Любомила Йорданова, Greentech Alliance: Очаквам и в България тази година да има инициативи за инвестиции в зелени стартъпи

С Любомила Йорданова, съосновател на Greentech Alliance, общност, свързваща над 1300 компании в сектора на зелените иновации и иновативната зелена компания Plan A разговаряме за предизвикателствата пред иновативния бизнес в България и в Европа. Според Любомила липсата на експериментално мислене спира възможността Европа да движи технологичните иновации. Но тези процеси вече се променят. Зеленият бизнес променя модела от бързо възвръщане на инвестицията към устойчивост на инвестицията. Какво го прави различен от икономиката за бърза печалба? Какви са очакванията за развитие на технологичната индустрия и перспективите пред стартиращите компании в ЕС и у нас? В България тази година ще стартират няколко инициативи за инвестиции в зелени стартъпи. Не компании, а хора ме вдъхновяват, защото предприемачеството е свързано с много систематичност и енергия. Тази систематичност може да не е много секси, но води към дългосрочна възвръщаемост, убедена е Любомила.

Любомила, Вие създавате стартираща компания в Германия, което е голямо предизвикателство. Как се създава бизнес в Германия и как те стимулират създаването на иновативни компании?

В Германия фокусът върху иновациите и технологиите е голям. Берлин е град, който се установява особено след Brexit като един от центровете на технологична иновация в Европа. С това успява да привлича много инвестиции, много видимост за различните компании, както и едно общество, което разменя информация и знания и подпомага компаниите заедно да се движат напред.

Не бих казала, че държавата стимулира с конкретни механизми малкия бизнес, защото Германия е една от сравнително бюрократичните страни в Европа. Истината е, че тук отнема доста време да се регистрира компания. Тогава, когато аз стартирах ми отне четири месеца. В други държави, дори извън ЕС като Англия, където съм живяла 15 години отнема 15 минути и е само една онлайн форма. От тази гледна точка може би средата не е толкова добра. Това, от което могат да се възползват компании, които стартират в момента са много помощи, които идват от града Берлин. Никога не съм се възползвала от тях, тъй като, когато стартирах Plan A някои от тях ги нямаше, също не знаех за тяхното съществуване. Но за тези, които искат да стартират, има стипендии за жени, за иновации, които са свързани с хардуер, стипендии за хора, които искат за 3-4 месеца да работят на някаква сравнително прилична заплата, която държавата им плаща, за да стартират или тестват някаква идея. Така че от тази перспектива има помощи, но те са от града.

Как дойде идеята за Plan A, да помагате на компании да изчисляват своя въглероден отпечатък?

Plan A съществува от 2017 г. насам и това, което винаги сме се занимавали е да съчетаваме наука и технологии, за да помагаме на бизнесите да вземат добри решения за бъдещето. Това, което сме изградили е софтуер, който помага на компаниите да калкулират своите емисии и автоматично да получат предложение за това как могат да намалят тези емисии. Също как да създават различни доклади за своя въглероден отпечатък. В контекста на новите законодателни мерки в ЕС това е изключително важно, тъй като има много нови формати, чрез които трябва да се създават такъв тип доклади. Продуктът подпомага анализа, структурирането на стратегия за промяна и подобряване на статуквото и накрая вече всичко, което е анализирано може да бъде структурирано в доклад.

Калкулирането на въглероден отпечатък на бизнес се структурира на три нива. Първото ниво е свързано със сгради и превозни средства. Второто ниво е свързано със закупени услуги като например електричество. На трето ниво става дума за служители, за инвестиции, за доставчици. В тази трета фаза на анализ влизат и емисиите, свързани с това как служителите стигат до офиса, къде пътуват тези служители, как индивидуалните участници в една компания имат значение за калкулиране на емисиите на въпросната компания.

В кои страни има най-голям интерес затова и България също ли е пазар, към който ще се насочите?

В много страни вече има голям интерес, поради факта, че ЕС миналата година даде голяма заявка, както и заложи някои нови структури за това да се събират данни за въглеродния отпечатък и за генералното ниво на устойчивост на една компания. Ние работим в Германия, Франция, Англия, Скандинавските страни, в Естония, в Америка. В България през следващите месеци отваряме и офис поради факта, че не само има интерес, но имаме клиенти, които също ще се умножават, защото сега стартирахме нова кампания и партньорство с Българската фондова борса, което ще подпомогне да има унифициране в събирането на данни, свързани с ESG.

