А тях хората нареждат на най-високо ниво. В същото време, погледнато от мащаба, най-голям проблем продължават да са инфаус договорите, сключени за магистрала „Хемус“, за пътя „Видин-Ботевград“, както и 240-те договора за укрепване на свлачища“, каза Караджов.

По отношение на вчерашния коментар на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който обясни, че е отишъл в Кирково, за да обясни на хората как управляващите от служебните кабинети и редовния 8 месеца са лъгали за „Хемус“ и инхауса, а сега министрите работят по същия начин, вицепремиерът коментира, че „това е словесна еквилибристика и непознаване на закона“. Караджов допълни, че спорът не е дали в нашето или европейското законодателства за обществените поръчки има предвидена възможност за сключване на договори без провеждането на конкурс. Но съществува много важното условие дружеството, на което е възложена работа чрез инхаус договор, да бъде в състояние да извърши поне 80% от нея. „В нашия случай говорим за сключени договори за над 4 млрд. лв. за автомагистрала „Хемус“, а 1 млрд. лв. за пътя „Видин-Ботевград“, за 0.5 млрд. за свлачищата. Във всички тези договори АПИ възлага на държавното дружество „Автомагистрали“ дейности, които то няма и най-малката възможност да извърши всичко това само“, каза Караджов. И допълни, че по всички тези договори „Автомагистрали“ е превъзложило дейностите към подизпълнители, а за тях ще остане една комисионна, която в различните договори е между 8 и 14%. 

Според думите на вицепремера чрез сключването на тези договори Законът за обществените поръчки (ЗОП) е бил заобиколен. И в момента спорят само по въпроса дали те са унищожаеми или нищожни, тъй като последиците за държавата ще са различни при двата случая.

Караджов отбеляза, че друг проблем е, че въпреки заобикалянето на ЗОП, тези договори съществуват докато съдът не ги прогласи за униожаеми или нищожни. В двата случая обаче има различни правни последици, но и огромни рискове за държавата в единия от случаите – когато са унищожаеми. „Рискове, които възлизат на около 50% от цитираните суми, не са за пренебрегване“, каза Караджов. Той уточни, че вследствие на всичко, с което е проучил и се е запознал по отношение на тези договори, включително от проверките на предшествениците му на поста, след среща с премиера и финансовия министър, е било взето решение за финално обобщаващо правно становище от най-големите правни кантори, което вече е поръчано от Министерски съвет, да може да предупреди държавата какви са рисковете за бюджета и за евентуалното забавяне на строителството. „Много е лесно да подпиша искането до съда, което ще отнеме минути. Но при това положение наистина с години може да се забави магистрала „Хемус“ и пътят „Видин-Ботевград“ и това тотално да разочарова хората, които от години чакат реализацията на тези проекти“, каза вицепремиерът. И допълни, че докато няма решение на съда, в която и да било посока, държавата е задължена да плаща всичко дължимо по тези контракти. В противен случай тя ще бъде принудена да плати още 15% неустойки. А освен това и фирмите ще имат правото да прекратят тези договори, ако не получават плащанията.

Караджов описа ситуацията и обясняваното от ГЕРБ с хвърляне на пиратка, която само вдига шум и дим, но не постига никакъв друг резултат. А държавата продължава да плаща. И подчерта, че това се случва именно защото от ГЕРБ са подписали тези договори.

По отношение на изказваното вече от Караджов мнение, че ще поиска от парламента да реши дали да бъдат прекратени тези договори и всичко да започне отново и според закона или да се продължи според така подписаните контракти, той каза, че преди да отправи конкретно предложение към депутатите, ще изчака получаването на правния анализ, който е поръчан от Министерски съвет. Но отбеляза и че всяко спиране ще доведе до забавяне на проектите, въпросът е с колко време. И допълни, че отивайки на съд, държавата може да бъде принудена да плаща още повече. Затова без цитираното правно становище той не би се наел да направи конкретно предложение към Народното събрание. Но също така призна, че то би могло да оздрави тези договори и те да бъдат продължени. И допълни, че държавата ще продължи да плаща поне докато съдът се произнесе или Народното събрание, защото в противен случай ще трябва да се платят и неустойките, които при договори за 4 млрд. лв. са 600 млн. лв.

