Индонезия вече е стъпка напред да премести потъващата столица Джакарта на о. Борнео

Индонезия вече е взела решение да премести столицата си. Само преди седмици държавата прие и закон за преместването на столицата от Джакарта на остров Борнео. Причините затова са няколко. Една от тях е, че сегашната столица Джакарта потъва. Столицата Джакарта е пренаселена, в нея живеят 35 милиона души. Задръстванията и мръсният въздух са ежедневие. Редовно има наводнения, тъй като голяма част от града се намира под морското равнище. Решението за преместването е взето още през 2019 година, но сега вече държавата прави още една крачка напред като решава колко ключови въпроси като финансирането.

Преместването на столицата в покрития с тропически гори регион Източен Калимантан ще струва 28 млрд. евро. Новата столица на остров Борнео ще се казва Нусантара. Президентът Джоко Видодо смята, че преместването е символ на технологичния напредък.

Когато индонезийският президент Джоко „Джокови“ Видодо обяви изненадващ план за преместване на столицата на страната по време на годишното си обръщение към нацията на 16 август 2019 г., той очерта грандиозна визия.

 „Столичният град не е само символ на националната идентичност, но и представяне на напредъка на нацията“, каза той, само един ден преди 74-ата годишнина от независимостта на Индонезия. „Това е за реализиране на икономическо равенство и справедливост.”

Във вторник големият план на Джокови се приближи с крачка по-близо до реалността, когато парламентът одобри законодателство, определящо законността на преместването на столицата от Джакарта в Източен Калимантан, източната част на Борнео, включително въпроси като финансиране и управление.

Джакарта е огромен метрополис, който никога не е завладявал международното въображение като Банкок или Ханой, той потъва под тежестта на нерегулирания добив на подземни води, задръстен от трафик, замъглен от смог и пренаселен.

Съгласно плана за преместване, 1,5 милиона от 11 милиона жители на града ще се преместят в джунглите на индонезийския Борнео на цена от 32 милиарда долара. Джокови описа схемата като опит да „направи страната ни като Америка“, оприличавайки динамиката между Джакарта и новата столица с отношенията между Ню Йорк и Вашингтон, окръг Колумбия, съобщи Ал Джазира.

Столицата също отдавна е претоварена от факта, че е дом на почти 60 процента от индонезийците и е център на икономиката на страната, като допринася за повече от половината от брутния вътрешен продукт на Индонезия.

Преместването на столицата в Калимантан има за цел да разпространи икономически дейности, както и да помогне за осигуряването на по-справедливо икономическо развитие, особено за региона на Източна Индонезия.

Правителството заяви, че местоположението на столицата – близо до град Баликпапан и столицата на провинция Самаринда – ще я постави извън обсега на природни бедствия като земетресения, наводнения и цунами, въпреки че Индонезия се намира на Тихоокеанския огнен пръстен и е предразположен към подобни бедствия в цялата страна.

Аарон Опдайк, хуманитарен инженер от Училището по строителство на Университета в Сидни, изрази скептицизъм, че преместването на столицата ще попречи на страната да се класира сред първите 10 страни по смъртни случаи на глава от населението от бедствия.

„Твърде често обаче правителствата скачат към преместване на селища, очаквайки, че могат да намалят загубите от бедствия, като просто намалят излагането на опасности“, каза Опдайк. „Виждаме многократно, че бедствията често биват изкривявани от политиците с цел политическа изгода, без да разбират истински двигателите на риска от бедствия. Уязвимостите на нашата инфраструктура, икономики и социални системи често играят много по-голяма роля в създаването на риск от бедствия – фактори, които рядко се решават, като се започне отначало.

Джокови не е първият индонезийски президент, който се опитва да премести столицата. Плановете за това датират от 50-те години на миналия век при първия президент на Индонезия Сукарно. Оттогава други лидери, включително Соехарто и Сусило Бамбанг Юдхойоно, вторият и шестият президент на Индонезия, обсъдиха планове само да ги изоставят пред лицето на привидно непреодолими логистични проблеми. Последният план предлага закупуване на 40 000 хектара (98 842 акра) земя за преместване на държавни служители, държавни служители и сили за сигурност като полиция и военни.

Около една пета от цената от 32 милиарда долара трябва да бъде покрита от държавния бюджет, като държавните предприятия и други финансисти от частния сектор ще внесат останалите.

Преди издаването на законопроекта някои наблюдатели забелязаха приликата между прибързания процес на обсъждане и този на противоречивия Закон за създаване на работни места, който беше приет през октомври 2020 г., за който мнозина смятаха, че в значителна степен липсва обществено участие и прозрачност.

В отворено писмо до долната камара на парламента преди приемането на законодателството, правни експерти от университета Мулаварман в Самаринда изразиха опасения, че законопроектът е получил недостатъчен принос на общността и е съдържал „правни нередности“.

В писмото се отбелязва, че Нусантара ще се управлява от лице, избирано пряко от президента на всеки пет години, модел, който е „потенциално противоконституционен и центристки“.

Друга критика към плана за преместване е потенциалното принудително отстраняване на коренното население, изчистването на горите и заплахите за местната флора и фауна, включително застрашени орангутани.

Еколозите предупредиха за потенциалните щети на екосистемите и тропическите гори в региона, които вече са засегнати от дейностите на маслодайната палма и минната индустрия.

Въпреки закъсненията, свързани с пандемията, строителството на новия град може да започне още през 2024 година.

Ако международният опит е някакъв ориентир, завършването на проекта вероятно ще отнеме десетилетия. Бразилия, която отвори врати през 1960 г., беше открита повече от 60 години след като Бразилия реши да премести столицата си от Рио де Жанейро. Парламентът на Австралия отваря врати в Канбера през 1927 г., но едва през 50-те години на миналия век повечето правителствени ведомства се преместват в града. И двата града са изправени пред критики през годините, че са лошо проектирани и неприятни за живеене.

Критиците също така твърдят, че проблемите на Джакарта не могат просто да бъдат избягани. Според тях независимо дали столицата се мести или не, Джакарта все още се нуждае от ремонт. Джакарта все още трябва да се справи с редица проблеми, включително замърсяване на въздуха, потъване на земята, недостатъчен достъп до чиста вода и проблеми с отстраняването на отпадъци.

И в разгара на климатична криза като тази, изграждането на нещо ново и нещо толкова масивно, всъщност добавя огромно количество въглерод към атмосферата.