Партньорство с Българската фондова борса

Целта е всички компании, които са листнати на Фондовата борса да ползват софтуера, за да започнат да събират данни за ESG, което ще стане част от законодателството през 2024 г., а за някои по-големи компании това ще е задължение след няколко месеца. Ние помагаме на борсата да унифицира това събиране на данни, за да няма  разлики във формати и параметри, метрики, които се анализират.

Какви са наблюденията Ви върху средата за стартиращите компании в България като един от основателите на организация за иновативни зелени компании, къде е България спрямо страните в ЕС?

Да, аз съм сред основател на организация, която се нарича Greentech Alliance. Това е консорциум от над 1300 стартиращи компании, от които всички работят по проблеми, свързани с климата. Чрез тази организация им даваме достъп до видимост, връзки с медиите на европейско ниво, достъп до капитал, защото имаме над 200 инвестиционни фонда, които са част от нашето общество, достъп до експертиза. В Европа стартъп индустрията се развива много бързо и са се сформирали много големи хъбове като например Амстердам, Берлин, Париж, Лондон (лауреати, когато става дума за тази индустрия, защото не само в законодателството, но и в начина, по който оперират големите компании залагат този фокус върху иновациите). България се движи много добре. Миналата година имаше огромни успехи от гледна точка на финансиране-Payhawk, Gtmhub, OfficeRnD.

Тази година ще бъде годината на еднорозите в България

Има доста добри залози за бъдещето и мисля, че тази година ще бъде годината на еднорозите за България. По отношение на зелените технологии еднорози в България няма  да има, ние все още сме сравнително далеч по отношение на зелените иновации, защото индустрията за зелените теми е по –назад, но ще има технологични еднорози, които могат да дадат стимул на компаниите с по-зелена насока да вървят напред. В Европа има много еднорози, свързани със зелената тема. Наскоро се обяви финансирането на компания като Back Market. Те дават електрически втора ръка, поправят ги и ги вкарват в употреба отново. Те наистина движат тази индустрия, но имат и доста конкуренция. В Европа има еднорози по тази тема, но има още да се върви напред.

Липсата на достатъчно фондове и като цяло инвестиционна среда играе ли голяма роля затова или по-скоро още няма достатъчно предприемачи, които да рискуват и да направят първите стъпки?

Истината е някъде по средата. Последните няколко години има много средства, досегa е нямало толкова пари, които да бъдат изсипани във VC (Venture Capital) индустрията, които на свой ред дават финансиране на редица компании. Често има времево ограничение за колко време те ще успеят да ги разпределят. Проблемът е заложен на три различни нива, първо на ниво образование. Образователната система не само в България, но и като цяло в Европа не е насочена към това хората да мислят как да структурират своите компании и как да изграждат свои компании, а е по-скоро да се включиш в съществуващата индустрия като добре платен работник за голяма банка например.

В Европа експерименталното мислене липсва

Вторият проблем е свързан с препятствията, които има в първите стъпки, когато някой изгражда компания. Истината е, че много от държавите в ЕС нямат добри формати, за да осигурят тези хора, които искат да създават компании и да покрият техния риск, достъп до пари, но и как се формулира позицията предприемач. Тя няма особени предимства, когато става дума за данъци, в много държави няма особени други стимули и възможност за възвръщане на средствата, знаете много често хората дават свои лични пари, за да започнат бизнес. Това създава неудобство, защото хората има семейства и премислят кое ще им даде сигурност. Третото е по-свързано с културата на Европа. Ние не мислим по този американски начин, работим с повече притеснение за риска, който може да се поеме, експерименталното мислене ли липсва. Това спира възможността Европа да движи технологичните иновации. Истината е, че тези иновации се движат много успешно от Америка и Китай.

Наскоро разговарях с председателя на Българската асоциация на стартиращите компании, според който липсата на финансиращи фондове конкретно за зелен бизнес е пречка той да се развива?

