Александър Николов: Енергийната система разполага с ресурс да издържи при проблем с газовите доставки

За газовите доставки от Русия

Естествено, че има риск за газовите доставки от Русия и ние не можем да си заравяме главата в пясъка, но какво ще се случи не е под наш контрол. Това заяви  министърът на енергетиката Александър Николов по БНТ в рамките на предаването „Говори сега“ .

„Какво ще се случи не в наш контрол, но ресурсите, с които разполагаме, съответно и начина на управление на резервите в Чирен трябва да бъде много внимателно“, каза Николов. Той допълни, че „за радост дори при по-негативни ситуации и специално сектора на отоплението в зимните може до някаква степен да бъде компенсирано с електроенергия. Надявам се да не се стига дотам“, каза министърът. По думите му „системата разполага с ресурса да издържи“. „За радост пиковите седмици и месеци на електроенергия могат да бъдат покрити от текущите мощностите в системата“. Той изрази надежда „да не се стига до такъв сценарий“.

Помощите за електроенергията в подкрепа на общините

Министърът на енергетиката коментира и зачестилото спиране от страна на общините на осветлението, заради високите сметки за електроенергия.
По отношение на спирането на осветлението от общините, Николов каза, че каквото е могло вече е направено, а в по-средносрочен и дългосрочен период общините трябва да мислят за по-добър начин на управление. Той уточни, че не става въпрос за оперативните ръководства на дружествата, а за намиране на механизми като например сключване на дългосрочни договори, за да не се стига до подобни дефицити. За да идват средства те се взимат отнякъде, каза Николов. В този смисъл енергийният министър уточни, че в момента решението е компенсациите за високите сметки на ток „да се случват на база на държавния бюджет, Фонд сигурност на електроенергийната система и т.нар. свръхпечалби, въпреки че това не е точна дефиниция“.

„Тоест, да, до някаква степен възможното намаляване на задлъжнялостта на енергийната система в момента не може да се случи. Това е съвсем нормално. Мисля, че усилията, които сме положили, компенсациите да са навреме и да са в максимално широк размер ще помогнат първо за запазване на конкурентоспособността и второ за избягване на допълнителен стрес за от повишението на цените на битовите потребители“ каза той.

В тази връзка министърът уточни, че например през 2021 г. за Европа средната промяна на цените на електроенергията за бита е била с над 30 %, докато у нас – с 5,5 %.

КЕВР

Енергийният министър коментира в отговор на въпрос на водещата и отношението с енергийния регулатор по повод ценовите нива.

„Не съм имал и не мисля, че ще имам проблем, с който ида е регулатор, тъй като ние като изпълнителна власт трябва да се съобразяваме с това, което казва регулаторът. Не бих имал проблем с КЕВР, или с какъвто и да е регулатор“, изрази мнение Николов по повод констатацията на водещата, че при положение, че скокът на цените у нас за бита е бил само 5,5 % би трябвало да харесва КЕВР, а не е така.

„Казвам го на фона на това, че когато цените в България се повишават с 5,5 % за крайните потребители и това изглежда близо до границата с поносимост, не е отговор на това дали управляваме енергийна криза, или криза на покупателната способност. Тоест, проблема в България не е толкова с наличните мощности, или със зависимостта от един конкретен ресурс, за наша радост. Проблемът е в това, че сме бедни. А защо сме бедни е функция от много неща“, каза Александър Николов.

Компенсациите за електроенергия за бизнеса

По отношение на цената на електроенергията за бизнеса, министъра уточни, че ситуацията е доста по-различна и затова компенсациите са насочени именно към фирмите. „Дотолкова, доколкото се отнася до корпоративния сектор, всички разглеждани механизми, които са разработени от ЕК в голямата си част са свързани с допълнителни мита, такси, данъци, пренос и така нататък. Компенсациите, които са структурирани към момента за корпоративния сектор у нас са доста по-широки“, заяви той. Министърът уточни, че като компенсации за цените на електроенергията по време на служебното правителство компенсациите са били по 110 лева (за МВТч) за октомври и ноември, а след това и за „приблизително 130“ (лв. за МВтч).

„Оттук нататък след разговори с бизнеса, с работодателските организации, тавана на компенсациите ще е максимум 250 лв., 75 % от повишаването на цената от базисен товар от 1 юли от 185,59 лв. (лв. за МВтч) до реална цена в края на месеца. Тоест, прогресивно се увеличават компенсациите, така че да може в най-енергоинтензивния месец, януари, когато дойдат сметките за бизнеса, първо те ще ге видят в по-голямата си част във фактурите си като компенсация и за декември месец, и за януари. Така оперативните разходи ще паднат реално и ще дадат възможност за по-правилно разпределяне, така че да се задържат работни места, евентуално да се инвестира в нови служители и капиталови разходи, зависи от спецификата на бизнеса“, каза Николов.

По думите му, енергийната система е натоварена така, че повече да не се виждат такива сметки, каквито имаше към края на декември.

За мораториума върху цените на електроенергията

„Не мога да взимам отношение от името на Народното събрание“. Това каза енергийният министър в отговор на въпрос, дали е удачно отпадането на мораториума върху цените на електроенергията в края на януари, или началото на декември.

„Във всеки един момент, в който е активен, или не мораториума, изтекъл или не това, което можем да направим е да намалим натиска върху следващото ръководство (на КЕВР) и ако има такова, и когато има такова, за да вземе решение, което: а) да съответства на нуждите на КЕВР; б) – е в унисон с политиката на Народното събрание“, каза Николов.

