Южен газов коридор да бъде продължен до страните от Балканския полуостров, поискаха страните от Балканите
Продължаване на Южния газов коридор до страните от Балканския полуостров, увеличаване на доставките на азерски газ до Европа и оптимизъм. Така най-кратко може да се оценят сигналите, излъчени от проведената в Баку осма консултативна среща за Южния газов коридор.
Южният газов коридор, по който се осъществява транспортиране на каспийски газ за Европа през територията на Турция ще бъде продължен до страните от Балканския полуостров. Това обеща министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов.
„Днес в рамките на срещата се проведоха две срещи. На една от тях представители на балканските страни поискаха разширяване ( на газопровода, доставящ газ) на азербайджанския газ до този регион, изразиха подобно желание, каза той и обеща да се работи в тази посока период, ние ще работим в тази посока“, каза министърът.
В същото време за реализиране на такъв проект за разширяване на Южния газов коридор (ЮГК) до Балканите ще трябва да се вземе предвид въздействието върху околната среда, стана ясно от съвместно изявление еврокомисарят по енергетика Кадри Симсън и министърът на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов.
„Важно е следващата стъпка да бъде съпроводена с оценка на всички търговски, екологични, технически, регулаторни и свързани с климата въпроси, които могат да възникнат по време на всяко разширяване на Южния газов коридор“, се казва и в изявлението на европейската комисия.
От началото на 2021 г. до края на януари тази година през Южния газов коридор са доставени над 18,5 млрд. куб. м природен газ за Грузия, Турция и европейските страни. През този период приблизително 8,9 милиарда кубически метра азербайджански природен газ са изнесени за европейските държави, както по дългосрочни договори, така и по краткосрочни спот сделки, стана ясно от думите на азербайджанския министър.
За средства засега не се говори. Ако се вземе предвид трудният балкански терен от една страна и решенията на Европа за природния газ, включително и визията за дългосрочните договори, средствата и като цяло европейското законодателство това намерение изглежда повече като твърде оптимистично. Така че на този етап транспортирането през Южен газов коридор трябва да се гледа по-скоро през осъществяването на двете връзки на границата на България с Гърция и Сърбия – интерконектора Гърция-България и България – Сърбия.
Още повече, че ангажимента със Сърбия вече е на дневен ред. Министъра на енергетиката на сръбската страна Зорана Михалович, както и азербайджанския министър Шабхазов изразиха очакване Сърбия да получи азербайджански газ, транспортиран през Южния газов коридор, още през 2023 г., тоест само след няколко месеца. Що се отнася за България, тя е изправена пред реална конкуренция от страна на съседна Гърция.
Междувременно в интервю пред азербайджанското издание Trend министърът на енергетиката Александър Николов прави заявка за енергийната политика на страната в тази посока.
„Проектът IGB ще осигури достъп на България и други страни от Югоизточна и Централна Европа до Южния газов коридор. Това ще позволи на България да внася договорения обем от 1 милиард кубически метра природен газ годишно от газовото находище Шах Дениз-2 в Азербайджан. Интерконекторът също така ще позволи доставките на газ през терминала за втечнен природен газ в Александруполис от производители като САЩ, Катар, Алжир, Нигерия, а в бъдеще и от Израел и Египет. В тази връзка очакваме ролята на природния газ да бъде адекватно отчетена в процеса на разработване на нови инициативи на ниво ЕС. Природният газ, особено за въглеродно интензивните региони, няма алтернатива по време на енергийния преход. Той се откроява като преходно гориво поради своята икономическа жизнеспособност в сравнение с новите технологии за възобновяема енергия и по-ниско въздействие върху околната среда в сравнение с други изкопаеми горива. Той също така често се посочва и за двигател на енергийния преход поради централната му роля в разширяването на употребата на водород, който, наред с други неща, според прогнозите на Европейския съюз ще играе ключова роля в бъдеща климатично неутрална икономика“, казва министърът.
Николов отбелязва, че една от основните цели на България по отношение на енергийната диверсификация е увеличаване на източниците на доставки на природен газ от Каспийския регион.
„Тази цел е посочена в нашия Всеобхватен план за климат и енергетика 2021-2030. Оценяваме възможността за доставка на природен газ през Южния газов коридор, тъй като това води до реална диверсификация на източниците за доставки на природен газ за България“, допълва той.