Това до някаква степен е истина за определени географски ширини. Но истината е, че миналата година повече от 11 млрд. евро се разпределиха, стартираха много нови фондове с огромен финансов ресурс по 500 млн. евро, 200-300 млн. евро, има пари на европейско ниво за тази тема. В България няма фонд, който да е конкретно фокусиран върху това, но знам за няколко инициативи, които ще доведат до това да се реализира. Истината е, че инвестиция в зелена технология спрямо нормална технология не е едно и също. Всеки един фонд има своя теза, инвестиционна политика и тя винаги бива изградена на база на различни параметри и основна на това колко бързо парите могат да бъдат възвърнати, изграждайки компания, която ще бъде достатъчно здрава, за да не се счупи растейки. Това, което е различно при зелените теми е, че не винаги финансирането отива за типичните софтуерни компании. В зелените теми има нужда от много хардуерни инвестиции, много дълги процеси, възвръщаемостта е по-различна, защото много пари отиват за работна сила и отнемат време за създаването на този хардуер за процесите, които трябва да се случат. Също така зелената тема сега навлиза.

За разлика от стремежа за бърза печалба,

днес зелените компании се насочват към устойчивите инвестиции

Ако преди сме мислили как да изграждаме нещо, което икономически ще расте най-бързо и ще донесе най-много пари без да калкулираме влияние върху природата, сега насочваме мисленето си върху устойчивостта и ползите за околната среда. Зелените компании, които създават ползи за природата и обществото, всъщност трябва да анализират много повече неща по пътя си, за да са сигурни, че няма да оставят след себе си негативен отпечатък. В начина на мислене на инвеститора това е губене на време или е твърде трудоемко, или прекалено сложно за разбиране, защото изисква и научно знание. Затова хора със специфична експертиза са нужни, за да могат да разберат какви пари всъщност ще направят добра стъпка напред за подобряване здравето на планетата докато изграждат икономически здрави компании. VC моделът винаги е бил фокусиран върху това колко пари ще вкараме, за да се върнат по десет.

Кои компании са вдъхновили Вас лично, за да тръгнете напред по стъпките на иновативните компании?

Вдъхновяват ме хора, не компании, една компания може да бъде успешна, ако е управлявана от човек със сърце, има мисия, обича своя екип. Хора, които са много успешни предприемачи- за мен това е създателката на Spanks, която вече е милиардер. Това не е технологична компания, това са първите клинове за притискане на тялото, за да изглежда добре оформено. Но е една от най-успешните американски компании. Тя има много интересен подход, има огромно чувство за хумор и с голяма любов към своя екип. Винаги е имала тази култура да прави експерименти и е успяла да го предаде на екипа си и да изгради такъв начин на мислене в компанията, че няма невъзможни неща. Реално е създала цяла индустрия около тази иновация.

Бизнесът, който вдъхновява бизнеса

Други хора по-конкретно в технологичната индустрия, които са ме впечатлявали са хора, които са работили в Силиконовата долина, създателите на Strype, кампания за дигитални плащания, създадена от двама братя от Ирландия, но вече и двамата живеят в Америка, те са изключително земни хора и имат систематичен подход за това как изграждат продукт и без ненужен шум правят успешна компания, която е една от най-добрите.

В Америка обаче нашумя преди повече от месец случай на американката Елизабет Холмс, която е подлъгала инвеститорите. Рискът от измама притеснява фондовете, когато инвестират в стартиращи компании. Това как повлия на индустрията?

Това е доста гигантски скандал, в който бяха вкарани всички елементи на един голям скандал, връзки с политиката още в началото на компанията, има лъжа от страна на създателката, която се повтаря, че технологията може да спасява животи, което е много гръмко като изказване, но става дума за човешкия живот, не толкова за технология, че са излъгали човек за 10 евро. Затова човек  не може да позволи да лъже по тази тема.

Има много дискусии и голяма критика в бранша по тази тема, защото демонстрира всички най-лоши страни на модела на Силиконовата долина, в който трябва много бързо да се расте, много бързо да се възвръщат пари, всичко да е с много голяма помпозност, да бъде много видимо. Систематичното работене върху това да се изгради един бизнес всъщност не е толкова секси, но е това, което води до създаване на голяма възвръщаемост. Инвеститорите се фокусират по-скоро върху реални резултати, но за съжаление винаги има елемента на Hype. Този конкретен пример ще бъде обица на ухото на много инвеститори, защото там почти 1 млрд. долара са вкарани до някаква степен са загуби, защото не могат да възвърнат повече от няколко стотин милиона.

Какви са плановете за развитие на Plan A тази година?

За Plan A имаме големи планове за тази година, имаме планове да се разширим на европейско ниво, България е една от ключовите дестинации, както и няколко други като Лондон. Много време и усилия ще заложим върху дълбочината, с която можем да покриваме процеса на декарбонизиране на компаниите как те да си редуцират емисиите и планираме също голямо разширяване на тима, търсим над 70 човека в момента.