„Относно доверието, каквато и да е структурата на КЕВР, пак казвам, мисля, че ще можем да работим нормално с тях. Относно това, дали ще се повишават цените – не мисля. Относно това, дали ще са по-спокойни пазарите – те са функция от доста фактори, Да, цените са непредвидими, но са доста по-спокойни и значително се отличават от това, което видяхме в края на декември“, каза той по отношение на цените на свободния пазар.

В същото време отново повтори, че не би давал препоръки на Народното събрание по отношение на мораториума, тъй като по думите му, в управляващата коалиция, а в частност и в енергийната комисия „има доста разумни хора, които знаят какви решения да вземат с определена дългосрочна стратегия“.
В отговор на настоятелния въпрос дали ще е удобен вариант отпадане на мораториума в края на януари, или в началото на февруари, Александър Николов заяви, че „Удобен вариант ще е винаги, когато КЕВР приеме функцията не на орган, който просто валидира предложени решения, а започне да бъде орган, който валидира детайлите по тези решения, както и входящите данни. Тъй като от това какви данни се подават към регулатора, от валидността им и стойността им зависят решенията, които взема конкретният регулатор. Тоест, във всеки един момент, в който КЕВР разполага със съответния експертен потенциал да проверява и да извършва дейността си така, че да е обществено полезен орган ,както би следвало да бъде всеки един регулатор, тогава, да, бих посъветвал мораториума да падне“, каза Николов.

За газовите доставки, цената и „Булгаргаз“

Министърът уточни, че по време на срещата на енергийните министри преди ден в Амиен не са обсъждани конкретни стъпки по отношение на общо договаряне за закупуване на природен газ от страна на Европейския съюз от Русия. По думите му, обсъжданията са били по отношение на това какво се случило и защо, включително ценовите нива и по-ниските обеми за съхранение в европейските газохранилища. В тази връзка той каза, че до това положение се е стигнало в резултат на различни фактори - от една страна геополитически, а от друга по-ниските газови потоци. Както и увеличеното търсене на природен газ в резултат на затварянето на базови мощности на въглища.

По отношение на високата цена на газа – 6 пъти над тази от миналата година, енергийният министър заяви, че подобно положение не е устойчиво и посочи за пример януари, когато цените се понижиха от постигнатия максимум през декември от 180 на 75 евро за МВтч месец по-късно. „Тоест, вижда се, че пазарът става прекалено волативен, цените се променят прекалено бързо. Това е базисен ресурс, който е свързан с осветление, отопление и общо взето е кръвоносната система на всяка една икономика и подобни неща са недопустими, особено от гледна точка на конкурентоспособността на икономиката на Европа, включително и българската“.

Министърът каза ясно, че България няма проблем с доставките на природен газ, но това не значи, че не трябва да се спре да се работи за диверсификация на доставчиците и трасетата.

По отношение на LNG доставките той уточни, че тенденцията ще се запази до момента, в който цената на директна доставка от „Газпром“ не е по-ниска.

Александър Николов отрече да има информация, че „Газпром“ не желае да работи с „Булгаргаз“.
„Няма подобно нещо“, категоричен бе министърът. „Естествено, че предстои предоговаряне на условията по договора (с „Газпром“), но в момента не виждам индикации в подобна посока“, каза той.

В коментар за газовите доставки от Азербайджан, посещението и проведените срещи с представители на компанията доставчик, министърът каза, че се изпълняват ангажиментите по поетите от азерската страна ангажименти, предвид промените по договора.

„Установили сме това, за което бяхме. Нямаше представител на „Булгаргаз“ с нас на срещата“, каза Николов и потвърди „По-малко количества взема („Булгаргаз“), отколкото може да получава“, каза той. В отговор на въпрос „Защо не се взема максимума ?“ министърът отказа да коментира, включително и изявленията на „Булгаргаз“, тъй като „се вадят от контекста и се интерпретират по удобен начин, което е меко казано странно“.

„Да, направили сме съответните проверки и сме установили какви са причините и защо, оттам нататък „Булгаргаз“ има принципал, знаете, че текат проверки и при тях, така че те ще установят това, което се е случило назад във времето, предполагам“.

Предвид твърденията за преразпределяне на печалби от дружеството и то към бизнеса, министърът коментира финансовото състояние, като заяви, че „трябва да се вземат предвид някои неща – първо, какви са цесиите на „Булгаргаз“ към БЕХ, второ, какви лихви и то наказателни са налагани към други държавни дружества и как се отчитат тези лихви като финансов резултат, трето, на база възможностите, които съществуват по дългосрочни договори до каква степен те са използвани или не се използвани, четвърто, до каква степен е спазена основната функция(„Булгаргаз“) да бъде обществен доставчик,т.е. да доставя максимално в обществена полза“, каза министъра. Той заяви, че всеки трябва да спазва обществения интерес и не е по-голям от държавата и българските граждани като допълни, че от това, което показват финансовите данни за него е пределно ясно състоянието, а друг е въпросът за интерпретирането. В отговор на въпрос дали има подозрение за отклоняване на пари, той заяви, че не става въпрос за подозрения.
„Това, което мога да кажа е, че функцията на обществен доставчик на „Булгаргаз“ като обществен доставчик можеше да бъде изпълнявана по доста по-рационален и доста по-обществено приемлив мащаб“, заяви той, допълвайки, че не разполага с факти, че са отклонявани средства. „Мисля, че на фона на съществуващите инструменти , които има „Булгаргаз“, управлението на ресурсите вътре в дружеството, подаваните решения към КЕВР можеха да бъдат по-обществено полезни“.

„Трябва да е ясно как върви последователността на действията. Не е приемливо, когато цената на доставчика се вдига 6 пъти, това да не се взема предвид. Решението за „Булгаргаз“ не е в министерство на енергетиката. Следва се определена йерархична структура“, каза още министър Николов,