Бъдещите шефове на КЕВР обещаха защита на крайните клиенти и се ангажираха с ново ценообразуване
Анализ на пазарите на електроенергия и газ, на ценовите компоненти, осъвременяване на методологиите за ценообразуване с фокус върху крайните клиенти и засилване на ролята на енергийния регулатор. Така най-общо може да се очертаят намеренията на предложението за председател и нов член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Благой Голубарев и Станислав Тодоров. Двамата представиха в сряда визията си пред комисията по енергетика към народното събрание.
Дейността на КЕВР е разнообразна, регламентирана е от Закона за енергетиката, но има няколко проблема, по които трябва да се започне работа веднага, заяви при представянето на концепцията си Благой Голубарев. Като най-важен той открои REMIT. В анализът си по тази тема той посочи, че досега са подадени 40 сигнала, но до този момент нищо не е направено. „Трябва да се вземат спешни мерки за работа по този регламент“, посочи Голубарев. Както се изрази той, КЕВР трябва да е водеща фигура, но това, което се случва е, че водещи са БНЕБ и ЕСО.
В прочитът си за пазарните обединения и пазарът на енергийни фючърси Голубарев се спря на възможностите за хеджиране на рисковете и на повечето лостове за влияние, които по думите му са стестени от спирането на екран за търговия на БНЕБ ( става въпрос за екран „Непрекъсната търговия“, с удължено спиране до 1 юли 2022 г.б.р. ). Становището на Голубарев е, че КЕВР може да насърчи компаниите да се възползват от фючърсите. На следващо място той постави засилване на контрола върху лицензиите на дружествата, проверките, но не само по документи и формално. Голубарев сподели и нова визия за ролята на ДПИ, или по-точно до изваждането им от сегашния състав на дружествата, а с жребий да се избират тези ДПИ, които да обслужват компаниите, които не са си намерили доставчик.
Малко по-обрана и насочена към бъдещето бе визията на предложеният за поста шеф на регулатора Станислав Тодоров. Представянето на концепцията той стартира с преглед на настоящата регулаторна рамка като отчете, че никъде в Европа не се осъществява регулиране от един орган в толкова много области – вода, природен газ, електроенергия и топлинна енергия. Като цяло Тодоров определи практиките в секторите на електроенергия, газ и вода като добри и вметна, че е съвсем естествено съществуващата криза да не може да бъде обхваната от една Наредба. Въпреки това, по думите му, има какво да се направи и то така, че регулаторът да бъде в ролята на балансьор в името на крайните потребители. Тодоров припомни, че секторът на газа особено в сферата на търговията е преминал през най-силните съпротивления, че либерализацията е в самото начало, че имаме газова борса, но тя само отпреди две години, а „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ продължават да са монополисти. „На „Булгаргаз“ трябва да му се помогне да разпознае функциите на обществен доставчик и на търговец“, каза той, като допълни, че на това хибридно положение трябва да се гледа критично. По отношение на енергийния пазар Тодоров бе категоричен, че той е много добре развит, както на едро, така и на дребно. И с една особеност, че 80 % от този пазар е от държавни дружества, което е сериозна концентрация, а регулаторът трябва да направи този пазар по-прозрачен.
Ролята на регулатора не е толкова като на пъдар на лицензираните фирми, а като двигател на реформи. Идва зелената сделка и декарбонизацията, заяви в същото време Тодоров. Нещо повече, в отговор на въпрос на депутата Рамадан Аталай дали смята, че ще се чувства независим регулатор, той бе категоричен, че „единствените интереси, които ще защитавам ще са на крайните потребители“. В този смисъл заяви също така, че ролята на регулатора е да даде възможност на участниците на пазара да оперират с най-добрия си капацитет.
Първо обаче трябва да се направи анализ на ценовите компоненти, смята Тодоров и затова по думите му ще се изиска от експертите на КЕВР да направят нов анализ за промяна на ценовите компоненти. По-рано в рамките на изслушването от депутатите, а и пред журналисти енергийният министър Александър Николов каза, че се предвиждат промени в ценообразуването при газа, така че евтините доставки да отиват за бита, а скъпите – за бизнеса.
Изненадващо бъдещият регулаторен шеф определи мораториума върху цените на тока, парното и водата като нещо добро и допълни, че всички се надяват цените в Европа да са с краткосрочен ефект и не трябва да се допуска да отива към крайните потребители. Тодоров изненада с виждането си за инвестициите. Според него КЕВР досега е защитавала максимално потребителите за сметка на инвестициите в инфраструктурата, докато намерението е в бъдеще в цените да се одобряват всички инвестиции, които ще доведат в дългосрочен план до намаляване на цената за потребителите, например намаляването на загубите и увеличаване на свързаността на мрежите.
Новите бъдещи шефове на КЕВР са предложения на партиите „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“.