По отношение на стартирането на IGB, министър Николов отбелязва, че България очаква търговската експлоатация на газовия интерконектор с Гърция (IGB) да започне през втората половина на 2022 г. с партньорството на Азербайджан.
„В основата на това партньорство е договорът, подписан през 2013 г. между българската компания Булгаргаз и азербайджанската AGSC (азербайджанска газоснабдителна компания) за доставка на 1 милиард кубически метра природен газ годишно от находището Шах Дениз-2. Ние ценим добрите си дългосрочни отношения с нашите азербайджански партньори“, казва той, допълвайки значението на диверсификацията.
„Мисля, че имаме общо разбиране в тази посока. Въпреки забавянето на изграждането на интерконектора Гърция-България, полагаме сериозни усилия и очакваме търговската експлоатация на интерконектора да започне през втората половина на тази година, както е предвидено в последните актуализирани графици. Това ще даде реална възможност за диверсификация на доставките, тъй като IGB е връзката между България и целия регион на Югоизточна Европа с Южния газов коридор“, каза министърът.
Николов отбелязва, че благодарение на възможността за получаване на пълните договорени обеми газ от Азербайджан, партньорството между двете страни в енергийния сектор навлиза в качествено нов етап.
„Задълбочаването на сътрудничеството между нашите страни е ключов фактор за изпълнение на приоритетите на българското правителство, свързани с диверсификацията и доставките на газ, и дава възможност на България да развива и да засилва ролята си на газов хъб в региона на Югоизточна Европа“, казва още министърът. Той обръща внимание на редовни срещи, както с изпълнителя, така и с доставчиците за ускоряване на работата по изграждането на газовия интерконектор с Гърция.
Проектът IGB е от голямо значение за България и Европейския съюз като цяло, продължава Николов.
„Той ще свърже мрежите на гръцкия оператор на газопреносна система DESFA и Трансадриатическия газопровод (TAP) в Комотини (Гърция) и транспортната система на българския газов оператор „Булгартрансгаз“ в Стара Загора. Интерконекторът между Гърция и България е включен в списъка на проекти от общ интерес на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 347/2013 относно насоките за трансевропейска енергийна инфраструктура. Това е един от седемте приоритетни газови проекта, които се изпълняват като част от инициативата „Енергийна свързаност на Централна и Югоизточна Европа“ (CESEC)“, казва Николов, като посочва и преките ефекти от реализацията на проекта IGB. По думите му това ще доведе до реалното диверсифициране на източниците на доставки на природен газ за България, създаването на възможност за доставка на природен газ през Южния газов коридор и от източници на LNG, както и свързването на българската газопреносна система към основната част от газоснабдителната инфраструктура от алтернативни източници за целия регион на Централна и Югоизточна Европа.
Енергийният министър коментира и участието на SOCAR на българския пазар.
„За нас, от една страна, това е оценка на потенциала на газовия пазар в страната, а от друга – стъпка към задълбочаване на сътрудничеството с такъв стратегически партньор като Азербайджан. Предоставихме на SOCAR цялата необходима информация и очакваме известие от нея“, казва Николов. По думите му страната ни е постигнала 5 процента напредък при разширяване на газификацията на крайните клиенти, а това е сред приоритетите в Енергийната стратегия.
"Разглеждаме замяната на електроенергията с природен газ за отопление и други битови цели като възможност за подобряване на енергийната ефективност. Освен това ще се радваме да проучим опита на Азербайджан в областта на съхранението на газ. В момента работим за увеличаване на капацитет за съхранение на електроенергия и природен газ чрез развитие на съществуващото и строителството на на нови хранилища“, казва още министърът.
„Една от четирите основни области на сътрудничество в рамките на приоритетите на партньорството ЕС-Азербайджан е свързаността, енергийната ефективност, опазването на околната среда и действията в областта на климата. Въз основа на успешното енергийно сътрудничество и значителния напредък, постигнат в рамките на Южния газов коридор, това включва подкрепа за Азербайджан като търговски, логистичен и транспортен център, както и помощ за устойчиво управление на ресурсите. Голям напредък е постигнат в преговорите по ново рамково споразумение, което предвижда засилено и взаимноизгодно сътрудничество между ЕС и Азербайджан в широк спектър от области, укрепване на политическия диалог в ключови сектори и стимулиране на търговията“, добави министърът.