По отношение на планирания за 2022 г. бюджет на МРРБ, който е 2.6 млрд. лв. и което го прави министерството с най-много пари за т.г., Караджов обясни, че те ще бъдат използвани основно за ремонти на пътища, които са в много лошо състояние, непрекъснато пристигат оплаквания от кметове, включително за отсечки, на които не са правени ремонти от 20 години. Затова, според думите му, визията е през всяка от следващите 4 години да могат да се ремонтират по около 3000 км пътища, за да може след това гръбнакът на пътната мрежа да бъде в състояние за безопасно придвижване. И допълни, че износеният асфалт, липсата на пътна маркировка и знаци, водят до голяма опасност за хората, които пътуват по тези пътища. 

Караджов отбеляза, че към средствата, които предвижда да отдели държавата, трябва да бъдат добавени и европейските, които ще дойдат за изграждането на нови като магистралата „Русе-Велико Търново“. Той допълни и че тази отсечка в сегашното си състояние е в топ 3 по катастрофи, ранени и жертви на пътя. Въпрос на месеци е обаче процедурата за изграждането на новия път да стартира, а има и заделени средства. Той призна, че процедурата е движена досега, макар и не с много бързи темпове, но все пак има идеен проект и е възложен инженеринг. Проблем е обаче, че все още не е посочено на картата къде ще бъде нулевия километър от новата магистрала, което да отпуши началото на дейностите. Но също така уточни, че това трябва да бъде новият мост над Дунав между Русе и Гюргево, където обаче излиза друг проблем. И той е, че до момента никой не е преговарял за това с румънците и няма гаранция, че те ще се съгласят да има там нов мост. А от 3 години насам има подписан меморандум, но нищо не направено по него, дори още не е създадена необходимата работна група между двете страни.

По отношение на тол системата и проведената преди няколко дни от Караджов среща с превозвачите, вицепремиерът уточни, че проблемът е, че тя не генерира необходимите за поддръжка на пътищата средства. Годишно те са около 2.4 млрд. лв., а от винетки и тол такси се събират 450 млн. лв. „Това са 6 пъти по-малко средства от необходимия минимум за поддръжка“, отбеляза Караджов. И допълни, че остатъкът се доплаща от бюджета, което е първият елемент от проблема. Вторият е, че във всички държави в ЕС, включително и при съседите ни, които не са част от общността, съотношението между плащаното от гражданите като винетки спрямо плащаното от бизнеса като тол такси е 2 към 1 с основна тежест върху тежкотоварния трафик. А у нас е точно обратното – близо 280 млн. лв. плащат гражданите за винетки за леките си автомобили за магистрали и първокласна до третокласна пътна мрежа, а тежкотоварните плащат само за магистрали и първокласни пътища, а ставката за второкласните за тях, макар да я има, е нулева. В тази връзка той потвърди, че се предвижда разширяването на обхвата на тол системата, но паралелно с това не се планира повишаване на цените на винетките. Караджов припомни и че е дал възможност на превозвачите в рамките на 3 седмици да му предложат те вариант как да бъдат изчистени несправедливостите в тол системата. Вицепремиерът отбеляза и че вече е разпореди детайлната проверка, за която обеща на срещата с превозвачите, ще направи и лични посещения, за да види как работи тя и отделните звена по веригата. Той пое ангажимент и тези проблеми със забавянето на отчитане на платени винетки и тол такси и трупането на скрити глоби за граждани и фирми под формата на т.нар. компенсаторни такси бъдат решени в рамките на около месец.

През настоящата година Караджов е заложил и 500 млн. лв. към бюджета на ДНСК за разрушаване на незаконно построени обекти. Чрез което цели постигането и на друг ефект – възнамеряващите да извършват такива дейности да получат ясен сигнал, че това няма да им бъде позволено. В тази връзка той отбеляза, че ще даде шанс на строителната фирма, изградила т.нар. подпорна стена на плажа „Алепу“, която той определи като една от сериозните такива компании в България, да разрушат сами. Но при положение, че това не се случи, той обеща с разрушаването да се заеме ДНСК. И даде любопитен пример, как през м.г., когато ДНСК е имала 0 лв. бюжет за разрушаване на незаконни строежи, не е имала средства, с които да плати на архитекти от УАСГ да определят докъде трябва да бъде разрушена постройката на „Алепу“, тъй като част от нея наистина трябва да остане като подпорна стена там, след което да бъде засипана.